„Как да разбереш, че все още не си изпълнил мисията си на земята? Отговорът: все още си тук!”
Будистка мъдрост
InSpiro*, колеги!
Вдъхновено, умно, живо и сърцато!
Световната здравна организация (WHO) и Европейската респираторна асоциация (ERS) официално обявиха 2010 година за година на белия дроб (Year of the Lung). Причината е ясна като негър-албинос: светът вече не може да диша. Отвсякъде ни дебнат глобалните проблеми на дишането. Над един милиард пушачи, над три милиарда ползващи биогорива. Пневмонията и ХОББ ще бъдат водачи по смъртност през 2020 г. Около 230 000 българи ежегодно влизат в болница поради проблеми на дихателната система, 14 000 заболяват от белодробен рак, а 3 600 от тях умират. Тежко пострада младото поколение, и то бъдещите майки – 26% от българските момичета между 13 и 15 години са пушачи, 17% от момчетата на същата възраст, явно поучени от лошия пример на бащите си, давещи се в хронична кашлица и задух. Туберкулозата въобще не ни е забравила и България е една от двадесетте страни в света с най-много случаи на мултирезистентна туберкулоза. По годишна заболеваемост от туберкулоза ние сме сред най-големите юнаци и ни е срам да съобщаваме цифрите, защото навсякъде ни гледат с подозрение. Става пределно ясно – надъхани пулмолози трябват на България, млади буквояди и работари.
Годината на белия дроб е повод да си спомним и за нашите учители, които са ни водили по пътя. Да почетем, перифразирайки Исак Нютон, за онези гиганти, върху чийто рамене сме стъпили, за да гледаме напред. Всеки има своите имена, скътани в сърцето си, но българската пулмологична общност няма да ми се разсърди, ако спомена имената на проф. Станко Петров, проф. Людмил Нанчев, проф. Ванко Ничев, проф. Никола Алексиев, проф. Златан Златанов, проф. Божко Божков и проф. Красимира Кисьова, към които храня лична благодарност за сърцатата им подкрепа и пример и които са дали „хляб” на цяла генерация български пулмолози и алерголози. Тук някъде ми се иска да припомня на бургазлии, че имат име, с което Бургас може да се гордее – покойния доц. Константин Кънчев, който беше моят първи пример на отдаден на професията лекар-ерудит. Той ме запали по терапията.
Годината на белия дроб е повод да си припомня как се ориентирах към пулмологията. Беше преди двадесет години. Моят бивш шеф – проф. Людмил Нанчев, подготвен, мил и възпитан човек, при едно от неговите посещения във Военноморска болница – Варна, ми предложи да кандидатствам за асистентското място в клиниката, като ми каза пределно откровено: „Костов, кандидатства се не за това, което желаеш, а за което ти се дава възможност”. Такива бяха времената тогава, когато аз си мечтаех да стана кардиолог. Сега, когато съм вече на мястото на моя бивш шеф и се налага да си избирам млади надарени колеги, бих приложил принципите на новото време, които изискват други качества. Много е трудно да се намери вече нещо читаво и с красива, извънземна амбиция. Изискванията ми са твърде прецизирани, нека ги наречем „изискванията на Костов” и в общи линии се свеждат до избор на мултифункционални личности, които трябва да отговарят на посочените подолу условия. Този мой скромен опит за самоирония е дълбок поклон пред таланта и текстовете на актьора и драматурга Камен Донев. Ето и самите изисквания:
- кандидатите за пулмолози за работа в „моята” клиника трябва да са по-височки, за да не им виждам недоволните физиономии, когато им съобщавам заплатите; да са някъде около два метра, за да не пострадат невинни, когато ги замерям с каквото ми попадне за грешките им;
- да са по-пластични, да могат да правят пируети и хубави високи скокове с приклякания, за да ме развеселяват и да показват някак си радостта си, че ме имат;
- да нямат татуировки по тялото, а ако имат, да не е платноход или котва с увита змия, защото това ме дразни и някак ми намеква, че трябва да си се връщам там, откъдето съм си дошъл – Бургас (не че не си обичам Бургас, но искам да му се радвам по-отдалеч и само през лятото, на място);
- да се обличат в дрехи с по-олекотен дизайн, защото като ги бия с пръчката, да съм сигурен, че ги боли (аз така си ги бия моите възпитаници, защото си ги обичам);
- според по-горе казаното е ясно, че бъдещите ми подчинени трябва да носят много на бой, особено мъжете, защото тях не мога да ги бия сам, а ги предоставям на болните, за да им олекне и на тях от мъките, и тогава боят идва в повече; аз си обиквам подчинените бързо и някак ми стават така мили, че си ги бия периодично, за да им покажа обичта си;
- ще бъде добре кандидатите за място в клиниката да имат лозе и малка яхта в района на Трън, за да си бръмча с нея в отпуските и да си джуркам винце;
- ще трябва да носят и на много пиене, защото парцуцата, която се носи в клиниката, трябва да се изпива, за да не обидим пациента като я наливаме в чистачките на колата; може да пият, но без да падат и да се камбурят по балатума (не че аз не падам, но веднага ставам и пак почвам да си пия като юнак); най-обичам да си пия червено винце и като ме залюлее, да си плувам около болницата в Трън с яхтата, защото там има най-много болни, бягащи против уроки по клиничните пътеки; освен това с яхтата ще можем да извозим Здравната каса при червените кхмери или ще пратя тези, които ни я натресоха, да ми работят на лозето като ординатори-гроздоеди;
