„Нашата съпротива? –
Еротична игра!
(Боричкаме се сладострастно,
отдаваме се доброволно,
а стенем, че сме изнасилени).”
Константин Павлов
Здравейте, колеги!
Пак сме ние и ви вадим голяма терца: същият редакционен екип от сърцати „стари котараци” (the same old cats!), спечелили сърцата ви с Наука пулмология, ново име и визия (с патентовано собствено лого) и нов издател. И всичко това с протяжен feeling и яко duende (исп. огън) на група страстни пулмолози-неофилици (от неофилия – любов към новото).
Този редакторски анонс е официалното уведомяване на гилдията, че познатото ви списание Наука пулмология вече няма да бъде списвано от нас. Пийте чаша-две червено вино за наше здраве и хем ще натъпчете кръвоносните си съдове с Resveratrol (вж. стр. 49), хем ще погледнете по-весело на това как ще развъртим оръдието на труда си и развинтената си клинико-академична фантазия в новата манифактура с вдъхновяващото име InSpiro*. Идваме, за да ви подкрепим в това, което най-много обичате: красивото слово, свободното дишане, сърцатата и умна мисъл, вдъхновението. Идваме да изтикаме заедно с вас бетоновоза на противоречията и безсилието, пълен с неуместни отговори и неслучили се решения, на вехти въпроси и проблеми на здравната гилдия, която се лута като прасе в чужда царевица и не може да излезе от блатото на провалената здравна реформа. Кога ще се появи най-сетне министър-спасител, който да каже поне една добра приказка за колегите си така, че освен мен, да го чуят и глухите прилепи? Кога ще имаме по-адекватна здравна каса, по-ефективна здравна комисия в парламента и по-смислен лекарски съюз с по-читав водач, който да не ни взема за балами (сегашния ме е срам да го гледам и слушам)? Кой и кога ще ни покаже пътя към храма, за да направим и ние своя saltus vitalis (жизнен скок)?
Ако здравната каса беше урсуз мома, щяхме да я натирим; ако беше депутат педофил, щяхме поне да го порицаем пред колектива. Докато тази каба мома, касата, е монополист на пазара, нищо не можем да направим и ще търпим калпазанлъците й и гаврата с телата и душите ни. Всички цени хвърчат нагоре като либидото на боец в градски отпуск, а парите от клиничните пътеки са се сдървили и не мърдат. Положението е яко задръстено. Нямам идея какво трябва още да се случи, че да се събудим. Никой не ни бръсне за слива… Няма кой да кресне там, където ще го чуят: Баста! А това е така, защото българите в огромната си част са доведени до духовна нищета от башибозущината на държавата и безбожието на църквата ни. Погледнете родителите ни, лишени от човешко достойнство и красива старост, надзърнете в омерзените им души.
Искате доказателства за подривни действия върху човешкото ни достойнство? Ето например едно такова – храмът „Св. Архангел Михаил” на Малашевските гробища в София. Ако има място в България, от което Бог със сигурност да си е бил камшика, то това е този „храм”. Ако на някой от вас се случи по най-неприятния повод да влезе в него, както се случи на мен и колегите ми при сбогуването с нашата прекрасна Яна (мед. сестра от клиниката), ще излезе с омерзение и ярост от безхаберието на държавата и Българската православна църква, които ни лишават дори и от правото поне да си отидем достойно от живота. Няма как да излезеш богоугоден от този храм-клоака, събрал всичките паяжини, мръсотии, мухъл и студ на пъкъла, където отегченият поп с шушляково яке върху расото е най-неуместната гротеска. Няма прошка за такова безсърдечие и за онези, които допускат да изпращаме близките си в подобна свинщина и омерзение. Вместо да възпират богоугодните дела на такива чеда-патриоти като Боян Саръев, българските върховни църковници да вземат да се съберат и да прекарат два часа в един късен есенен ден в „Св. Архангел Михаил” на Малашевските гробища в София, за да им се поодървят брадите и да си изкупят резила. След тази богоугодна постъпка нека извикат Господ да им стопли измръзналите задници, да им излекува пневмонията и греховните мисли, които ще им минат през главата в посока на този, който е наспорил това извращение на богослужението!
