Като бивш ръководител на клиника в продължение на 16 години, с опит в работата по клинични пътеки в специалност (извинявам се за архаичното название) – пневмология и фтизиатрия, имам какво да споделя за болничната помощ:
1. С клиничните пътеки се злоупотребява масово и рутинно, за да се компенсират финансовите разходи и да се набавят повече приходи. Възможностите за злоупотреби са заложени в самите тях.
2. Клиничните пътеки са методология за работа, която не залага на качеството, а на количеството. Това е прогресираща болест, заложена в гените им, със злокачествен растеж на количествените приходи за сметка на качеството. От това състезание на количествени натрупвания печелят няколко специалности, които успяха да си осигурят по-високи финансови параметри, за сметка на други специалности, които на същото ниво на специализирана дейност носят многократно по-малко приходи и затова са многократно по-ниско платени. Разликите са няколко хиляди лева. С други думи – големите парчета от тортата не стигат за всичко и всички и затова хиляди колеги работят за скромни заплати, а пациентите добавят от джоба си. Никой колега не е виновен, че е избрал нископлатена специалност с малки количествени възможности, а пациентите от различни болести с еднаква тежест са еднакво болни. Всяка специалност си има стандарти, по които работи и те не трябва да са повод за ощетяване на едни, за да се облагодетелстват други. Едва ли в цивилизована страна има такива огромни разлики в заплащането в отделните подспециалности на една обща голяма специалност. Проблемът е в несправедливото разпределение на бюджетите по отделните клинични пътеки на НЗОК, които нарушават и баланса между кадрите в различните специалности.
3. В системата на здравеопазването има привилегировани велможи (феодали) и мощни лобита зад тях. Останалото е мнозинство от крепостни „селяни“ – медици и здравноосигурени, които крепят системата и феодалите. Велможите поддържат системата с работата на „крепостните“, защото са облагодетелствани от нея и я отглеждат като крава с постоянно нарастващ млеконадой, при занижено качество на млякото. Системата захранва първо феодалите и каквото остане за „крепостните“. Привилегирована е системата, а не човекът, който я крепи. Сред медиците има едно непривилегировано мнозинство, което полага недостойно заплатен труд и поддържа системата, от която се ползва щастливото малцинство. Привилегированите са между собствениците на болници и някои началници на големи държавни болници, които не са избрани от колегите си, за да ги водят (nonducor, duco), а са поставени и покровителствани от изпълнителната власт, на която се отплащат с обществени поръчки на близки до властта фирми – система win-win.
4. Пределно ясно е, че системата на здравеопазване работи порочно, но лошата вест е, че няма близък изход, защото силата е на страната на велможите, които управляват системата и не се нуждаят от реформи. Реформиране и поставяне на системата в полза на пациентите и редовите медици изисква политическа воля, която да отнеме властта от феодалите и да я върне на медиците и народа, който я поддържа с работата и парите си. Това е революционна обстановка, нещо като Френска революция в здравеопазването, Възраждане, процеси, които изискват години на узряване и подготовка. Единствен, който може да ускори процеса, е надпартиен субект, надпартиен национален съвет за провеждане на реформи в здравеопазването, които да въвлекат независими и политически представени експерти от основните политически субекти, съсловни и пациентски организации, независими сдружения, граждански инициативи и финансови експерти. Проектът за реформи в здравеопазването, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, може да бъде представен на обществото за дискусия. Ако няма всеобщо съгласие и информирана убеденост, че така предложените реформи ще запазят принципа на солидарност и справедлива споделеност, реформите не могат да се случат, най-малко с инициатива само на една политическа сила. Ако това не се случи, проблемите ще продължат да никнат от недрата на порочните практики.
Финални послания
Вече съм писал – моето поколение има последен шанс да поправи стореното през последните десетилетия и да изчисти сметката за следващото.
Щом може да бъде създадена ваксина за 6 месеца, може да се постави начало на реформи във всички сфери на живота ни. Това поне не изисква усилия на откривателски екип.
Ако сме свободен и овластен народ, остава само да изберем подходящите хора, които да разделят един от друг сплелите се „обръчи“. Ако това не стане, ще останем „пак в тия“.
Промяната не е явление, а процес. Ако не започнем сега, всяко следващо незабележимо отклонение от процеса в грешна посока ще продължи да отклонява кривата на порочните практики на забележимо разстояние от правилния път.
Единственият шанс да направим нещо по-добро е като го променим. В противен случай ще завъртим същото колело с два пъти по-бавна скорост и така ще се оттече животът и на децата ни.
Бог помага, но не вкарва в кошара! Животът е за решителните и смелите, които се ръководят от християнските закони и градят собствената си съдба през тях. Съдбата ни няма да се подобри, ако я оставим да зависи от други и заличим паметта за народ на достолепна възраст и с крепка духовност. Няма значение, че имаме малък ръст като на бръмбазъче. Ще припомня една приказка на Ран Босилек – за лисицата, която не излизала от дупката на зайчето. Не му помогнали нито вълка, нито мечката, а бръмбазъчето, което влязло в дупката и нахапало лисицата, която изхвърчала от дупката. Настанало е време да захапем лисицата и да я извадим от дупката.
Простете романтизма, аз съм лекар, а не политик.
Февруари – март 2025 год.
