През един мразовит декемврийски ден на 1843 г. в семейството на беден миньор се ражда основоположникът на микробиологията Роберт Кох. Още като дете родителите му забелязват неговия гений – той сам успява на петгодишна възраст да се научи да чете от вестници. В гимназиалните си години изявява силен интерес към биологията. Тази упоритост от детството, подкована от биологията, отваря вратите към медицината и през 1862 г. започва да учи медицина в университета в Гьотинген.
Голямо влияние оказва върху Кох професор Якоб Хенле, който вярвал, че инфекциите се причиняват от изключително малки живи организми. След като завършва през 1866 г., работи шест месеца в Берлин и там опознава още един велик учен на неговото време – Вирхов. През 1870 г. се записва като доброволец във Франко-пруската война, която насочва геният в него в посока на един от най-опасните бактериални и инфекции – антракса. Изследванията върху антракса се увенчават с успех и той доказва, че се причинява от Bacillus anthracies, за което спечелва признанието на водещи светила в медицината.
Това откритие не задоволява Кох. Той започва тайно да търси причинителя на туберкулозата едва пет дена след публикуването на труда си за причинителя на антракса. Воден единствено от интуицията си, че след като антраксът се причинява от бактерии, то и туберкулозата има причинител, който обаче не може да се види все още. За да се стигне до великото откритие, донесло му Нобелова награда, трябвало да направи много други иновации в медицината.
Първата стъпка към най-великото бактериологично откритие, което светът е виждал, е възможността по време на работата си в Берлин да работи с експертите в оптиката – Ернст Аби и Карл Цайс. Той е първият учен, оборудвал микроскопа си с техния светлинен кондензатор и маслени лещи. Така пътят към невидимата с просто око бактерия бил отворен. Интересен факт е, че въпреки скептицизма на светилата на медицината, той продължава да вярва в патогенен причинител на туберкулозата. Когато споделя на Вирхов, че с новия кондензатор и маслени лещи се виждат неразличими дотогава микроорганизми, последният отговаря, че това, което не се вижда с настоящия му микроскоп, просто не си заслужава да се види.
Втората стъпка е свързана със силния му нюх да изследва възли на починали от туберкулоза със специфично оцветяване с анилинови бои. Отнело му по-малко от месец, за да различи наличието на фини пръчковидни бактерии. Но за да докаже тяхната патогенност, му била необходима чиста култура. Един ден той случайно забелязал отрязан картоф, останал под влияние на въздуха за няколко дни. Върху повърхността му се образували пъпки с различен цвят, които той изследвал под микроскопа си и установил, че всяка пъпка е чиста култура на различна бактерия. От това наблюдение го осенила идеята, която била иновационна: вместо да посява бактериите в течна среда (утвърден стандарт за времето си), може да ги нанесе върху твърда среда и ще получи чисти култури. Прибавя желатин към бульона, използван за култивиране на бактерии, и получава твърда хранителна среда. С тази велика иновация Кох вече е можел да отгледа която си поиска бактериална линия и това е третата стъпка към откритието.
Започнал експерименти чрез натъркване на материал от починали от туберкулоза върху новата твърда среда. Обаче възникнал проблем, защото туберкулозните бактерии не растели в тази среда. Не му било необходимо много време, за да се сети да добави кръв към средата, като по този начин имитирал средата в макроорганизма. Така Кох става създател и на кръвния (шоколадов) агар.
Въпреки всичките нововъведения бактериите не дали растеж в първите 24 часа, нито на 48-ия и 72-ри час. Това не демотивирало Роберт Кох, той бил сигурен, че след като са необходими две седмици за развитие на туберкулоза в пациенти, то не би трябвало тази бактерия да расте бързо, както всички други, изследвани досега. Оставил културите в инкубатор и всеки ден в продължение на седмици се вглеждал в пластинките с кръвен агар. Накрая начинанието му се увенчало с успех, когато един ден забелязва малки сиво-бели колонии. Веднага ги изследва под микроскоп и вижда същите фини пръчици, но многократно повече. Провежда експеримент с животни и след инжектиране те развивали симптоми на туберкулоза, която Кох доказва чрез секция.
Роберт Кох обявява откритието си на 24 март 1882 г. на срещата на Берлинското общество на лекарите. Всички присъстващи били смаяни от невероятната упоритост и нововъведения, които направили възможно откриването на един от най-големите врагове на човечеството. Един от присъстващите бил Паул Ерлих, който години по-късно споделя: „Онази вечер беше най-великото ми изпитание в науката!”
През 1905 г. Роберт Кох е награден с Нобелова награда за физиология и медицина за изследване и открития, свързани с туберкулозата.
Човекът-история починал на 27 май 1910 г. в Баден-Баден от внезапна сърдечна смърт. Роберт Кох, който с откритието си ще спаси милиони, бил почетен на смъртния си одър само от десет присъстващи и единадесет венци. Но той винаги ще остане в историята на медицината като велик учен.
Литература
- Фридмън М, Фрийдлънд ДУ. 10-те най-велики открития в медицината. ЛиК, София, 2000
- Намора Ф. Богове и демони в медицината. Медицина и физкултура, София, 1983/1984
- Митов Г. Микробиология. Медицина и физкултура, 1981
- http://en.wikipedia.org/
- http://nobelprize.org/