Промяната в детските респираторни инфекции по време на Ковид-19 пандемия – ефект на карантината или новия патоген?

Брой № 4 (62) / септември 2021, Грип в сянката на COVID-19

Грип в сянката на COVID-19

Грип в сянката на COVID-19

Резюме:

Всяка година педиатричните звена се подготвят за започването на новия есенно-зимен сезон, с който се повишава значително честотата на разпространение на остри респираторни заболявания, причинени от RSV, грип и другите респираторни вируси, което води след себе си до рязко повишаване на натовареността на спешните и консултативните кабинети, както и звената за болнично лечение. В това отношение, както и в много други здравни и социално-икономически аспекти, 2020/21 година се оказа различна. Поглеждайки към бъдещето в контекста на промяната в епидемиологичното разпространение на респираторните вирусни инфекции, е трудно да се предвиди дали се касае за преходна „карантинна“ тенденция или за процес с по-трайни последици.

 

Ключови думи: Ковид-19, респираторни вирусни инфекции, риновирус, респираторно-синцитиален вирус, деца.

 

The change in childhood respiratory infections during the Covid-19 pandemic – the effect of quarantine or the new pathogen?

Ass. Prof. Snezhina Lazova, PhD1,2

1UMHATEM “N.I.Pirogov”, Pediatric department

2Healthcare department, Faculty of Public Health, MU Sofia

Abstract: Annually the pediatric departments prepare for the beginning of the new autumn-winter season, which significantly increases the prevalence of acute respiratory diseases caused by RSV, influenza, and other respiratory viruses. This leads to a significant increase in the workload in the emergency and consultation rooms, as well as in the hospital units. In this respect, as in many other health and socio-economic aspects, 2020/21 turned out to be different. In the context of the change in the epidemiological prevalence of respiratory viral infections, it is difficult to predict whether this is a transient quarantine trend or a process with more lasting consequences.

Key words: Kovid-19, respiratory viral infections, rhinovirus, respiratory syncytial virus, children

 

 

Децата често са засегнати от респираторни инфекции, които са и една от водещите причини за детска смъртност. Въз основа на епидемиологични проучвания в световен мащаб и у нас, повече от 80% от острите респираторни инфекции се причиняват от вируси1,2. Аденовирусите (AdV), грипните А и В вируси (IV A, IV B) и респираторно синцитиалният вирус (RSV) са едни от най-честите причинители на детски респираторни инфекции, които имат потенциала да предизвикат развитие на локални епидемии, особено в училища, детски градини и други гъсто населени обществени места. Пикът на респираторните заболявания при децата обикновено се наблюдава през зимния и пролетния сезон. Инфекциите с RSV и грипния вирус имат характерни предвидими сезонни вариации с висока честота през зимата и пролетта, докато ADV, както и риновирусите, могат да циркулират целогодишно3,4.

 

AdV могат да причинят различна по тежест симптоматика – от инфекция на горни дихателни пътища (ИГДП) и конюнктивит до тежка вирусна пневмония5.

 

Грипните вируси, причиняващи инфекции при хората, биват три типа: A, B и C. Грип тип A често се проявява в епидемична форма с потенциал да прерасне в пандемия, докато грип тип B води до развитие на локални епидемични огнища. Разнообразието на грипните щамове и разликите в епидемичните щамове, циркулиращи в различните географски региони, създават големи предизвикателства пред профилактиката на грипа6.

 

Според данните от големи епидемиологични проучвания, RSV е преобладаващият вирусен причинител на остри инфекции на долните дихателни пътища (ИДДП) в детска възраст, отговорен за 27 до 96% от хоспитализираните случаи (средно 65%), при които е доказана вирусна инфекция7.

 

RV причиняват така наречената обикновена настинка, но могат потенциално да доведат до тежка инфекция на дихателните пътища, която да бъде последвана от белодробни и извънбелодробни усложнения при някои пациенти8. В скорошни проучвания се съобщава, че през зимата е по-вероятно RV да причини тежки заболявания, въпреки че пиковото му разпространение се наблюдава през пролетта и есента9,10.

 

Първите случаи на коронавирусна болест 2019 (Ковид-19) се регистрираха през декември 2019 г. От 23 януари 2020 г. китайското правителство приложи серия от строги и активни мерки за превенция и контрол, като изолация и носене на защитни лицеви маски, които се възприеха от повечето държави11. Въздушно-капковото предаване е основният път за предаване на респираторните инфекции. Социалната изолация, ограничаването на несъществени дейности извън дома и носенето на маски на обществени места може значително да ограничи пътищата на предаване на SARS-Co-V2, както и на повечето респираторни вируси.

