На Мюнхенската конференция по сигурността, проведена на 14 – 16 февруари 2025 година, вицепрезидентът на САЩ Джей Д. Ванс размаха пръст на европейските лидери. Подобна политическа арогантност е обидна за нас, европейците, които наблюдаваме с удивление коварния флирт на новата американска администрация с Путин, зад гърба на Европа и Украйна. Това е неприемливо за демократична Европа и за България, като неделима част от нея, поне за мислещите българи. Претенциите на САЩ да бъдат пример за демокрация, който вдъхновява другите народи, напълно се компрометираха. Администрацията на Тръмп се превърна в защитник на тоталитарна Русия и имперските амбиции на Путин. Каква ирония. Президент на държава, която претендира да бъде най-демократичната в света, подава ръка на агресор и диктатор. САЩ преследваха до смърт Садам Хюсеин, Муамар Кадафи и Осама бин Ладен, защото бяха диктатори, а днес се прегръщат с най-перфидния диктатор на нашето време. Политическото лицемерие ме отвращава, а егоцентричните лъжци – ненавиждам. Време е Европа да отхвърли външнополитическия егоцентризъм на САЩ, олицетворяван днес от президента Тръмп, който удря с едната ръка Украйна, а подава другата на Путин. Който подценява мъдростта на Европа и надценява интелекта на Тръмп, греши в преценките си. САЩ не е Европа и егоцентричният Тръмп не може да промени същественото – люлката на демокрацията не е САЩ. Тръмп е нарцистичен, лъжлив популист, като нашите десетилетни популисти, но в по-лошия смисъл на думата – с глобално влияние и затова глобално вреден. Твърде арогантен и самовлюбен, за да бъде символ на американската демокрация, която търпи провал с избора му за президент. Затова ще прекара мандата си в постоянна угроза от преждевременно прекратяване на правомощията му. Без партньорството на Европа Тръмп ще отиде твърде далеч в своята самоувереност и ще направи толкова глобални бели, че ще загуби напълно доверието на демократично мислещите хора, които държат на основополагащите ценности на демокрацията – свобода и достойнство на личността и право на всеки народ да избира своите лидери, своето настояще и бъдеще. Който харесва Тръмп, трябва да преосмисли ценностния си фундамент.
Джей Д. Ванс критикува Европа за загубената свобода на словото и липсата на контрол върху емиграцията, въпреки че идва от държава, пълна с имигранти от цял свят, където свободата на словото съвсем не е на нужното ниво, за да бъде пример, особено след изгонването от Белия дом на новинарска агенция (Associated Press News), която си позволи да не се съобразява с Тръмп и опитите на президента да задуши свободното слово. От години по-консервативните мислители в САЩ не получават медиен достъп, предоставен на говорителите на крайния либерализъм, които оплескаха нещата дотам, че докараха Доналд Тръмп на власт. Нека припомня гръмовното мълчание и протяжното шикалкавене около убийството на Джамал Кашоги, реакцията срещу свободното говорене на Асанж и Сноудън, компромисната политика спрямо жертвите на войната в Газа…
Съдбата на европейската сигурност и достойната свобода на Украйна са неразривно свързани. Без партньорството на Европа няма бъдеще за Украйна. Европа е достатъчно мъдра, за да приеме диктата на Тръмп. Немският министър на отбраната Борис Писториус отвърна твърдо и достойно на пратеника на американския президент Джей Д. Ванс и заяви безкомпромисната позиция на Европа спрямо военната агресия на Русия в Украйна.
Нека бъда ясен, макар да не съм политик – големият губещ в тази война е и ще бъде Русия, както и всички, които я подкрепят срещу свободния избор на Украйна. Това ми говори моята съвест. В качеството ми на почти половин век в медицината съм разбрал, че знание, което не е преминало през чувствата и не е получило морална оценка, не е познание. На морална оценка съм се учил и от Толстой, Достоевски, Шаламов, Венедикт Ерофеев, а чувствата съм доверил на Чехов, Цветаева и Ахматова. Време е българските политически лицемери да разберат това, да пречистят знанията си през моралното сито, да ги прекарват през сърцето си, защото и без това е твърде късно за тях да поправят злото, което сториха на България.
Нямам никакви съмнения, че правдата е на страната на Украйна и Европа. Ценностите на европейския хуманизъм са уважение към човешкото достойнство и състрадание към онези, които понасят страдания. За разлика от Доналд Тръмп и българските квази патриоти, нямам никакви колебания кой е агресор, кой жертва във войната на Русия срещу Украйна. Ако някой има когнитивни нарушения, трябва да му бъде припомнено кой има претенции към международно признатите граници на независима Украйна и после да му бъде предложена консултация с невролог и психиатър. Изпитвам непомерна възхита от героизма на украинския народ и достойното поведение на президента Зеленски, който няма аналог в следвоенната история на Европа. Ако България имаше такъв лидер, народът ни щеше да разчита на по-достойно място сред обществото на европейските народи, а днешните ни управници нямаше да гледат Путин с влажния поглед на домашен любимец. Човешкият живот е твърде кратък, за да не споделяме пред другите възторзите и разочарованията си. Доналд Тръмп е огромно разочарование за световната демокрация и ще остане срамен епизод от политическата история, ако продължава да говори небивалици и да се държи неадекватно. Просветеният политик, независимо от политическите интереси, които налагат компромиси, различава добро и зло, дефинира последствията от това зло. Тръмп избра да подкрепи злото и неговите разрушителни последствия в лицето на Путин, военнопрестъпник и детеубиец, бомбардирал детската болница „Охмадит“, невиждано зверство след времето на Хитлер. Каква тъжна съдба се стовари върху Украйна и Европа. Онзи, който не разбира, че една от най-важните житейски задачи на отделния човек е да открие своята връзка с общочовешкото, със съдбата на човечеството, не разбира смисъла на живота. А на онези българи, които не осъзнават необходимостта от достойна лична и национална позиция, искам да припомня д-р Васил Берон, предизвикан някога от родната куркаща безпросветност и от неотменимия дълг на съвестта:
„Но в същото време, като помислим, то уверявам ви, че сърцето се къса человеку от голямата му жалост за такова едно скотско положение на милите ни съотечественици. Но какво да сторим, като, от друга страна, сме длъжни, всеки според силите и средствата си, да спомогне, макар и много да жертваме и много да се мъчим… Поне съвестта ни трябва да ни за всичко възнагражда, защото си изпълняваме дълга към Отечеството.“
Юни 2025
