От неврополитика към адипополитика

По случай 20-годишната свобода в България

При кладенeца имаше развалини от стара каменна стена…. на другата вечер видях отдалеч моя малък принц седнал горе с провесeни крака.

И го чух да казва:

- Не си ли спомняш?

Антоан дьо Сент-Екзюпери

“Малкият принц”, Глава XXVI

Невробиологията (невронаука) е една от авангардните биомедицински науки. Със съвременни технологии, като 2-photon laser scanning microscopy,  multi-photon laser scanning microscopy, atomic force microscope и functional magnetic resonance imaging (fMRI), тя предоставя ценна информация за молекулната и клетъчната природа на памет, мисли, емоции, когниция, решаване на проблеми и ролята на “insight/aha!”^1,2. С цел нейните постижения да станат разбираеми за обществото, през 1990 г. президентът на САЩ Джордж Буш-старши обяви The Decade of the Brain 1990-2000.

Неврополитика и невроетика са нови клонове на невронауката – спомнeте си Чарли Гордън, който имаше IQ само 68, а след операция на мозъка IQ-то му скочи на 185 – като експерименталната мишка Algernon стана по-умен, но не и по-щастлив ^3,4. Неврополитиката – чрез образи на мозъчните нервни клетки (neuroimaging), получени с fMRI – изследва реакциите на човека, отнасящи се за политически събития и личности. Година преди президентските избори-2008 американски невролози изследват 20 регистрирани избиратели с fMRI и визуализират в цветове  кои области от мозъка се активират при показване фотографии на кандидат-президентите и при задаване на въпроси, свързани с партията на демократите и републиканците. На 11 ноември 2007 г. New York Times публикува оp-ed статия, озаглавена “Tова е твоят мозък за политиката”^5,6.

Сега аз се опитвам да пиша “Това е твоята мастна тъкан за демокрацията”, а науката, която изучава този феномен, наричам адипополитика – нов клон на адипобио­логията (наука за мастната тъкан), която през последните 15 години, като невробиологията, стана модерна биомедицинска наука^7-10.

Но преди това – един адипополитически анекдот: през 60-те години на миналия век италианските политици Джорджо Амендола и Джорджо Наполитано често са ходили заедно по кафенета, канцеларии и улици в Рим.  Приятелите им шеговито ги наричали “Giorgio o chiatto” и “Giorgio o sicco” – ‘‘Дебелия Джорджо” и “Слабия Джорджо”. Заради неговото “o sicco”,  Джорджо Наполитано достигна 81 годишна възраст, когато през 2006 г. бе избран за президент на Италия. Изводът от този анекдот е, че мастната тъкан играе важна роля за здравето на човека – поне в Италия.

Така обаче е и при някои английски политици – Уинстън Рандолф Чърчил (1874-1965) е типичен пример за учебниците по адипополитика. Майка му,  богатата американка Джени, го ражда през седмия месец на бремеността – според съвременната парадигма за обезитас и програмираното развитие (developmental programming) може би това е причината сър Уинстън да е потвърждение на максимата “дебелото бебе е дебелия политик”^11,12.

Но не само той – “is Al Gore too fat?”, “these are fat times in politics”, “the politics of fat”, “fat tax”, “fat-related bills” все по-често се обсъждат от сенатори и журналисти в САЩ. В България има адипобиология, но няма адипополитика  – има дебели политици, които не обръщат ефективно внимание на дебелите и с диабет и хипертония деца, нито на възрастните, умиращи от инсулти и инфаркти¹³.

Сега с MRI можем да погледнем разпределението и количеството на мастната тъкан в човешкия организъм. Преди няколко години ръководителят на изследванията Джими Бел – професор по образна молекулна диагностика в известната лондонска Hammersmith Hospital – сканира мастната тъкан на 800 човека^11,12,14. Образите на мазнините (adipoimaging) показаха, че около 45% от жените и 60% от мъжете са СОЗО (слаби отвън, затлъстели отвътре) – стойностите на индекса на телесна маса са нормални (20-25 kg/m²), нормална е и обиколката на талия и ханш, но СОЗО имат натрупване на мазнини около вътрешните органи и в черния дроб и мускулите. Еureka – каза Архимед, kensho – будисткият учител, aha! – Волфганг Кьолер: това е невидимият Homo obesus. Тогава, по-точно в интервю на 12 декември 2007 г., д-р Бел каза, че вътрешната мастна тъкан е “long term time bomb that people are carrying” и това увеличава рисковете за кардиометаболитни, а също така за белодробни болести⁷.