 

Сезонните респираторни вируси имат дълги периоди на циклично разпространение в популациите, населяващи умерените географски ширини12. Различните респираторни вируси се разпространяват последователно според сезонните промени в температурата и влажността по предвидим начин13,14. Подобен модел на циклично разпространение се наблюдава в страните с умерен климат, където пандемията с COVID-19 е тежка12. Други важни детерминанти, определящи сезонното разпространение на респираторните вируси, са моделите на поведение (напр. престой в затворени помещения) и чувствителността на гостоприемника (напр. деца, посещаващи училища и детски градини), които също са зависими от сезонните климатични промени15.

 

Всяка година педиатричните звена се подготвят за започването на новия есенно-зимен сезон, с който се повишава значително честотата на разпространение на остри респираторни заболявания (ОРЗ), причинени от RSV, грип и другите респираторни вируси, което води след себе си до рязко повишаване на натовареността на спешните и консултативните кабинети, както и звената за болнично лечение. В това отношение, както и в много други здравни и социално-икономически аспекти, 2020 година се оказа различна. В края на март и началото на април 2020 година, само няколко седмици след обявяването от СЗО на новата коронавирусна пандемия и въвеждането на строги противоепидемични мерки на карантина и социална изолация, случаите на грип рязко намаляха и грипният сезон приключи по-рано от очакваното. Подобни наблюдения се съобщават както от страни в Северното полукълбо (Германия, Дания, Белгия, Великобритания), така и от Южното полукълбо, със значителен спад на ОРЗ, дължащи се на грип и RSV (намаление, стигащо до 99%)16-20. Отчита се и значително намаление на хоспитализациите, свързани с бронхиолит и астма, както и заболявания като среден отит, настинка и гастроентерит.

 

Подобен епидемиологичен феномен наблюдавахме и в България, което се потвърждава от данните, публикувани от НЗЦПБ. (https://grippe.gateway.bg) На фигура 1 се вижда нагледно резкия спад на случаите с грип след 14 – 15 седмица на 2020 година.

 

 

Фиг. 1. https://grippe.gateway.bg

 

 

 

 

На пръв поглед всички тези проучвания показват, че противоепидемичните мерки за ограничаване на пандемията със SARS-Co-V2, предприети в световен мащаб, са ограничили предаването и на другите респираторни вируси. Това намаление е много по-значимо от обичайните годишни и географски колебания, наблюдавани от сезон на сезон. Понастоящем е трудно да се дефинира въздействието на всяка една от масово предприетите мерки, но се предполагат няколко възможни хипотези21.

 

На първо място, предаването на респираторни вируси от човек на човек вероятно е ограничено от социалното и физическото дистанциране и спазването на карантина. В допълнение, ползването на лицеви маски, макар и предоставящи несъвършена защита и физическа бариера, също може значително да ограничи разпространението на респираторни заболявания22. Допълнителна защита осигуряват общите хигиенни мерки като често миене на ръцете и ползване на дезинфектанти. Подобно на RSV и грипа, SARS-Co-V2 е обвит РНК вирус. Липидният слой на вирусната обвивка е относително чувствителен към сапун и детергенти, което намалява оцеляването на вирусите върху кожата и други повърхности. За разлика от тях RV имат капсид, а не обвивка, което ги прави по-устойчиви. Установено е, че RV могат да се предават както чрез аерозоли, така и чрез контаминирани предмети и повърхности23,24. Тъй като RV е необвит вирус, той е относително устойчив на дезинфектанти, съдържащи етанол, и може да оцелее по повърхности в околната среда за продължителен период от време.

 

В проучване на Leung et al. се оценява ефекта на носенето на хирургична маска върху разпространението на човешки коронавируси (HKU1, NL63 и OC43), грипни вируси и RV при деца и възрастни с ОРЗ. Резултатите показват, че хирургичните маски за лице могат да предотвратят предаването на сезонни човешки коронавируси и грипни вируси от болни хора, но не и на RV25.

 

В наскоро публикувано проучване на Takashita et al., проведено в Токио за периода януари 2018 до септември 2020 година, се установява значително повишена честота на RV инфекции в детска възраст въпреки спазването на препоръчителните предпазни мерки26. Според резултатите на Takashita et al. след месец май 2020 г. не се откриват вируси с обвивка (в това число грипни вируси; човешки метапневмовирус; човешки парагрипен вирус 1, 2, 3, 4 и RSV), но се доказват такива без обвивка, като RV, коксаки вирус А и В и човешки ADV. Тази разлика в разпространението между обвитите и необвитите вируси вероятно е свързана с тяхната стабилност. Това изглежда е и причина RV да не следват същите епидемиологични модели като другите респираторни вируси.

