Доц. д-р Таньо Стефанов, дм, МБАЛ Бургасмед – гр. Бургас
Резюме
Относително висок е делът на пациентите, които заявяват, че ходят при лекар само с профилактична цел „по-рядко от един път годишно“. Във високорисковата група на въпроса „Колко пъти годишно посещавате лекар/медицински специалист/с профилактична цел?“, на първо място, но недостатъчно като брой са пациентите, които се срещат с медицински специалист „един път годишно“. С повишаване на образованието на пациентите от високорисковата група се повишава и относителната честота на провежданите от тях общи профилактични прегледи. Най-голяма част от умерено-рисковите пациенти провеждат средно един общ профилактичен преглед годишно.
Ключови думи: профилактика, култура, пациенти
По данни на СЗО всяка година в света се диагностицират около 12 млн. души със злокачествени тумори, авсеки ден умират около 20 000 души. Ако не се предприемат спешни мерки, се очаква през 2050 г. новозаболелите в световен мащаб да са около 27 млн. души, а починалите – 17,5 млн. души. При пациентите най-чест е ракът на гърдата (22,8% от всички злокачествени тумори), а при мъжете – ракът на белия дроб (18,5% от всички злокачествени тумори). За страната ни заболеваемостта от рак на белия дроб е 52 на 100 000 население. Смъртността е висока, тъй като заболяването се открива сравнително късно. За съжаление, около 60-65% от пациентите в момента са в трети и четвърти клиничен стадий, което прави резултатите от лечението крайно незадоволителни.
Целта на изследването е да се анализира нивото на профилактична култура сред българските пациенти.
Задачи
1. Да установим и анализираме поведението и нагласите на нашите пациенти относно честотата на провеждане на профилактични прегледи.
2. Да изследваме отношението на пациентите към профилактиката на онкологичните заболявания.
3. Да изведем факторите, оказващи влияние върху информираността на българските пациенти относно възможностите за ранно откриване на социално значими заболявания.
Материал и методи
По своя характер нашето научно наблюдение е гнездово и изчерпателно – обхваща 828 пациенти във възрастта между 18 и 78 години в градовете София, Пловдив,Бургас, Варна и Стара Загора. По същество то е ретроспективно (анкетно).
Оформихме целесъобразно и преднамерено следния дизайн на проучването:
А. В първата част на базата на предварително изготвена от нас скала, включваща рисковите фактори, разделяме всички наши пациенти в три групи, както следва:
- високорискови
- умеренорискови
- нискорискови
Разделянето на пациентите в три групи на високо рискови, умеренорискови и нискорискови се извърши на базата на разработена от нас собствена методика включваща дванадесет показателя, базирани на най-честите рискови фактори, както следва: активно тютюнопушене, пасивно тютюнопушене, професионални вредности, радиация, затлъстяване, наследствена обремененост, консумация на алкохол, тежки белодробни инфекции, намалена физическа активност, естрогензаместителна терапия и често дишане на изгорели дизелови газове. Действието на всеки от тези рискови фактори бе оценявано по разработена от нас точкова система, с предлагани от нас т.нар. рискови точки. След сумирането на точките и според общия им брой всеки пациент попада в едната от трите предварително определени групи, т.е. високо-, ниско- или умеренорискови.9,10
За технически единици избрахме: МИ на МВР – София, УМБАЛ Пловдив – гр. Пловдив, ОДОЗ гр. Пловдив, МБАЛ „Бургасмед“ – гр. Бургас, УМБАЛ в град Стара Загора и ДКЦ 3 в гр. Варна, всички поради големия относителен дял на изследвания контингент в съответните медицински практики.
Органи на наблюдението са: лекари и медицински сестри, предварително запознати с целите и задачите на изследването и обучени в правилното попълване на анкетните карти.
Логическа единица: всеки пациент на възраст от 18 до 78 години без оглед на състоянието и диагнозата му, посетил съответните здравни заведения в периода на изследването, продължил двадесет и четири месеца (06.2016-06.2018 г.), участващ доброволно в проучването.
В първия етап на проучването направихме извадка от 20 пациенти, на чиято база е определен точният брой на пациентите, необходим за провеждането му.
Във втория етап бяха анкетирани още 828 пациенти. От общия брой на пациентите отпаднаха 18 поради неправилно попълнени анкетни карти.
Интервюто ангажира пряко и непосредствено анкетираните и анкетиращите за по-пълното разясняване на въпросите на анкетираните и води до по-голяма точност при анализирането на получените резултати.
