Scars have the strange power to remind us
that our past is real.
Cormac McCarthy
(All The Pretty Horses)
InSpiro*, приятели!
Ако има религии или философски учения, които българите трябва да носим в сърцата си, това са богомилството и орфизмът – и двете възникнали на земята, на която сме се родили и живеем. Българите сме в болшинството си православни християни, но искрата в душите ни има далеч по-дълга история. Не искам да ви въвеждам в заблуждение, че не харесвам онази фраза на Алексис Зорбас: „Господ да те пази, началство, от задницата на мулето и от предницата на калугера”. Обръщам внимание върху това, че Христос не е предвидил посредници, за да познаем Бог. Такива няма при орфиците и богомилите. При тях християнската етика е в първична, автентична и пречистваща душата форма, извисяваща Доброто като висша житейска етика. Богомилството е дуалистично учение с различно отношение към Доброто и Злото.
Ето няколко авторитетни мнения за богомилството.
Проф. Рикардо Пикио, италиански славист и лингвист, преподавател в Колумбийския и Йелския университети (1923-2011): „През ранното Средновековие богомилството обогатява духовно Стария континент. Мартин Лутер и Калвин се запознават с българската ерес и въз основа на нея осъществяват Реформацията”.
Ерика Лазарова: „Богомолското учение е наднационален културен, а не само религиозен феномен, религия на Любовта, а не на Догмата, Проторенесанс, променил кардинално мисленето на епохата (X-XIV век) и съдействал за еманципация на човечността като философия и светоглед”.
След богомилството светът вече не е същият и гледа по съвсем нов начин на човека, като център на Вселената, която зависи от неговия свободен избор.
Легендата за Орфей има по-древна история от тази на богомилите – около 1400 години преди Христа. Син на Аполон и нимфата Калиопа, Орфей се счита за автор на първото поетично произведение, написано от първо лице – „Аргонавтика”, елитарен гръцки епос за морските пътешествия и приключения на Орфей и Херкулес сред аргонавтите от славния античен кораб „Арго”. На Орфей се приписва авторството на древната „Теогония”, което подсказва неговите езотерични познания и владеене езика на боговете. Лечител, магически певец (античните концертни зали се наричали „орфеони”) и мъдрец, Блестящоизвестният (другото име на Орфей) е боготворял природата като най-съвършен творец. Орфей се счита за автор и на орфическите мистерии от епохата на елинизма, на „Химните”, поемата „Литика” за магическите свойства на скъпоценние камъни, на книга за магическите свойства на растенията, тревите и билките и на една от първите астрономии – всички те се появяват в писмен вид векове по-късно, в късния орфически период, наречен „питагорейски”.
Lord Frederick Leighton: Орфей и Евридика (1864)
Какво всъщност е орфизмът - философско учение, религия, предание или просто тайно общество в древна Гърция? Нямам точен отговор на този въпрос, защото моето любопитство е далеч по-голямо от знанията ми в тази деликатна област на човешкото мъдрост. Няма отговор и на въпроса, кое от тракийските племена е съчинило легендата за Орфей – гетите или бесите. Известно ми е, че орфизмът има 4 периода – доомиров, следомиров (без следи от легендата) и два по-късни периода на философите – Питагор и Платон. Легендата за Орфей се ражда през доомировия период. През третия орфически период великият Питагор е преподавал учение, следващо основните постановки на орфизма и затова някои наричат това учение „питагорейски орфизъм”. Хегел пише в „История на философията”, че „Питагор слага край на орфическите бъркотии”. Най-късният орфически период (четвърти) е този на Платон и неоплатониците. Няма идентифицирани други орфически периоди, но е известно, че в началния период на зараждане на исляма шиитите са считали Питагор за предтеча на Мохамед. Защо да не наречем самонадеяно този период – късен следорфически. Сред езотериците е известна тезата за поредицата религиозни учители – Орфей, Сидхарта Гаутама Буда, Питагор, Исус, Мохамед и… Петър Дънов.
През Италианското възраждане има нов възход на орфизма и легендата за Орфей, които вдъхновяват много от тогавашните творци. Това вдъхновение идва и от влиянието на богомилите, които пренасят своите идеи на запад, далеч зад пределите на българското царство.
Орфизмът е възникнал по нашите земи и поради липсата на преки исторически сведения, всичко, което сме научили за него го знаем от античните гърци, приемници на легендата за Орфей. Вероятно липсата на преки писмени свидетелства от първите последователи на орфизма се дължи на това, че орфиците в самото си зараждане са били противници на писменото слово, защото то променя онова, което произлиза от сърцето. Всичко, което ни е известно за Орфей, е от устни предания и многовариантни легенди, подвластни на свободни трактовки и вариации, като тези на Питагор и Платон. Коя трактовка е вярна, е трудно да се каже, но тайната на всяко философско учение или религия се крие в символиката, скрита някъде в тялото на текста.
Орфотелестите (последователите на Орфей) са изграждали своите храмове на красиви места сред природата. На едно такова красиво място се ражда романтичната любов на Орфей и Евридика, изгряла и завършила трагично в един единствен ден, сякаш да ни напомня, че съвършенството е мимолетно. В легендата за Орфей се прокрадва идеята за реинкарнацията, коята липсва в класическите гръцки легенди и очевидно идва от поверията на траките. Според орфическия възглед, смъртта е неизбежна и чрез нея душата върви по пътя на своето съвършенство. По този път тя преминава през редица превъплъщения (екарнации) и при всяко от тях, чрез изпитанията на битието, тя се усъвършенства. Това е в основата на орфизма, който не е изложен във философски трактати, а е изведен от един единствен източник – легендата за Орфей.
Започнах и завършвам с богомилите, наследници на духа на орфическата езотерика. За тях ще цитирам един от забравените български интелектуалци – Кирил Кръстев: „Народната душа подхранва един от най-разкошните си плодове, който, наистина, не смогва да узрее напълно – богомилството – но който, както казахме, подтикна цялото Възраждане и сигурно е оставил дълбоки следи в родната ни земя”. Един въпрос не ми дава мира – ще успеем ли някога да изпълним надеждата на този позабравен ерудит, че българите можем да съчетаем двете страни на човешкия дух: мистичното начало на славянското Сърце и разсъдъчния гений на хилядолетния човешки Ум.
ДА ВИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2015 ГОДИНА!
Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!
Пишете ми безразсъдно смело на:
koro_55@vma.bg
Коста Костов
декември 2014
* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)
** За изготвяне на този текст, авторът е ползвал следните издания: „Размисли за орфизма” на Любомир Левчев; „Извори за богомилите” на издателство „Мария Арабаджиева”; „Богомило-катарската философия като живяна етика” на Ерика Лазарова