 

В литературата се съобщава за вирусно взаимодействие между грип А и RV на индивидуално и популационно ниво. RV инфекция предизвиква антивирусен имунен отговор, свързан с повишено производство на интерферон, за който е доказано, че предпазва епителните клетки на човешките дихателни пътища от инфектиране с грип А27,28. Този имунологичен феномен подкрепя потенциалната роля на индуцирания от RV вроден имунен отговор в задвижването на асинхронната циркулация на грипните и RV. Данните от няколко европейски държави сочат, че е възможно епидемията от RV да е прекъснала и забавила разпространението на пандемичния вирус по време на пандемията от грип А (H1N1) през 2009 г.29,30. След появата на SARS-CoV-2 се установява значително повишение на честотата на RV инфекции при деца на възраст под 10 години, вероятно поради липсата на циркулиращи сред населението грипни вируси.

 

Друга мярка, която значително може да повлияе върху разпространението на респираторните инфекции, е ограничаването на международните пътувания и спазването на карантинен период след пристигане. Това води на намален внос на вируси и предотвратява създаването на локални огнища за по-нататъшно разпространение. Годишната циркулация и промяна на преобладаващите щамове на грипа през студения сезон между Южното и Северното полукълбо често се свързва с интензивните пътувания на авиокомпаниите между тези райони.

 

Една от най-драстичните мерки за ограничаване на предаването на инфекцията в детска възраст е затварянето на училищата. С натрупването на епидемиологични данни става ясно, че децата в училищна възраст могат да играят важна роля в предаването на SARS-CoV-2 в обществото31. Данни от епидемиологични проучвания сочат, че в сравнение с по-малките деца, при юношите има значително по-малко намаление в честотата на респираторните заболявания. Тези наблюдения показват, че усилията на обществото за предотвратяване на респираторни заболявания, особено COVID-19, трябва да се съсредоточат върху подрастващите, които е по-вероятно да поддържат социални контакти и да предават респираторни инфекции в училищната среда и в техните семейства. Въпреки че затварянето на училищата и провеждането на учебен процес в онлайн среда има потенциала да окаже значимо въздействие върху разпространението на въздушно-капковите вирусни инфекции сред деца и юноши, ефектите върху психо-социалното благосъстояние и академичното развитие могат да бъдат негативни в дългосрочен план.

 

За общото намаление на вирусното разпространение се предполагат и други причини, като например страхът от Ковид-19, който променя поведението на хората, търсещи здравна помощ. Когато по-малко хора посещават своите лекари или спешните отделения, се намалява реципрочно и броят на документираните инфекции. От друга страна, епидемиологичните данни не показват намаление на броя пациенти, потърсили лекарска помощ с реална спешност и по-сериозна тежест, нито повишаване на смъртността (несвързана с Ковид-19). Редица проучвания, проведени в тази връзка, не демонстрират намаление на инфекциите на пикочните пътища, нито на други тежки медицински състояния, които не са засегнати от мерките на социална дистанция. Прави впечатление, че хората предпочитат да останат вкъщи при по-леки самоограничаващи се заболявания, но продължават да търсят медицинска помощ при по-тежки медицински състояния12-14.

 

Значимото намаляване на заболеваемостта от респираторни вирусни инфекции, свързана косвено с новия коронавирус, има своите положителни ефекти на обществено ниво. По-малкото случаи с ОРЗ означават по-малко натоварване и натиск върху здравната система, обременена с Ковид-19 пандемията. От друга страна, отменените планови процедури, консултации и грижи намаляват приходите на лечебните заведения. Отчита се и увеличение на психо-социалните проблеми, случайните отравяния при деца, увеличение на случаите на малтретирани и неглижирани деца, повишена консумация на алкохол и психотропни вещества от деца и юноши, образователни затруднения и други.

 

Поглеждайки към бъдещето в контекста на промяната в епидемиологичното разпространение на респираторните вирусни инфекции, е трудно да се предвиди дали се касае за преходна „карантинна“ тенденция или за процес с по-трайни последици. Разпространението на RSV например е въпрос, касаещ не само разпределението на медицинските ресурси за лечение на засегнатите деца, но и определящ планирането на програмата за пасивна имунизация на уязвимите групи (недоносени и кърмачета с тежки придружаващи заболявания). Имайки предвид, че динамиката на значим спад в разпространението на RSV инфекция бе напълно неочаквана за здравните власти, в повечето държави се запази програмата за пасивна имунизация за периода на обичайния RSV сезон.