Резултати и обсъждане
Първата задача, която си поставихме в настоящата част на проучването, бе да установим и анализираме поведението и нагласите на нашите пациенти относно честотата на провеждане на профилактични прегледи. Решихме да изследваме и нагласите им по отношение на общата медицинска профилактика – общи профилактични прегледи. Според нас добрата популярност на общите профилактични прегледи неминуемо корелира с добра популярност на профилактичните прегледи на белия дроб. Няма как да очакваме, че анкетираните ще нехаят за здравето си като цяло и в същото време ще са силно загрижени за състоянието на белите си дробове.
На въпроса „Колко пъти годишно посещавате лекар/медицински специалист/с профилактична цел?“ никак не е малък делът на пациентите, които заявяват, че ходят при лекар само с профилактична цел „по-рядко от един път годишно“ – 32,34%±}1.08%.
Немалка, но според нас далеч недостатъчна част от анкетираните (53,45%±}1.12%) отговарят, че провеждат средно един общ профилактичен преглед годишно, а на второ място са пациентите, които се срещат с медицински специалист (Фиг. 1).
Фиг. 2. Вътрегрупово разпределение на участниците в трите групи на проучването в зависимост от честотата на провежданите от тях общо профилактични прегледи
Във високорисковата група на въпроса ‘Колко пъти годишно посещавате лекар/медицински специалист/с профилактична цел?’ се наблюдават негативни според нас процентни съотношения в отговорите. И тук са недостатъчни анкетираните, които отговарят, че провеждат средно поне един общ профилактичен преглед годишно – 36,30%±}1.14%, а на първо място, но недостатъчно според нас са пациентите, които се срещат с медицински специалист по-рядко от един път годишно – 45,83%±}1.11% (Фиг. 4).
Установихме влияние на образованието върху поведението на анкетираните пациенти от високорисковата група. С повишаване на образованието на изследваните пациенти се повишава и относителната честота на провежданите от тях общи профилактични прегледи. При анкетираните с основно образование процентът на пациентите, които не са ходили на профилактичен преглед от години, е най-висок – 56,86%}1.23%. При пациентите със средно образование същият процент намалява на 48,75%±}1.32% , а се увеличава процентът на пациентите, които провеждат поне по един профилактичен преглед годишно. Най-малко пациенти, не ходили на лекар с профилактична цел от години, се среща в групата на висшистите (24,32%±}1.1%) P < 0.001 (u=5.19) (Фиг. 5). на същия въпрос най-голяма част от анкетираните отговарят, че провеждат средно един общопрофилактичен преглед годишно – 53,71%±}1.05%, а на второ място са жените, които се срещат с медицински специалист „по-рядко от един път годишно“ – 38,84%±}1.12% (Фиг. 7).
Установихме влияние на възрастта върху поведението на анкетираните. С повишаване на същата при изследваните от нас пациенти се повишава и относителната честота на провежданите от тях общопрофилактични прегледи. При анкетираните на възраст до тридесет и осем години процентът на пациентите, които са ходили поне на един профилактичен преглед годишно, е най-нисък – 15,38±}1.23%. При пациентите на възраст между тридесет и осем и петдесет и осем години същият процент нараства на 29,23±}1.22%, а се понижава процентът на пациентите, които провеждат по-малко от един профилактичен преглед годишно. Най-малко пациенти, не ходили на лекар с профилактична цел от години, се срещат в групата над петдесет и осем години (53,19±}1.12%) P < 0.001 (u=5.27) (Фиг. 8).
Проследявайки нивата на изследвания показател в групата на нискорисковите пациенти, отново открихме относително недостатъчен според нас дял на пациентите, които ходят при лекар поне един път годишно – 60,50±}1.11%. Още по-фрапиращ е и фактът, че и тук цели 22,75%±}1.22% ходят на лекар с профилактична цел по-рядко от веднъж годишно. Само 16,75±}0.12% от пациентите в нашето проучване са ходили два или повече пъти годишно на профилактичен преглед (Фиг. 10).
Фиг. 6. Влияние на образованието върху честотата на посещения при лекар/медицински специалист с профилактична цел
Решихме да проучим и реално колко общопрофилактични прегледа са провели участниците от трите групи на нашето проучване през последните пет години и установихме още по-тревожни резултати.
Изводи
1. Относително висок е делът на пациентите, които заявяват, че ходят при лекар само с профилактична цел „по-рядко от един път годишно“.
