Пътят на науката: от натрупване през неофобия до Еureka

Брой № 1 (25) / март 2014, Новости в белодробните болести - 2013

В търсене на епистемологичния алтруизъм

Няма да се срамувам да казвам “Аз не знам”,

нито да се обърна към колега, чиито умения

са нужни за лекуването на пациента.

 От Хипократовата клетва

(осъвременена версия)

 

Йерархията Информация – Знание - Начин на мислене е епистемологичната система, която повече от 40 години се старая да прилагам в образованието на моите студенти. За нея се уча от “кръжока” на моя приятел Александър Стойчев, който ми разказва за Карл Попър и Имре Лакатош. А преди това научих много от Томас Кун и Паул Файерабенд и тяхната философия на науката и знанието (на гръцки episteme) за “нормалната наука”, развиваща се чрез натрупване на резултати (development-by-accumulation). Натрупване, което с годините, понякога с векове, става догма, „епистемологична парализа”, неофобия (споделяна и поддържана от научната общност), пораждаща криза. Докато се появи онзи, който ще каже: „Eureka!“ и ще направи paradigm shift – промяна на парадигмата (модела, принципа) – началото на “революционната наука”1.

Уча се и от Робърт Фрост – неговата “Тайна”:

Ние танцуваме в кръг и предполагаме,

но тайната стои в средата и знае.

И неговия „Пътят, който не поех“:

Два разделени пътя в гората, и аз -

аз по-запустелия път си избрах,

и в това е цялата разлика.

И разбира се от сър Томас Елиът и неговата поема “Скалата”:

Къде е знанието, което изгубихме в информацията?

Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?

Днес ние можем да запитаме: “Къде е интелектуалното смирение и реципрочното уважение, които изгубваме в конкуренцията и в императива „publish or perish?“ 2.

Отговор може да даде следната история:

“Един антрополог предложил на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и се обърнал към децата: „Този, който първи пробяга от тук до дървото, ще получи цялата кошница с плодове“. Когато дал знак на децата да тичат, те се хванали здраво за ръце и побягнали всички заедно. А след това всички заедно седнали и се наслаждавали на вкусните плодове. Поразен, антропологът попитал децата защо не побягнали поотделно и така всичките плодове да бъдат само за един. Децата отговорили: „Обонато“. „Обонато“ на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме.” Можем да илюстрираме историята с рисунка от “Ние, врабчетата” на мъдреца Йордан Радичков.

 

С езика на биомедицината обонато може да се определи като Homo interactomicus3. Съгласно network theory, когато човек е щастлив, тогава и приятелите му имат 25% по-голям шанс също да са щастливи. Освен това хората, които са в центъра на една социална мрежа, имат възможността да станат по-щастливи, отколкото тези, които са в периферията. Подобно на hub proteins, които изграждат около себе си мрежи от взаимодействащи протеини – protein-protein interaction (PPI) networks4. Както в разговора между Съзнанието и Молекулата, където Съзнанието казва: “Тя е молекула, защото взаимодейства с други молекули – тя е нищо сама по себе си”5.

В съвременната еволюционна биология метафората survival of the fittest от сценария one-eat-another отстъпва място на survival of the nicest – тя разглежда сътрудничеството като толкова естествено, колкото конкуренцията, и алтруизма толкова естествен, колкото егоизма6.

Напомняйки за алтруистичния егоизъм на Ханс Селие7.

И за епистемологичния алтруизъм – в InSpiro.

 

Литература:

  1. Kuhn TS. The Structure of Scientific Revolutions, 1st edition, Chicago: University of Chicago Press, 1962
  2. Gruppen LD. Humility and respect: core values in medical education. Med Education 2014; 48:53-58. doi: 10.1111/medu.12269
  3. Chaldakov G, Chaldakov N. Човекът. Мисли, чувства, приятелство. Есета и фотографии. Второ издание. Ателие’89 Варна, 2010
  4. Ning K, Ng HK, Srihari S, Leong HW, Nesvizhskii AI. Examination of the relationship between essential genes in PPI network and hub proteins in reverse nearest neighbor topology. BMC Bioinformatics 2010; 11:505
  5. Noble D. Prologue. Mind over molecules: activating biological demons. Ann NY Acad Sci 2008; 1123: xi-xix
  6. Axelrod, R., Hamilton, W. The evolution of cooperation. Science 1981; 211: 1390-1396
  1. Selye H. Stress without Distress. Philadelphia, JB Lippincott Co., 1974

 

Вашият коментар