Един английски колега писа, че „модерният западен човек” има 10 пъти повече адипоцити спрямо телесната си маса. Тогава аз ще напиша: едно българско бебе се ражда с около 8 милиарда адипоцити, при възрастния българин те, заедно с другите клетки на мастната тъкан, стават около 100 милиарда – толкова, колкото са нервните клетки в мозъка на човек, но само това нe e приликата между мастната тъкан и мозъка – хормони, рилийзинг фактори, невропептиди и невротрофни фактори, които се синтезират в хипоталамуса и хипофизата, също така се синтезират и в мастната тъкан – от тук идва хипотезата за мастната тъкан като трети мозък и източник на стволови клетки, които се трансдиференцират в неврони^15,16.

Както писах в миналия брой на InSpiro, мастната тъкан е разпределена в (1) две големи по размер депа – коремно и подкожно, които са добре видими, и (2) множество малки депа, които са невидими без скенер (CAT, MRI, PET) – тези депа са паракринни апарати, разположени около сърцето, кръвоносните съдове, лимфните възли, панкреаса, яйчниците, простатата жлеза – и перифарингиално⁷. Тези органи са подложени на действието на цитокини, химио­кини и растежни фактори, включително естрадиол и тестостерон, секретирани от адипозната тъкан и обоб­щено наричани адипокини (Фиг. 1) – нарушения на тази секреция участват в развитието на атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, рак на простатата и гърдата – и може би OSAS^17,18.

Накратко: (1) слаб отвън, затлъстял отвътре (СОЗО) е троянски кон в тялото на човека, включително на сексапили 90-60-90, някои от които са СОЗО, защото са жертви на диетичната игра йo-йo, (2) без крайности в стила на живот, яжте нискокалорична храна и спортувайте – този вид хранене може да ви поддържа слаб отвън, а физическата активност – слаб отвътре, (3) сумо борците са затлъстели отвън, но имат, защото активно спортуват, малко количество мазнини около вътрешните органи – и съответно са с добри показатели на метаболизма на липидите и захарта.

Фигура 1. Показана е секреторната и рецептивната природа на адипоз­ната тъкан (AT). Секретираните молекули се изнасят от клетките ендокринно (стрелка 1 – отгоре надолу), паракринно (стрелка 2) и автокринно (завиваща стрелка). Секрецията се осъществява и с екзозоми и ектозоми – паракринно и ендокринно. Мастната тъкан има рецептори за много лиганди, включително хормони и невропептиди, секретирани от хипоталамуса и хипофизата.

Мастната тъкан е жлеза с вътрешна секреция – тя произвежда повече от 100 хормона, наричани адипокини. Според Уинстън Чърчил тя не е идеалната ендокринна тъкан, но в човешкия организъм няма по-голям ендокринен орган от нея.

Независимо дали сте слаби или дебели, помолете семейния лекар да ви насочи към клиниката на д-р Бел – такива има вече и в демократична България.

- Това, което е важно, не може да се види… – каза малкият принц.

- Разбира се… – отвърна Екзюпери.

“Спрях със свито сърце, но все още не разбирах. Тогава и аз погледнах към подножието на стената и подскочих! Към малкия принц се бе проточила една от онези жълти змии, които убиват човек за трийсет секунди…”  – освен “Малкият принц”, прочетете и есенцията на адипополитиката, представена на таблица 1.

Таблица 1. Локализация на натрупана мастна тъкан: варианти+

+ Както за хотелите, броят на звездите означава качество, в случая – качество на  здравето. Следователно, бъди СОСО! Въпреки че “Змиите са опасни. И могат да хапят за удоволствие…”, да се знаят тези съкращени е значително по-добре, отколкото съкращенията от преди 20 години, като ЦК на БКП, ОФ, БЗНС…

- Но има звезди и цветя, които знаят да се смеят… – каза малкият принц.