2. Във високорисковата група на въпроса „Колко пъти годишно посещавате лекар/медицински специалист/с профилактична цел?“, на първо място, но недостатъчно като брой, са пациентите, които се срещат с медицински специалист един път годишно .
3. С повишаване на образованието на пациентите от високорисковата група се повишава и относителната честота на провежданите от тях общопрофилактични прегледи.
4. Най-голяма част от умеренорисковите пациенти провеждат средно един общ профилактичен преглед годишно.
5. С повишаване на възрастта при умеренорисковите пациенти се повишава и относителната честота на провежданите от тях общи профилактични прегледи.
6. При нискорисковите пациенти отново открихме относително недостатъчен според нас дял на пациентите, които ходят при лекар поне един път годишно
Литература:
1. Димитров И., Петров П. Патоанатомия на карцинома на щитовидната жлеза, Съвременна медицинска наука бр.1/2018, 17-22 ISSN: 1314-2534
2. Димитров И, Петров П. Разпространение и честота на карцинома на щитовидната жлеза. Съвременна медицинска наука бр.1/2018,23-26 ISSN: 1314-2534
3. Димитров И, Петров П. Най-чести клинични изяви при карцинома на щитовидната жлеза. Съвременна медицинска наука бр.1/2018, 27-30 ISSN: 1314-2534
4. Димитров И, Петров П. Съвременни диагноза и диференциална диагноза на карцинома на щитовидната жлеза. Съвременна медицинска наука бр.1/2018,30-32 ISSN: 1314-2534
5. Димитров И, Петров П. Съвременни методи за лечение на карцинома на щитовидната жлеза, Съвременна медицинска наука бр.2/2018,2-5 ISSN: 1314-2534
6. Димитров И., Петров П. Постоперативно проследяване при пациенти с карцинома на щитовидната жлеза, Съвременна медицинска наука бр.2/2018, 5-9 ISSN: 1314-2534
7. Димитров И, Петров П. Прогноза и скрийнинг при пациенти с карцинома на щитовидната жлеза, Съвременна медицинска наука бр.2/2018,10-15 ISSN: 1314-2534
8. Йорданов Е, Л.Паунов, В. Узунова, и сътр. Влияние на възрастта върху резултатите от хирургичното поведение при пациенти, оперирани от колоректален карцином с чревна непроходимост, Съвременна медицинска наука бр.2/2018,15-23 ISSN: 1314-2534
9. Стефанов Т. Съвременна диагностика на карцинома на белия дроб. Съвременна медицинска наука бр.1/2019, 2-15
10. Стефанов Т. Актуални схващания за епидемиология, етиология и класификация на карцинома на белия дроб. бр. 1 /2019, 15-25
11. Стефанов Т. Изследване за запознатостта на пациентите с възможностите за предпазване от рисковите фактори за карцинома на белия дроб. бр.1/2019, 25-32
12. Saunders M, Dische S, Barrett A, et al. Continuous hyperfractionated accelerated radiotherapy (CHART) versus conventional radiotherapy in non-small-cell lung cancer: a randomised multicentre trial. CHART Steering Committee. Lancet. Elsevier. 350 (9072): 161–5. doi:10.1016/S0140-6736(97)06305-8. PMID 9250182.
13. Lennox SC, Flavell G, Pollock DJ, et al. Results of resection for oat-cell carcinoma of the lung. Lancet. Elsevier. 2 (7575): 925–7. doi:10.1016/S0140-6736(68)91163-X. PMID 4176258.
14. Bayle G. Recherches sur la phthisie pulmonaire (in French). Paris. OL 15355651W.
15. Witschi H (November 2001). „A short history of lung cancer“. Toxicological Sciences. 64 (1): 4–6. doi:10.1093/toxsci/64.1.4. PMID 11606795. Archived from the original on 9 March 2007.
16. Adler I. Primary Malignant Growths of the Lungs and Bronchi. New York: Longmans, Green, and Company. OCLC 14783544. OL 24396062M., cited in Spiro SG, Silvestri GA (September 2005). „One hundred years of lung cancer“. American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine. 172 (5): 523–9. doi:10.1164/rccm.200504-531OE. PMID 15961694.
17. Grannis FW. History of cigarette smoking and lung cancer. Smoking lungs.com. Archived from the original on 18 July 2007. Retrieved 6 August 2007.
18. Proctor R (2000). TheNazi Waron Cancer. Princeton University Press. pp. 173–246. ISBN 0-691-00196-0.