 

Доклади от цял ​​свят показват до 98% намаление на случаите на RSV по време на пандемията през 2020 година16, 20. Доскоро не беше ясно дали сезонът на RSV 2020 – 2021 ще продължи да бъде значително намален или просто ще се забави17. В резултат на скорошно проучване здравните власти на Австралия алармираха за необичаен за сезона пик в разпространението на RSV, последващ разхлабването на ограничителните мерки. В проучването на Foley et al. се докладва за повишаване на случаите с RSV през пролетните месеци с достигане на пик през лятото, вместо типичните есенни и зимни месеци (фигура 2). Техните данни показват по-висок от очаквания пик с по-висок процент на инфектиране при по-големи деца. 32 Тази епидемиологична аномалия поставя в сериозен риск вече преминалите имунизационната програма деца, при които спадащите титри на защитни антитела не са достатъчни, за да ги предпазят през „закъснелия“ RSV сезон. (Government of Australia, Communicable Disease Intelligence, Vol 45) 33.

 

 

Фиг. 2 Доказани случаи на RSV при деца в Западна Австралия до 50-та седмица на 2020 г., в контекста на ограниченията на COVID-19, в сравнение със средната крива на епидемията (2012 – 2019 г.) 33.

 

 

 

 

За подобна тенденция алармират и здравните власти в САЩ. В Съединените щати RSV отговаря за ежегодно 57 000 хоспитализации и 500 000 посещения на спешно отделение при деца на възраст под 5 години. Както се вижда на фигура 3, през есента и зимата на 2020 година липсва характерния пик на случаи с RSV, но се наблюдава стръмно покачване на случаите с RSV след месец април – май. Резултатите от проучването на Agha et al. показват по-тежко заболяване при по-малките кърмачета в Ню Йорк, вероятно поради намален имунитет в резултат на липсата на контакт с RSV през предходния сезон34.

 

 

Фиг. 3. Годишни RSV тенденция в болница в Ню Йорк от 2016 г. – 30 април 2021 г. Прекъснатите червени кутии описват типичния RSV сезон. Липсват регистрирани случаи на RSV за есенно-зимния сезон 2020 г.34

 

 

 

Подобна тенденция наблюдавахме в края на пролет-та и началото на лятото на 2021 година и в България. От началото на месец май станахме свидетели на необичайно за сезона покачване на заболеваемостта от ОРЗ за възрастовата група до 5 години, която засегна най-тежко кърмачетата и децата в предучилищна възраст. Това доведе до запълване капацитета на детските и кърмаческите отделения в големите градове. Според данните на НЦЗПБ, през седмица 23 – 24 се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на заболеваемостта от ОРЗ във възрастовата група 0 – 4 г. (204,72 на 10 000), следвана от възрастовата група 5 – 14 г. (96,34 на 10 000). Най-често изолираният респираторен вирус и у нас е RSV, следван от параинфлуенца вируси, рино- и бокавируси. (https://grippe.gateway.bg)

 

Тази сезонна смяна и забавен пик на RSV инфекции при малки деца се очаква да се наблюдава повсеместно в умерените географски ширини, особено след като мерките за контрол се отпуснат и училищата се отворят отново34. Въпреки че към момента не може да бъде предсказана величината и продължителността на RSV разпространение, следва институциите да планират предварително потенциално увеличаване на педиатричните посещения в спешните звена и потенциалната необходимост от увеличен капацитет на детските интензивни отделения през следващите седмици. Освен това трябва следва да се положат усилия за удължаване на периода на приложение на Palivisumab за новородени, изложени на риск от тежко RSV заболяване, за да се осигури непрекъсната защита по време на този неочакван епидемичен пик.

 

Инфекцията с инфлуенца вируси при човека може да протече с широк спектър на клинична тежест от асимптомни случаи до тежки животозастрашаващи състояния и летален изход. Придобитата имунна памет при предходна експозиция на вируса както след прекарана естествена инфекция, така и след имунизация, може да предотврати ново инфектиране или да ограничи развитието на симптоми, както и тежки усложнения35. Децата в ранна детска възраст без предшестваща експозиция са имунологично наивни по отношение на грипните вируси, което ги излага на риск от тежко заболяване 36.

 

 

Фиг. 4. https://grippe.gateway.bg

 

 

 

 

Сезонните епидемии с грип А и грип В обичайно възникват в периода ноември-април в Северното полукълбо и май-октомври за Южното полукълбо. През последните две години станахме свидетели на интересни епидемиологични феномени, свързани с разпространението на грипа след обявяване на пандемията с Ковид-19 и повсеместното въвеждане на нефармацевтични мерки за ограничаване на вирусната трансмисия. В проучване на Stojanovic et al., което обединява данните от FluNet на СЗО и потвърдените случаи с COVID-19 (Johns Hopkins University) от четири държави в Северното и Южното полукълбо (Канада, САЩ, Австралия, Бразилия), се потвърждава единодушно и демонстративно минималната или липсваща активност на грипа, на фона на която продължава с различна динамика разпространението на Ковид-19. Авторите обясняват своите наблюдения с вероятно по-голямата контагиозност на SARS-CoV-2 спрямо инфлуенца вирусите 37. (виж фигура 5 и фигура 6).

