Австрийски поет. В немската езикова култура някои го поставят веднага след Гьоте. Роден е на 4 декември 1875 г. в Прага. Умира от остра левкемия малко след като навършва 51 години, тялото му е положено в малък църковен двор сред Бернските Алпи. Смятал, че естетическото начало е заложено още в самия предметен свят, цел на поета е да го разкрие, но тази задача е застрашена от механизираната цивилизация. „Книга на образите”, „Часослов”, „Дуински елегии” и „Сонети към Орфей” са четирите знаменити лирични цикъла, които го нареждат сред най-великите поети на XX век. Толстой, Роден, Валери, Ролан, Хофманстал, Репин и Цветаева са плеяда интелектуалци, подарили му своето приятелство. Най-чести метафори в стихотворенията му са дърво, ангел и песен. Метафорично изглеждат и последните дни от живота му – убожда пръста си на бодил от роза и нестихващото кървене поставя неговата диагноза.
ТРУДЕН ЧАС
Ако някой в света заплаче сега,
без причина заплаче в света,
той заплаква за мен.
Ако някой в нощта се смее сега,
без причина се смее в нощта,
той се смее над мен.
Ако някой в света се скита сега,
без причина се скита в света,
той пристига при мен.
Ако някой в света умира сега,
без причина умира в света,
той се взира и в мен.
1900
ВЛЮБЕНИТЕ
Виждаш ли прегръдката им свята?
Не страстта, духът ги в плен държи.
Тръпнат като тънка ос телата,
край която жарка кръв кръжи.
Будни са – света ще проумеят.
Жадни са – страстта ще утолят.
Остави ги – нека да се слеят
и така – да се раздалечат.
1908
XX СОНЕТ КЪМ ОРФЕЙ
Колко далеч са звездите! Но по-непознат е просторът,
който в очите ни тук се чете.
Някой, да кажем, дете… друг човек или повече хора –
страшно далечни и чужди са те.
Мярката на битието е може би неприложима,
за да измери безкрайното в нас:
между мъжа и девойката колко пространство би имало,
щом тя побягва, но тръпне от страст.
Всичко изглежда далечно, но къде се затваря кръгът?
Виж, на постланата вече трапеза, от топлото блюдо
рибите сякаш ни кимат с глава.
Неми са те… Но не знам дали има някъде кът,
в който и немият техен език, като някакво чудо,
да се превръща внезапно в слова.
1922
От немски: Петър Велчев