Проф. Тодор Кръстев, д.а.н. е архитект, дългогодишен преподавател по Опазване на архитектурното наследство в Университета по архитектура, строителство и геодезия, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), международно признат експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по Световното наследство, ръководител на Концепцията за опазване и развитие на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“.
След лична покана на проф. Светослав Минеков, заедно с проф. Тодор Кръстев сме участници в Инициативния комитет за опазване и развитие на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“. Като бургазлии имаме повишена чувствителност към съхраняване на ценностите в нашия културен ареал.
По покана на проф. Коста Костов, накратко ще разкажа историята на остров „Св. Св. Кирик и Юлита“ край Созопол. Тъй като историята не е лишена от драматизъм, ще се опитам да я представя като драма с пролог и епилог.
Карта от GOOGLE на Острова „Св. св. Кирик и Юлита“, свързан чрез вълнолом с град Созопол
Пролог
На сцената на Острова тече сложна история, в която се редуват периоди на възход и упадък. Началото е някъде в дълбока древност (около V хилядолетие пр. Хр.) с първите поселения тук. Днешният остров е все още част от сушата. Златният период настъпва след установяване тук на гръцка колония, когато след VІІ в. пр. Хр. Островът става място на сакралния Акропол на античната Аполония Понтика. Следва разрухата след Римското нашествие (72 г. пр. Хр.); възходът като християнско средище след ІІ век, с манастира „Св. Св. Кирик и Юлита“ и богатото пристанище с важна роля през Българското средновековие. После, след ХV век, настъпва мъртъв период при Османското присъствие, с изключение на едно земетресение през ХVІ век, когато Островът се откъсва от сушата. Ново оживление настъпва в началото на ХХ век с изграждането тук на величественото Рибарско училище на бургаския архитект Стоян Николов. Културните богатства на Острова привличат вниманието на Франция – самият френски консул Детран прави разкопки тук през 1904 г., после Ж. Сьор (1924), К. Шкорпил (1930) и български археолози.
През 1945 г. обаче завесата пада за един антракт от 45 години – Островът е обявен за строго охранявана военно-морска база. Никой не знае какво точно се случва зад завесата. Там нещо се строи. Зрители твърдят, че от Острова се изнасят камиони с археологически фрагменти…
Преходът
Завесата се вдига през 1990 г., заедно с вдигането на строгия военен режим и настъпването на българския Преход. Освободеният Остров незабавно става обект на мощни комерсиални интереси. Валят апетитни предложения за неговото бъдеще: според едни – като паркинг на Созопол…, според други – като туристически център с хотели и увеселителни заведения…, а според трети – като хазартен център („Монте Карло на Балканите!)… През 2009 г. обаче там се провеждат археологически разкопки (археолог доц. д-р Кръстина Панайотова), които разкриват невероятно богатство: единствен в България архаичен храм с жертвеници, жилища и работилници, късноантична базилика, елинистичен храм с некропол… Затова през 2010 г. Островът е предоставен за управление на Министерството на културата. При пълната неяснота какво да се прави с него, през 2011 г. Министерството възлага на Националния институт за недвижимо културно наследство изработването на Концепция за Острова.
Открита късноантична базилика на Острова (археолог Кръстина Панайотова, 2009)
Концепцията
В следващото действие на драмата експертният екип на Концепцията установява поразителната историческа стратификация на Острова: от праисторически, антични и средновековни пластове – до европейски модернизъм (Рибарското училище), но не само! Вниманието на екипа е привлечено и от изразителни знаци на най-новата история, които пренасят зрителя в атмосферата на Студената война: складове за торпеда; вишка, от която зорко се наблюдава появата на врага на хоризонта; забравени лозунги от типа „Дружба от векове за векове!“; войнишки дизайн… Зрителят е свидетел на едно пътуване във времето всред изразителен природен пейзаж. Над всичко се извисява Рибарското училище, което бавно се руши. Оказва се, че цялата територия няма никакъв юридически статут на защита, тя е напълно уязвима. Какво да бъде нейното бъдеще?
Архивна снимка на Острова от 1930 г. след изграждането на Рибарското училище на архитект Стоян Николов
Тогава екипът започва да разглежда Острова в един по-широк контекст. Той е изцяло обърнат към уникалния черноморски културен басейн. Не трябва ли да разглеждаме Острова като събирателен образ на този удивителен цивилизационен кръстопът, самият той емблематична част от него? Ражда се идеята за създаване тук на Център на черноморските цивилизации (екипът познава един аналог в Марсилия: Центърът на цивилизациите на Европа и Средиземноморието – MUCEM). Постепенно идеята се конкретизира: Рибарското училище би могло да приеме функциите на Музей на Черноморската култура, съществуващи сгради да формират изследователски, образователен и конгресен комплекс с библиотека, Център за подводна археология с аквариум, пространство за артистични и развлекателни дейности във връзка с празниците „Аполония“ и живата Черноморска култура (кулинария, традиционни занаяти, етнография, фолклор). Експертите си представят един културно–туристически център със световно излъчване! Министерството на културата одобрява Концепцията през 2011 г.
Част от Острова с Рибарското училище към 2011 г. (снимка Т. Кръстев)
Тук публиката очаква бързо развитие на действието до щастливия финал. Но внезапно завесата пада и е обявен антракт.
10 години антракт
В тъмнината на антракта Концепцията е скрита от публиката и напълно игнорирана. Очевидно зад завесата има заинтересувани актьори за друго развитие на действието. Междувременно положението на Острова става плачевно. Рибарското училище е разграбено и е в аварийно състояние. Дори са откраднати два стари кораба, акостирали на Острова…
Интермедии
Зад завесата започва серия от избори и бърза смяна на редовни и служебни правителства. През 2021 пред нея излиза служебният министър на културата проф. Вл. Минеков, който е открил скритата концепция и я прави публично достояние. Това отново привлича интереса на Франция към Острова, както и към идеите за неговото бъдеще. Тя предлага партньорство. Заинтересуван е и Лувърът (в неговите колекции, впрочем, се съхраняват ценни експонати от Острова) с идеята за негов филиал тук, по модела на този в Абу Даби. Зрителите със затаен дъх очакват един невероятен скок – от изоставен остров до световен център за култура и туризъм! Завесата обаче не се вдига. След известна пауза пред нея е отново проф. Вл. Минеков с идеята за създаване на Инициативен комитет, който да се бори за реализацията на Концепцията (може би това е липсващият досега в драмата античен хор).
Финалът остава отворен…
Автентична природна среда на Острова (снимка Т. Кръстев)
Епилог
При съществуващите неясни и не съвсем логични обстоятелства трудно може да се прогнозира как ще завърши тази, всъщност, съвсем истинска история. Все пак, поне едно нещо става ясно: Островът е пример за това какъв изключителен ресурс за развитие притежава българското културно наследство и какъв европейски резонанс то би могло да предизвика. Ясно е обаче, че това може да се случи само при адекватна държавна политика, законодателство и управление в опазването на културното наследство – каквито в момента липсват, както и при един широк политически консенсус за опазване и развитие на ценностите на България – какъвто днес няма.
(Зад завесата сцената е празна. Актьорите бездействат. Всички очакват евентуалната поява на ново правителство. Публиката накрая губи търпение, става, дръпва завесата и се намесва в действието…)