„Смъртните са равни.
Не рождението,
а добродетелта
ги прави различни.“
Волтер
Какво парадоксално развитие на демокрацията в България! Авторитарното управление, популизмът и корупцията деморализираха политическия елит и компрометираха ценностите на представителната демокрация. Просташкият политически език, утвърдена форма на парламентарно и медийно общуване, отблъсна образованото малцинство, но привлече мнозинство с подобен на управляващите профил. Местното управление се превърна в партиен трезор, а кметовете – в партийни слуги, които ползват общото под аренда за лична и партийна изгода. Последствията – разпад на ценности, духовна и политическа деградация, подем на далаверата и манипулациите, нарастващо недоверие в обществото към механизмите за развитие на демокрацията, дефицит на справедливост. За съжаление, новите политически партии, изведени на политическата сцена след протестите през 2020 г., се оказаха недостатъчно убедителни модератори на демократичните процеси и не покриха очакванията за промяна в политическата етика на управляващия елит. Преломният момент ги завари неподготвени, с дефицит на лидерство и политическа дързост в защита на заявените политически цели.
Вместо това, какво получихме като резултат:
1. ГЕРБ е все още първа политическа сила и ни преподава политически морал.
2. Делян Пеевски, вместо в политическото небитие, се озова на медийната сцена, с амбиции за бъдещ лидер на политическа партия, която диктува обществените процеси в България.
3. Иван Гешев, асиметрично правно недоразумение, личен и институционен провал, стана партиен лидер на други недоразумения.
4. Сотир Цацаров, майката и бащата на Гешев, се оттегли по терлици от алхимичната лаборатория, в която се случи трайно съвкупление на корупцията с институцията за противодействие. Прокуратурата смени кожата си, но нравът ѝ остана същият – вълчи за овцете, овчи за вълците.
Вината за случилото се е във всички нас, които допуснахме това. Липсва мъдро гражданско мнозинство, осъзнало своя граждански дълг – демократичното бъдеще на България, където корупцията не е правило, а изключение, справедливостта не е блян, а настояще.
Припомням казаното от Светлозар Игов: „Вълкът не ражда стадо, но стадото ражда вълци.“ И Платон: „В една държава се развива това, което е на почит в нея.“
Независимо от логичния спад в подкрепата за партиите от демократичната коалиция, които не оправдаха надеждите и обществените очаквания, приели без съпротива ролята на по-малкото зло, резултатите от последните избори за местна власт показаха, че токсичният политически картел (по-голямото зло), не е недосегаем и претърпя неочаквани загуби – в София, Варна, Пазарджик, Благоевград, Ловеч, Шумен… При малко повече мъдрост, щеше да бъде спечелен и Пловдив. Независимо от „мълчанието на агнетата“, паднаха градски крепости на десетилетното статукво при количествен спад в общата му подкрепа. Разместването на политическите пластове при местните избори дава надежда за по-добро бъдеще не само на местно ниво, но и успех в бъдещите битки за справедливост и демокрация. Стига да се появят политици, които са по-мъдри и с по-убедителна лична и политическа етика.
Февруари 2024 г.