- може да са всякакви, но да не са видимо тъпи, защото тъпотата им ще се набива на очи на болните, а това вреди на моята репутация и някак изпразва от съдържание клиниката ми; болните може да ми се разбягат по Сомалия, Хаити, в по-луксозния Габон или да се запишат да умрат в борбата срещу свинския грип сред талибаните;
- да могат да хващат муха само с един много рязък жест – така ще проявят своето милосърдие и ще помагат на пияните си колеги по време на дежурство, когато мухи-виненки им кръжат покрай устата и могат да ги събудят;
- разбира се, щях да пропусна, кандидат-пулмолозите трябва по възможност да са с висше образование и да имат заверена диплома в данъчното (така съм по-спокоен да не ми арестуват някой подчинен по време на визитация, докато си брои парите от клиничните пътеки и така да се изложим пред болните);
- ще бъде много добре, ако един поне от моите специализанти се научи умело да жонглира със слушалките или, ако не може да ползва слушалки, с подлогите, защото когато липсва определен животоспасяващ медикамент или го хванат пиян на дежурство, ще успее с тези си умения на жонгльор да отвлече вниманието на болните или проверяващия го орган;
- да имат известна привлекателност, особено жените, защото ако ги покани на диспут проф. Вучков, да му се харесат и да имат шанс да се задомят; ще е добре да имат и някои по-сериозни аргументи, за да привлекат мисълта му, да вижда и да не може да повярва на ушите си колко пасват на неговото изтънчено амплоа (той все пак е с правилен ход на платната и не е отклонил курса като някои други така привлекателни за женското око ергени);
- бих искал моите подчинени да издържат и на селскостопански труд, защото при спадане броя на болните в лятно-есенния сезон да могат да си покосят люцерна и да берат кукуруза; така ще си хранят добичетата и циганетата у дома, които чакат зинали като гарджета;
- подчинените трябва да са телесно издържани, защото се случва понякога в бързината, улисани в четенето на моите лекции или изпаднали в транс от прочетеното, да потеглят голи из клиниката на визитация, а сами разбирате, ако са по-грозни и неприветливи телесно, ще ми плашат болните и гугутките, които кълват по прозорците;
- да умеят да колят прасета и да ги изтърбушват, а не само да ядат свинското с кисело зеле; защо ли – защото имаме болни със слаби сърца, които понякога умират само като видят дипломите на специализантите и тогава, поради непосредствеността на настъпилата смърт, е възможно да им бъде присадено сърце на място, а знаете, че на българина най-му приляга свинско сърце (такова по-мазничко и отлежало, свикнало на кочина и навикване);
- да обичат най-много качамак и да си пият кафето без захар, за да са спестовни и да има захар за супата на болните, които трябва да издържат на лечението и да не се предават поради липса на калории;
- последното мое скромно изискване е младите ми възпитаници много да не говорят, защото започвам да хипервентилирам и се вдървявам от яд; обичам само да ме слушат, защото трябва още много бой да ядат, за да се научат кое е гръклян, кое – мастопатия и кое – цирей в ухото; кажа ли им „Ха, наздраве”, да ми отговарят бързо „Ха, да е” – кратко и ясно, защото невинаги имам възможност да си записвам какво ми казват, за да го анализирам после.
Това са скромните ми изисквания към бъдещите ми сътрудници.
Смисълът на този специален брой е представяне на найактуалното в практиката на респираторната медицина. Поканил съм празнични автори, които представят найдоброто от най-актуалните проблеми на белодробната патология – всеки капацитет и експерт в своята област, като за истински празник. Диана Петкова, Явор Иванов, Владо Ходжев и Анахид Торосян са вече „Господари на белодробното слово”. Тях можете да цитирате с доверие.
Какъв по-добър повод да почетем и Благовещение, светлото рождество на поета Христо Фотев. Няма по-сполучлив избор за представянето му от най-добрия му приятел, за моя чест – мой учител и също мой приятел от години, най-бургаския бургазлия, варненския заточеник д-р Георги Чалдъков. Той е не само онази част от екипа на списанието, която качва всеки брой на черешата, но и един от малцината български интелектуалци, които тази година бяха почетени от българската общност в чужбина със специална номинация за българин на годината (виж стр. 64). Честито Мастер, morituri te salutant. В тази му мисия ще му приглася и варненецът Добрин Паскалев, традиционният носител на правата върху поетичното слово в списанието.
Какво още се случи до отпечатване на броя:
- На нарочна пресконференция на 4 февруари беше официално обявена за българските медии Годината на белия дроб. На пресконференцията присъстваха представителите на УС на БДББ, журналисти от най-популярните електронни медии, ежедневници и седмичници. Беше и кметицата на София г-жа Йорданка Фандъкова – лице и патрон на кампанията.
- Започнаха дебатите по новия закон за ограничение на тютюнопушенето, който отвори фронт за спречквания между радикални и по-либерални мнения. Фарисеите май ще победят!
- Продължава подготовката за най-амбициозния конгрес на българските пулмолози, на който ще изнесат лекции над 30 имена на световната пулмология.
Честита Година на белия дроб!
Искам да ви пожелая лични и професионални успехи през празничната Година на белия дроб – 2010-а.
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_55@vma.bg
Коста Костов
* Игра на думи, съставна от spiro – дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се и in-spirаtio – вдъхновение
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.