Костадин Пампов – преподавател по философия и история в ЕГ „Бертолт Брехт“, гр. Пазарджик
Сред руините на средновековна крепост, локализирана в Северна Тракия, върху един от Овчите хълмове били намерени четири керамични плочки. Върху една от тях съвсем ясно се виждал знакът ипсилон „Y“.
Това научно съобщение прочетох наскоро в студия, обобщаваща резултатите от проведени на територията на въпросната крепост разкопки. Авторът на студията е приложил и снимка на намерените там керамични плочки (фиг. 1).
Според него българи са дошли в крепостта в началото на 70-те години на X век. За това свидетелствали и вече споменатите плочки.
Според мен първото му твърдение е вярно, докато по второто имам възражения и допълнителни пояснения. Ето ги и тях:
Ипсилонът (Y) е прабългарски езически знак. В този смисъл твърдя, че не е възможно той да е присъствал в бита и културата на българите до началото на 70-те години на X век. Тоест, повече от сто години след въвеждането на християнството в България. Още повече, че след 971 година територията на Северна Тракия, където са намерени коментираните керамични плочки, преминава в пределите на отдавна християнизираната Византия.
Като се ръководя от тези мои съображения, смятам, че знакът ипсилон Y върху керамичната плочка от крепостта на Овчите хълмове се е появил там след 836-та и преди 864-та година. Мисля, че в подкрепа на това мое твърдение са историческите факти: 836-та е годината, в която хан Маламир и кавхан Исбул присъединяват Северна Тракия към българската територия. А 864-та е годината, в която княз Борис I въвежда християнството в Средновековна България.
В противовес на току-що изразената позиция, би могло да се направи следното възражение: Възможно е знакът ипсилон след 864-та година, т. е. след въвеждането на християнството по българските земи, да е придобил и християнски смисъл.
Възможно е, но според мен в определен контекст. Показателен в това отношение е двуезичен надгробен надпис от края на IX – началото на X век, намерен в Плиска (фиг. 2).
Вижда се, че върху този надгробен надпис е гравиран кръст, образуван от четири ипсилона.
Този артефакт обаче не е единствен. Върху лицевата страна на амулет от края на IX – началото на X век, намерен в Преслав, е изобразен прабългарският езически знак ипсилон с две хасти IYI, а върху другата му страна изображението е на двоен кръст, образуван от шест ипсилона (фиг. 3).
Фиг. 3
Във връзка с тези три културноисторически образци ще отбележа следното: Всеки един от тях е свързан с конкретно историческо време. И разбира се, носи духа на това време.
Знакът ипсилон Y върху керамичната плочка от крепостта в Северна Тракия категорично е в своята езическа древнобългарска форма. Това именно ми дава основание да твърдя, че този знак е от времето след 836-та година и преди 864-та година…
При двуезичния надгробен надпис от Плиска обаче, както и при амулета от Преслав, нещата са съвсем други. Те съвсем определено са опити да се „съчетаят“ древнобългарското и християнското начало. Ипсилоните са подредени така, че и в двата случая се образуват кръстове. Датират се от края на IX – началото на X век. И това не е случайно. Сигурно е, че по това време все още не е бил забравен бунтът на 52-та боляри от 864-та година. Както и опитите на княз Владимир Расате да върне българите от християнство към езичество, които той прави в периода от 889-та до 893-та година.
Ето защо точно тогава, в края на IX и началото на X век, е било повече от необходимо „съчетаването“ на двете начала! Държавният интегритет е налагал този подход. Струва ми се, че в това е не съвсем скритият смисъл на кръстовете, образувани от ипсилони.