- И никой възрастен никога няма да разбере колко важно е това! – отвърна Екзюпери.

Социологични проучвания, направени през ноември 2009, потвърдиха думите на Екзюпери – младите и образованите хора на възраст между 18 и 29 години са най-доволни от демокрацията – през 1991 г. те са били 3 %, сега са 28 % от тази възраст. Вероятно в тях е надеждата за следващите 20 години…

„Чуйте, няма да се изморя да повтарям: демокрацията не може да бъде подарена като парче шоколад. Демокрацията трябва да бъде завоювана. За да бъде завою­вана, трябва да бъде желана. За да бъде желана, трябва да знаеш какво  представлява.” – писа голямата италианска журналистка Ориана Фалачи (1929-2006) в последната си книга „Интервю със себе си. Апокалипсис”.

Ще перифразирам Фалачи: Българите не знаем какво представлява демокрацията. Още по-малко я разбираме. И като последица от това  – не я искаме. Защото сме били потискани от една изключително жестока диктатура, продължила 45 години.

Като оценявам високо свободата да се движим свободно по света и сравнително свободно да пишем и говорим, по всичко личи, че 20 години не стигнаха да излекуваме 45-годишните рани в начина на мислене – няма я меритокрацията – „аристокрацията на заслугите” от държавата на Платон, няма я eleutheria (свободата) на Аристотел, има мимикрия, уж-демокрация, неокомунизъм, вулгарен капитализъм¹⁹. Така от „45 години стигат/ времето е наше” стигнахме до „20 години стигат/ времето е тяхно”. Унгарците през 1956 г., чехите през 1968 г., поляците през 1980 г. направиха първите си опити за свободата. А ние безмълвно живяхме, по-точно боледувах­ме от комунизъм цели 45 години – така след преврата на 10 ноември 1989 г. изведнъж попаднахме в демокрацията. Почувствахме се обаче като освободените от циганите мечки в парка край град Белица: “Те стоят близо една до друга, не смеят да отидат в гората, която не познават, и възпроизвеждат заученото: кълбо напред – кълбо назад, и танцуват на два крака – да се оползотвори свободата е изключително трудно.” – казва психиатърът Димо Станчев.

Литература

1. Qiu J, Li H, Yang D, Jou J, Li Y, Wu Z, et al. The neural basis of insight problem solving: an event-related potential study. Brain Cogn 2008; 68:100-106.

2. Aziz-Zadeh L, Kaplan JT, Iacoboni M. „Aha!“: The neural correlates of verbal insight solutions. Human Brain Mapp 2009; 30:908-916.

3. Abi-Rached JM. The implications of the new brain sciences. The ‚Decade of the Brain‘ is over but its effects are now becoming visible as neuropolitics and neuroethics, and in the emergence of neuroeconomies. EMBO Rep 2008; 9:1158-1162.

4. Keyes Daniel. Flowers for Algernon. Harcourt Brace. San Diego, CA, USA. 1966.

5. Op-ed означава opposite the editorial page – мнение, написано на противоположната страница на редакторската статия. Op-ed за първи път e публикувано през 1921 г. в The New York Evening World. Ще предложа на главния редактор да въведе op-ed в InSpiro – аз обаче нямам кураж да пиша в съседство на “предисловие”, заредено с лъчезарен  интелект и бургаска емоция.

6. Iacoboni M, Freedman J, Kaplan J, Jamieson KH, Freedman T, Knapp B, Fitzgerald K. This is your brain on politics. The New York Times. 11 November 2007.

7. Чалдъков Г. Адипобиология на белодробни болести. InSpiro 2009; 3:56-57.

8. Renes J, Rosenow A, Mariman E. Novel adipocyte features discovered by adipoproteomics. Aipobiology 2009; 1: 7-18.

9. Вижте (1) други статии, публикувани в Adipobiology 2009, volume 1, (2) Adipopharmacology of Disease – в Biomed Rev 2006; 17: 1-128, (3) The Adipobiology of Disease – в Immunol Endocr Metab Agents Med Chem 2007; 7: 105-173.