Прости им, св. Михаиле, на тях и дваж на мен за благата вест, дето им пратих…
Пропуснах да ви кажа, че голямата терца, упомената в началото на този текст, има две аса. Първото асо в нашата терца са новите рубрики, а второто асо – оригиналният шрифт българска кирилица, претворил бляновете ни за красива визия в уникалния дизайн на InSpiro. Отдавнашната ми мечта да направя списание, в което изящно да се съчетават специализирана медицинска информация и прецизно поднесен стил на живот и мислене (life style), става реалност или, казано с други думи, това е опит да спасим гилдията от пошлата информация на обиждащата българското слово ежедневна преса, в която жълтото и бялото нямат ясни граници. Българският лекар ще има в ръцете си списание, което да не го обижда, да поднася жадуваната от ума и сърцето му, и вдъхновяваща мислите и душата му информация, без да се налага да запълва липсите си от съмнителни в репутацията си източници. И понеже съм страстен поклонник на емблематичния словесен подход и култова естетика на кръга Егоист, първата от новите рубрики ще носи красивото наименование Вдъхновение и ще се води и прави от една легенда на модерната постсоциалистическа българска журналистика Ивайло Нойзи Цветков. Образът му ви е познат от телевизионното студио на Шампионската лига, където често е канен да коментира мачове на любимия му клуб Челси, но големите му дела са извън футболните страсти. Неговите ръце-челичени изваяха стила и визията на списание Егоист и на легендарните първи пет броя на българския Плейбой, а понастоящем – и на списание Максим, в които наостриха перото си дузина млади български майстори на словото от последното десетилетие, калфалували в манифактурата, наречена Нойзи. Освен някои познати рубрики, с които изкушавахме досега умовете ви в списание Наука пулмология (тема на броя, оригинални статии, избрано от най-добрите списания и др.), ще продължим и с нашите репортажи за важни събития по света и местата, свързани с тях. Така ще пришпорваме конете на фантазията ви.
Втората нова рубрика е отдавна замислена и ще се нарича Любознание, по подобие на рубриката Continuing education, която краси страниците на някои от любимите ни списания по белия свят. Рубриката ще бъде изкушение за всички колеги, чието хоби е четенето. Активен сътрудник в списването на тази рубрика ще бъде най-бургаският варналия – д-р Георги Чалдъков.
Третата нова рубрика ще се нарича Беседи и в нея ще ви срещаме с личности, които биха били достойни за очите, ушите, умовете, сърцата и душите ви. В тази рубрика ще избягваме индивиди със съмнителна репутация, а ще откриваме професионалисти с висок обществен и личен морал. И не само българи, и не само медици. Ще търсим тези високи примери самоотвержено, с фенер, лопата и мотика по всички обществени нива и професии. Няма празно и гледаме право в очите ви. Вие сте достойни да получите най-доброто, защото си го търсите, така както беше казал Съмърсет Моам: Има нещо забавно в живота: ако се откажеш от всичко друго, освен от най-доброто, обикновено получаваш именно него.
Този първи брой на InSpiro ще ви запознае с наболялата в последните години тема Туберкулоза. Избрахме я, защото ако някои от европейските пулмолози трябва да носят все още архаичното название пневмофтизиатри, то най приляга на българските. Няма как да е иначе за страна, в която жълтата подводница ангажира с артистичния си нарцисизъм дробовете на десетки хиляди българи и нарежда България в групата на аутсайдерите с неприлично число болни. В броя ви представяме най-актуалното до момента от съсредоточени в темата автори, които ще поровят ентусиазирано в нея. На добър път и не забравяйте: на зло куче, зъл прът!
Какво още се случи до отпечатването на този брой:
- Югозападният клон на БДББ проведе поредната си среща в курорта Боровец, на която се видя, че винаги може да се намери място за още една чаша вино с 200 грама наука.
- Организационният комитет на конгреса на БДББ’2008 избра фирма организатор, продължава да се радва на добро здраве и да се подсмихва иронично, гледайки как някои фармацевтични фирми изпускат шанса да се наредят сред първите, които ще спонсорират форума.
- Починаха двама гениални джазмени – пианистите Josef (Joe) Zawinul и Oscar Peterson. Джаз-пианистите ще свирят с два клавиша по-малко, а ние, които обичаме джаза, ще разберем какво означава някой да го няма така, че да не повярваш никога.
- Поредната българска простотия: надареният и прославил страната ни цигулар Васко Василев не беше одобрен за шеф на Националната опера, защото нямал диплома за висше музикално образование. Боже, опази България, докато намерим такава диплома и на Пласидо Доминго, защото чугунените глави, които са взели това решение, ще отхвърлят и него, ако реши да ни уважи с кандидатурата си!
Бъдете здрави, еротични, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на: koro_ 55@vma.bg
Коста Костов
* Съставно име от лат. spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се), in-spirаtio (вдъхновение).
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