 

 

Фиг. 5. Канада, САЩ

 

 

 

Фиг. 6. Австралия, Бразилия

 

 

 

Страховитата комбинация от грипна епидемия в сянката на Ковид-19 или, както я наричат в англоезичната литература „туиндемия“(“twindemic”, twins – близнаци), така и не се състоя до момента, за голямо облекчение на специалистите по интензивни грижи. Вместо това се отчетоха рекордно и безпрецедентно нисък брой случаи с грип през зимата на 2020/21, която тенденция се задържа и през летните месеци за втори пореден сезон в Южното полукълбо.

 

Въпреки че за сезон 2020/2021 липсват данни за оценка на ефективността на противогрипната ваксина, по данни на CDC (Centers for Disease Control and Prevention) в САЩ е отчетен рекорден брой поставени дози (193.8 милиона дози) за периода. (https://www.cdc.gov/flu/season/faq-flu-season-2020-2021.htm). Този факт, заедно с прилагането на нефармацевтични противоепидемични мерки, може да бъдат едно вероятно обяснение за екстремно слабия грипен сезон 2020/202135.

 

Пропускането на два поредни грипни сезона, от своя страна, потенциално довежда до натрупването на голяма популация от хора с отслабен или липсващ имунитет по отношение на грипните вируси. От друга страна, високата мутагенност на грипните вируси изисква ежегодна актуализация на състава на противогрипните ваксини, което също е затруднено на фона на настоящата епидемиологична ситуация. Дали след слабите грипни сезони ще последват още слаби или сме свидетели на затишие пред лицето на наближаваща буря, тепърва предстои да разберем38.

 

Имайки предвид значимата динамика в разпространението на SARS-Co-V2 с появата на нови варианти, както и на обичайните респираторни вируси във връзка със затягането и разхлабването на противоепидемичните мерки, е необходимо навременно планиране и подготовка на здравните системи за предстоящия есенно-зимен сезон. В тази връзка Академията по медицински науки на Великобритания публикува подробен доклад за възможните сценарии за разпространение на SARS-Co-V2 с очакваните нови варианти/мутации, както и за разпространението на сезонния грип, RSV и другите „зимни“ респираторни вируси39. В доклада се обръща внимание на потенциалната възможност за летен пик на Ковид-19, по-сериозен епидемичен пик от RSV инфекции през есента и по-значима грипна епидемия през зимата, която би могла да се припокрие с потенциален нов пик в разпространението на SARS-Co-V240.

 

За предотвратяване на инфекция със SARS-CoV-2 се препоръчват предпазни мерки като физическа дистанция, носене на маски, поддържане на добре проветрени помещения, избягване на струпване на много хора и близки контакти, често миене на ръцете, покриване на носа и устата при кашлица и кихане и почистване и дезинфекция на повърхностите. Тези предпазни мерки помагат и за предотвратяване и ограничаване разпространението и на другите съвсем небезобидни респираторни вирусни инфекции, както при деца, така и при възрастни.

 

 

Литература

 

