(Перифраза на Неманя Костурица на въпрос на журналист по кого би хвърлил обувка)
НОК или НОКАУТ
От Общото събрание на Българско книжовно дружество – зародишът на Българска академия на науките (БАН) – изминаха 140 години. Рожденият ден бе празнуван тържествено в Народния театър „Иван Вазов“. “Стига волейбол, борба и футбол” – така навярно си е помислил президентът Първанов, преди да поздрави учените. Той призовал да се възроди възрожденския дух за спомоществователство за науката. Защото – добавям аз – по-добре е да имаме един Нобелист в науката и литературата, отколкото няколко олимпийски и световни шампиони. Българите се нуждаем от спорт за здраве, а не от олимпийски спорт. Така както – от НОК, а не от чалги, реалити шоу, постмодерна псевдопоезия и псевдопрофесори в свободни университети. Нужни са ни професор Михайл Давидов – отдавна напусна милата родина и прави световна биомедицинска наука в Хамбург, професор Дарина Кръстинова – със скалпела си разкрасява лицата на цяла Франция, маестро Васко Василев – първата цигулка не само в Лондон, Камен Вълчанов – приспива пациенти в Кембридж, в най-голямата болница за кардиоторакална хирургия в Англия, Илиян Иванов – психиатър и учен в престижна университетска болница в Ню Йорк. Нужни са ни поети, художници и артисти от ранга на Христо Фотев, Генко Генков, Георги Баев, Константин Кисимов, Апостол Карамитев, Леда Тасева.
И:
Пламъкът на всяка дребна истина
не ме привлича.
Спътници на газените лампи са мухите.
Аз съм по-суетно насекомо –
слънцето е моята свещичка. –
От “Декларация” на Константин Павлов.
Но да се върнем на рождения ден на БАН, както и на отбелязаната наскоро 65-годишнина на Съюза на учените в България. Президентът се тревожи от „тенденцията на деинтелектуализация на българското производство“. Аз – от тенденцията на деинтелектуализация и дефинансиране на българската НОК – ако държавата и частният бизнес не съдействат за развитието на НОК, вероятността държавата да изпадне в НОК-аут става все по-осезаема2.
AD 2009: Нобел пак не дойде в България
Да са живи, здрави и спомоществователни нашите новобогаташи и политици, но да знаят, че “Когато умрем, ние оставяме две неща: гени и меми… Ние сме родени, като генетични машини и отгледани като машини на мемите, но ние имаме силата да преодолеем нашата природа – тиранията на себичните гени” – пише през 1976 г. английският биолог Ричард Доукинс в книгата The Selfish Gene3.
А векове преди това на агората в Атина циникът Диоген вече е казал: “Дарителя търся”. Чул го шведският химик и индустриалец Алфред Бернхард Нобел (1833-1896), подчинил “себичната си тирания”, и през 1895 г. създал фондация, в която вложил голяма част от огромното си състояние, придобито от 93 фабрики за динамит – алтруизъм или прошка за жертвите на динамита, днес е трудно да се отговори за един забогатял, но меланхоличен човек, който година преди смъртта си на въпроса “Важни събития в живота” казал: “Няма”.
Важните събития в дейността на Нобеловата фондация започват обаче през 1901 г. и продължават до днес – всяка година фондацията дава по 1.4 милиона долара на носителите на всяка награда – за химия, физика, физиология или медицина, литература и мир. За да уважи постиженията и на други, не-нобелови науки, от 1982 г. Шведската кралска академия присъжда Крафурдови награди – по половин милион долара на учен от астрономията, математиката, геологията, биологията и лекуването на ревматоиден артрит – всяка година от завещанието на шведския индустриалец Холгер Крафурд. През 2009 г. за ревматоиден артрит, от който страда самият дарител, наградата получиха Чарлс Динарело, Тадамицу Кишимото и Тошио Хирано – за интерлевкините 1 и 6 и имуноглобулините М и Е – важни биомолекули, контролиращи процесите на възпаление и имунитет.