10. Група учени, участвали на Втория международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология, 23-25 октомври 2009, Варна, решиха да организират Adipose Tissue Аwareness Week през 2010 г., а след това и  The Decade of the Adipose Tissue.

11. Uthaya S, Bell J, Modi N. Adipose tissue magnetic resonance imaging in the newborn. Horm Res 2004; 62 (Suppl 3):143-148.

12. Uthaya S, Thomas EL, Hamilton G, Doré CJ, Bell J, Modi N. Altered adiposity after extremely preterm birth. Pediatr Res 2005; 57:211-215.

13. Концепцията за адипобиология и адипофармакология (AA) се роди, като резултат на сътрудничеството с колеги от Италия и Япония и тяхна финансова подкрепа. За провеждането на Втория международен симпозиум по AA, 23-25 октомври 2009 г. във Варна, организиран от Българското дружество по клетъчна биология, изразявам благодарности за дарителството на: Deta Maritime Ltd, Министерство на образованието и науката, Novo Nordisk, Wörwag Pharma, Sanofi Aventis, Actavis Bulgaria, Berlin-Chemie/Menarini, Tехнострой EOД-София, International Federation for Cell Biology, г-н Георги Георгиев и нашите колеги и приятели Ion David (Румъния), Wale Sulaiman (New Orleans, LA, USA), Илиян Иванов (New York, NY, USA) и Денис Камберов (Florida, USA).

14. Goldstone AP, de Hernandez CG, Beaver JD, Muhammed K, Croese C, Bell G, et al. Fasting biases brain reward systems towards high-calorie foods. Eur J Neurosci 2009; 30:1625-1635.

15. Chaldakov GN, Fiore M, Tonchev AT, Hristova MG, Ranĉiĉ G, Aloe L. The adipose tissue as a third brain. Obesity Metab 2009; 5: in press.

16. Chaldakov GN, Fiore M, Tonchev AB, Hristova MG, Nikolova V, Aloe L. Tissue with high IQ: adipose-derived stem cells in neural regeneration. Neur Regener Res 2009; in press.

17. Morley JE. The politics of testosterone. J Sex Med 2007;4:554-557.

18. Stanton SJ, Beehner JC, Saini EK, Kuhn CM, Labar KS. Dominance, politics, and physiology: voters‘ testosterone changes on the night of the 2008 United States presidential election. PLoS One 2009;4:e7543.

Тези автори са изследвали 183 избиратели преди и след обявяване на резултатите за президент на САЩ – след като научили резултатите, тестостеронът на симпатизантите на губещите кандидати спаднал рязко, докато тестостеронът на симпатизантите на Барак Обама  запазил високите си нива.

19. Napier JL, Jost JT. Why are conservatives happier than liberals? Psychol Sci 2008; 19: 565-572.

Авторите са от Катедра по психология на Ню Йоркския университет  – те изследват връзката между политическата ориентация и чувството за щастие и установяват, че 47 % от консерваторите (републиканци, десни) описват себе си като “много щастливи”, докато 28 % от либералите (демократи, леви) се чувстват щастливи, при което религиозни, икономически и други причини имат малко влияние върху усещането за щастие. Разликите идват предимно от влиянието на политическата доктрина върху начина на мислене – рационализирането на икономическото неравенство е характерно за консерваторите. Защото те виждат “неравенството”, като резултат от меритократската парадигма на дясно-ориентираната политическа идеология – уважението на “властта на заслужилите с труда си” изгражда емоционалния буфер срещу негативните последици от икономическото неравенство, които се посрещат в позитивна или поне в неутрална светлина от консерваторите. Авторите от Ню Йоркската психология не са изледвали обаче дали щастливите консерватори имат feel-your-pain fashion – онова, което Христо Фотев нарича “доколко си моя, чужда болко” – ще помоля бургаския американец Илиян Иванов – психиатър в Mount Sinai Medical School в Ню Йорк – да направи това романтично изследване. Иначе ляво-ориентираните “нещастници” – особено много тези в източноевропейските и латиноамериканските страни – чакат милостиня от социални президенти и министри. Сега – за кой ли път! – големият въпрос е ще могат ли десните политически партии да направят българите по-щастливи?     C’mon, friends – rise up!