  1. Zar, H. J.; Ferkol, T. W. The Global Burden of Respiratory Disease-Impact on Child Health. Pediatr. Pulmonol. 2014, 49 (5), 430–434. https://doi.org/10.1002/ppul.23030.
  2. Korsun, N.; Angelova, S.; Tzotcheva, I.; Georgieva, I.; Lazova, S.; Parina, S.; Alexiev, I.; Perenovska, P. Prevalence and Genetic Characterisation of Respiratory Syncytial Viruses Circulating in Bulgaria during the 2014/15 and 2015/16 Winter Seasons. Pathog. Glob. Health 2017, 111 (7). https://doi.org/10.1080/20477724.2017.1375708.
  3. Wang, D.; Chen, L.; Ding, Y.; Zhang, J.; Hua, J.; Geng, Q.; Ya, X.; Zeng, S.; Wu, J.; Jiang, Y.; Zhang, T.; Zhao, G. Viral Etiology of Medically Attended Influenza-like Illnesses in Children Less than Five Years Old in Suzhou, China, 2011-2014. J. Med. Virol. 2016, 88 (8), 1334–1340. https://doi.org/10.1002/jmv.24480.
  4. Tang, L. F.; Wang, T. L.; Tang, H. F.; Chen, Z. M. Viral Pathogens of Acute Lower Respiratory Tract Infection in China. Indian Pediatr. 2008, 45 (12), 971–975.
  5. Zhu, Y.; Li, W.; Yang, B.; Qian, R.; Wu, F.; He, X.; Zhu, Q.; Liu, J.; Ni, Y.; Wang, J.; Mao, S. Epidemiological and Virological Characteristics of Respiratory Tract Infections in Children during COVID-19 Outbreak. BMC Pediatr. 2021, 21 (1), 195. https://doi.org/10.1186/s12887-021-02654-8.
  6. Sun, Y.; Zhu, R. N.; Wang, F.; Deng, J.; Zhao, L. Q.; Tian, R.; Qian, Y. [Prevalence Characteristics of Influenza Viruses in Children in Beijing during 2014-2015 and 2015-2016 Influenza Seasons]. Zhonghua er ke za zhi = Chinese J. Pediatr. 2016, 54 (8), 582–586. https://doi.org/10.3760/cma.j.issn.0578-1310.2016.08.005.
  7. Weber, M. W.; Weber, M. W.; Mulholland, E. K.; Mulholland, E. K.; Greenwood, B. M. Respiratory Syncytial Virus Infection in Tropical and Developing Countries. Trop. Med. Int. Heal. 1998, 3 (4), 268–280. https://doi.org/10.1046/j.1365-3156.1998.00213.x.
  8. To, K. K. W.; Yip, C. C. Y.; Yuen, K.-Y. Rhinovirus – From Bench to Bedside. J. Formos. Med. Assoc. 2017, 116 (7), 496–504. https://doi.org/10.1016/j.jfma.2017.04.009.
  9. Lee, W.-M.; Lemanske, R. F.; Evans, M. D.; Vang, F.; Pappas, T.; Gangnon, R.; Jackson, D. J.; Gern, J. E. Human Rhinovirus Species and Season of Infection Determine Illness Severity. Am. J. Respir. Crit. Care Med. 2012, 186 (9), 886–891. https://doi.org/10.1164/rccm.201202-0330OC.
  10. To, K. K. W.; Lau, S. K. P.; Chan, K.-H.; Mok, K.-Y.; Luk, H. K. H.; Yip, C. C. Y.; Ma, Y.-K.; Sinn, L. H. Y.; Lam, S. H. Y.; Ngai, C.-W.; Hung, I. F. N.; Chan, K.-H.; Yuen, K.-Y. Pulmonary and Extrapulmonary Complications of Human Rhinovirus Infection in Critically Ill Patients. J. Clin. Virol. 2016, 77, 85–91. https://doi.org/10.1016/j.jcv.2016.02.014.
  11. Pan, A.; Liu, L.; Wang, C.; Guo, H.; Hao, X.; Wang, Q.; Huang, J.; He, N.; Yu, H.; Lin, X.; Wei, S.; Wu, T. Association of Public Health Interventions With the Epidemiology of the COVID-19 Outbreak in Wuhan, China. JAMA 2020, 323 (19), 1915. https://doi.org/10.1001/jama.2020.6130.
  12. Sperotto, F.; Wolfler, A.; Biban, P.; Montagnini, L.; Ocagli, H.; Comoretto, R.; Gregori, D.; Amigoni, A. Unplanned and Medical Admissions to Pediatric Intensive Care Units Significantly Decreased during COVID-19 Outbreak in Northern Italy. Eur. J. Pediatr. 2021, 180 (2), 643–648. https://doi.org/10.1007/s00431-020-03832-z.
  13. Torretta, S.; Capaccio, P.; Coro, I.; Bosis, S.; Pace, M. E.; Bosi, P.; Pignataro, L.; Marchisio, P. Incidental Lowering of Otitis-Media Complaints in Otitis-Prone Children during COVID-19 Pandemic: Not All Evil Comes to Hurt. Eur. J. Pediatr. 2021, 180 (2), 649–652. https://doi.org/10.1007/s00431-020-03747-9.