На 10 декември – денят, в който Алфред Нобел умира – в Стокхолм през 2009 г. крал Карл XVI Густав връчи Нобеловите награди за медицина на Елизабет Блекбърн, Карол Грайдър и Джак Шостак – за теломеразите, ензими, които предпазват от износване теломерите на хромозомите – надежди за по-дълъг живот и лечение на тумори. За химия – на Венкатраман Рамакришнан, Томас Стийц и Ада Йона – за рибозомите, клетъчните фабрики за протеини. Големият рибозомолог академик Асен Хаджиолов-младши – Учителят ни по биохимия – можеше да бъде между наградените, но смъртта го споходи внезапно – една сутрин на 22 април 1996 г. в Тулуза, Франция – там беше прогонен от нашата академична бюрокрация – и тук, на мястото на неговия Институт по морфология и клетъчна биология, бюрократите направиха Институт по експериментална морфология и антропология с музей. O sancta simplicitas! 4.
С наградата за литература бе удостоена германката Херта Мюлер, родена в Румъния през 1953 г. в село, близо до Тимишоара – учи в университета и започва да пише проза с аромат на поезия от родното й място, където “думите лежаха директно върху нещата, които обозначаваха. Нещата се казваха точна така, каквито бяха, и те бяха точно такива, както се казваха. Едно веднъж завинаги сключено съгласие.” Всякакво съгласие между думи и надписи обаче е унизително разкъсано в жестокостите на концентрационните лагери на Сталин, където също е била майка й и нейни приятели – Херта Мюлер описва това в романа си “Люлка на дъха”. Така от румънска земя тръгва втората Нобелова награда – професор Джордж Паладе получи наградата за медицина през 1974 г. – за вътреклетъчните пътища на секрецията на протеини. Румънците имат и три несправедливо неприсъдени Нобелови награда за медицина – на Виктор Бабеш през 1901 г. – за ваксини, Николае Паулеску през 1923 г. – за инсулин, и Георге Бенга през 2003 г. – за водни канали (аквапорини) на клетките. Други балкански страни имат нобелисти за литература: сърбитe – Иво Андрич (1961), гърците – Одисеас Елитис (1979), турците – Орхан Памук (2006).
Все пак и на българска земя е проходил нобелист – в Русчук през 1905 г. се ражда Елиас Канети, който получава наградата за литература през 1981 г. Казват, че на нобеловия му стол в Стокхолм е написано “Елиас Канети – Русе”. Потвърждение на това има и в автобиографичната му книга „Спасеният език“, където пише: „Всичко, което изживях по-късно, вече се беше случило някога в Русчук.“ В този смисъл, Канети е българин.
Изводи
1. Докато българската държава полага усилията си предимно за номиниране и избиране на еврокомисар и генерален директор на ЮНЕСКО, няма да имаме лоби, което да съдейства за избирането на български носители на Нобелова и Крафурдова награда.
2. Стабилността, преживяването и успехите на дадена социална група в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду си и с членове на други групи – една от парадигмите на еволюционната теория на Чарлз Дарвин. “Това сътрудничество трябва да бъде изградено на основата на алтруизма” – каза Ернст Маер в лекцията си в Стокхолм – след получаването на Крафурдовата награда през 1999 г.
_________
1. Костурица отговорил: “По Бил Клинтън, защото бомбардира страната ми.” Известно е, че от 2005 г. Костурица, като източно-православен християнин, смени първото си име – от Емир вече е Неманя. Кой от нас може така ясно да артикулира мнението си по важни национални събития, ще пиша в друг брой на InSpiro.
2. В съвременната клетъчна и молекулна биология много често се изследват “нокаутирани мишки” (knockout mice) – премахва се ген, кодиращ протеин, от функцията на който се интересуваме, и отчитаме какво се случва с живота на мишките – ако по-лесно се разболяват, примерно, от ХОББ, това показва, че този ген има важна роля в патогенезата на болестта – изследвани са гените EPHX1, SFTPB, TGFB1, SERPINE2, GSTP1 и ADRB2, от които е установен полиморфизъм на EPHX1, свързан с бронходилатация към albuterol (3).
3. Kim WJ, Hersh CP, DeMeo DL, Reilly JJ, Silverman EK. Genetic association analysis of COPD candidate genes with bronchodilator responsiveness. Respir Med 2009; 103: 552-557.
4. Може и о tempora, o mores! Но с мисли и чувства, коренно различни от тези на президент, министър на финанси и бивш премиер. Ние обядваме в The Other Club – от 20 години във Варна. Вярвам, че някои колеги ще направят връзка между “Другият клуб” и един от адипополитиците, описани в “любознанието” на този брой на InSpiro.