  14. McDonnell, T.; Nicholson, E.; Conlon, C.; Barrett, M.; Cummins, F.; Hensey, C.; McAuliffe, E. Assessing the Impact of COVID-19 Public Health Stages on Paediatric Emergency Attendance. Int. J. Environ. Res. Public Health 2020, 17 (18), 6719. https://doi.org/10.3390/ijerph17186719.
  15. Broberg, E. K.; Waris, M.; Johansen, K.; Snacken, R.; Penttinen, P. Seasonality and Geographical Spread of Respiratory Syncytial Virus Epidemics in 15 European Countries, 2010 to 2016. Eurosurveillance 2018, 23 (5). https://doi.org/10.2807/1560-7917.ES.2018.23.5.17-00284.
  16. Polcwiartek, L. B.; Polcwiartek, C.; Andersen, M. P.; Østergaard, L.; Broccia, M. D.; Gislason, G. H.; Køber, L.; Torp-Pedersen, C.; Schou, M.; Fosbøl, E.; Kragholm, K.; Hagstrøm, S. Consequences of Coronavirus Disease-2019 (COVID-19) Lockdown on Infection-Related Hospitalizations among the Pediatric Population in Denmark. Eur. J. Pediatr. 2021, 180 (6), 1955–1963. https://doi.org/10.1007/s00431-021-03934-2.
  17. Van Brusselen, D.; De Troeyer, K.; ter Haar, E.; Vander Auwera, A.; Poschet, K.; Van Nuijs, S.; Bael, A.; Stobbelaar, K.; Verhulst, S.; Van Herendael, B.; Willems, P.; Vermeulen, M.; De Man, J.; Bossuyt, N.; Vanden Driessche, K. Bronchiolitis in COVID-19 Times: A Nearly Absent Disease? Eur. J. Pediatr. 2021, 180 (6), 1969–1973. https://doi.org/10.1007/s00431-021-03968-6.
  18. Nagakumar, P.; Chadwick, C.-L.; Bush, A.; Gupta, A. Collateral Impact of COVID-19: Why Should Children Continue to Suffer? Eur. J. Pediatr. 2021, 180 (6), 1975–1979. https://doi.org/10.1007/s00431-021-03963-x.
  19. Sherman, A. C.; Babiker, A.; Sieben, A. J.; Pyden, A.; Steinberg, J.; Kraft, C. S.; Koelle, K.; Kanjilal, S. The Effect of Severe Acute Respiratory Syndrome Coronavirus 2 (SARS-CoV-2) Mitigation Strategies on Seasonal Respiratory Viruses: A Tale of 2 Large Metropolitan Centers in the United States. Clin. Infect. Dis. 2021, 72 (5), e154–e157. https://doi.org/10.1093/cid/ciaa1704.
  20. Friedrich, F.; Ongaratto, R.; Scotta, M. C.; Veras, T. N.; Stein, R. T.; Lumertz, M. S.; Jones, M. H.; Comaru, T.; Pinto, L. A. Early Impact of Social Distancing in Response to Coronavirus Disease 2019 on Hospitalizations for Acute Bronchiolitis in Infants in Brazil. Clin. Infect. Dis. 2021, 72 (12), 2071–2075. https://doi.org/10.1093/cid/ciaa1458.
  21. Toelen, J.; Ritz, N.; de Winter, J. P. Changes in Pediatric Infections during the COVID-19 Pandemic: ‘A Quarantrend for Coronials’? Eur. J. Pediatr. 2021, 180 (6), 1965–1967. https://doi.org/10.1007/s00431-021-03986-4.
  22. Esposito, S.; Principi, N. To Mask or Not to Mask Children to Overcome COVID-19. Eur. J. Pediatr. 2020, 179 (8), 1267–1270. https://doi.org/10.1007/s00431-020-03674-9.
  23. Winther, B.; McCue, K.; Ashe, K.; Rubino, J. R.; Hendley, J. O. Environmental Contamination with Rhinovirus and Transfer to Fingers of Healthy Individuals by Daily Life Activity. J. Med. Virol. 2007, 79 (10), 1606–1610. https://doi.org/10.1002/jmv.20956.
  24. Dick, E. C.; Jennings, L. C.; Mink, K. A.; Wartgow, C. D.; Inborn, S. L. Aerosol Transmission of Rhinovirus Colds. J. Infect. Dis. 1987, 156 (3), 442–448. https://doi.org/10.1093/infdis/156.3.442.
  25. Leung, N. H. L.; Chu, D. K. W.; Shiu, E. Y. C.; Chan, K.-H.; McDevitt, J. J.; Hau, B. J. P.; Yen, H.-L.; Li, Y.; Ip, D. K. M.; Peiris, J. S. M.; Seto, W.-H.; Leung, G. M.; Milton, D. K.; Cowling, B. J. Respiratory Virus Shedding in Exhaled Breath and Efficacy of Face Masks. Nat. Med. 2020, 26 (5), 676–680. https://doi.org/10.1038/s41591-020-0843-2.
  26. Takashita, E.; Kawakami, C.; Momoki, T.; Saikusa, M.; Shimizu, K.; Ozawa, H.; Kumazaki, M.; Usuku, S.; Tanaka, N.; Okubo, I.; Morita, H.; Nagata, S.; Watanabe, S.; Hasegawa, H.; Kawaoka, Y. Increased Risk of Rhinovirus Infection in Children during the Coronavirus Disease‐19 Pandemic. Influenza Other Respi. Viruses 2021, 15 (4), 488–494. https://doi.org/10.1111/irv.12854.
  27. Nickbakhsh, S.; Mair, C.; Matthews, L.; Reeve, R.; Johnson, P. C. D.; Thorburn, F.; von Wissmann, B.; Reynolds, A.; McMenamin, J.; Gunson, R. N.; Murcia, P. R. Virus–Virus Interactions Impact the Population Dynamics of Influenza and the Common Cold. Proc. Natl. Acad. Sci. 2019, 116 (52), 27142–27150. https://doi.org/10.1073/pnas.1911083116.
  28. Wu, A.; Mihaylova, V. T.; Landry, M. L.; Foxman, E. F. Interference between Rhinovirus and Influenza A Virus: A Clinical Data Analysis and Experimental Infection Study. The Lancet Microbe 2020, 1 (6), e254–e262. https://doi.org/10.1016/S2666-5247(20)30114-2.
  29. Linde, A.; Rotzén-Ostlund, M.; Zweygberg-Wirgart, B.; Rubinova, S.; Brytting, M. Does Viral Interference Affect Spread of Influenza? Euro Surveill. 2009, 14 (40).
  30. Ånestad, G.; Nordbø, S. A. Virus Interference. Did Rhinoviruses Activity Hamper the Progress of the 2009 Influenza A (H1N1) Pandemic in Norway? Med. Hypotheses 2011, 77 (6), 1132–1134. https://doi.org/10.1016/j.mehy.2011.09.021.
  31. (31) Flasche, S.; Edmunds, W. J. The Role of Schools and School-Aged Children in SARS-CoV-2 Transmission. Lancet Infect. Dis. 2021, 21 (3), 298–299. https://doi.org/10.1016/S1473-3099(20)30927-0.
  32. Foley, D. A.; Yeoh, D. K.; Minney-Smith, C. A.; Martin, A. C.; Mace, A. O.; Sikazwe, C. T.; Le, H.; Levy, A.; Moore, H. C.; Blyth, C. C. The Interseasonal Resurgence of Respiratory Syncytial Virus in Australian Children Following the Reduction of Coronavirus Disease 2019–Related Public Health Measures. Clin. Infect. Dis. 2021. https://doi.org/10.1093/cid/ciaa1906.
  33. Australia’s Notifiable Disease Status, 2016: Annual Report of the National Notifiable Diseases Surveillance System. Commun. Dis. Intell. 2021, 45. https://doi.org/10.33321/cdi.2021.45.28.
  34. Agha, R.; Avner, J. R. Delayed Seasonal RSV Surge Observed During the COVID-19 Pandemic. Pediatrics 2021, e2021052089. https://doi.org/10.1542/peds.2021-052089.
  35. Flerlage T, Boyd DF, Meliopoulos V, Thomas PG, Schultz-Cherry S. Influenza virus and SARS-CoV-2: pathogenesis and host responses in the respiratory tract. Nat Rev Microbiol. 2021 Jul;19(7):425-441. doi: 10.1038/s41579-021-00542-7. Epub 2021 Apr 6. PMID: 33824495; PMCID: PMC8023351.
  36. Munoz FM. Influenza virus infection in infancy and early childhood. Paediatr Respir Rev. 2003 Jun;4(2):99-104. PMID: 12758046.
  37. Stojanovic J, Boucher VG, Boyle J, Enticott J, Lavoie KL, Bacon SL. COVID-19 Is Not the Flu: Four Graphs From Four Countries. Front Public Health. 2021 Mar 10;9:628479. doi: 10.3389/fpubh.2021.628479. PMID: 33777883; PMCID: PMC7987835.
  38. Rubin R. Influenza‘s Unprecedented Low Profile During COVID-19 Pandemic Leaves Experts Wondering What This Flu Season Has in Store. JAMA. 2021 Aug 25. doi: 10.1001/jama.2021.14131. Epub ahead of print. PMID: 34431979.
  39. Covid-19: Preparing the future. Looking ahead to winter 2021-22 and beyond. 15 Jul 2021. https://acmedsci.ac.uk/covid-19-preparing-for-the-fu- ture-report.
  40. Mahase, E. Winter Pressure: RSV, Flu, and Covid-19 Could Push NHS to Breaking Point, Report Warns. BMJ 2021, n1802. https://doi.org/10.1136/bmj.n1802.

 

Вашият коментар