Nada exist*, ако изчезнат книгите

Брой № 2 (26) / юни 2014, Хронична кашлица

Бързият живот е, за съжаление,

несъвместим с късната смърт.

                                       Фредерик Бегбеде

 InSpiro**, колеги!

 

Вдъхновявам се от Фредерик Бегбеде – майстор на фразата, изкусен интригант, безкомпромисен защитник на словото и книгите. Този текст е като зов за опазване на печатното слово и отлагане във времето на неговата смърт. Можем да го определим и като обяснение в любов към книгите.

Апетитът за четене (и писане!) е отказ от пошлостта и живот за духа, би казал Бегбеде. Четенето е друг живот, различен и по-приемлив от настоящия, с неговите празноти и неосъществени сърдечни пориви. Бягството по редовете с романтично ухание на хартия те прави такъв, какъвто не можеш да си в ежедневието, с една свобода на ума, духа и фантазията, която се случва само в самотата на четенето. В тази свещена самота сред ухаещата хартия дописваш историята, ставаш съавтор, създаваш нови образи и градиш обстоятелства, в които въвличаш близки на сърцето ти образи. Добрата книга извисява духа и мисленето и извиква най-благородната ти същност. Полет към други светове и други хора, прераждане в по-добро и по-щастливо време и място, съществуващи само в мечтите. Един жадуван, сънуван, паралелен свят, който спасява и вдъхновява, в който всички сме по-добри и щастливо човечни. Само в този невъзможен по-друг начин свят ние сме най-добрите, най-смелите, най-честните и най-успешните. Само в него сме хора, които не унищожават други хора със завист и омраза. Само в този свят на книгите можем да срещнем на едно и също място и в едно и също време Труман Капоти и Хенри Милър, Андре Малро и Ърнест Хемингуей, Достоевски и Чандлър, Симеон Радев и Арнолд Тойнби.. Свят, населен с умници и депресирани алкохолици, възторжени мъжкари и свенливи девици. Само в този изумителен свят на думи можеш да поговориш със  Скот Фицджералд, подпийнал и самотен в бара на хотел „Риц” в сърцето на Париж. Само чрез книгите можем да бъдем такива, каквито не сме – престъпници и похотливци, свалячи и грубияни, биячи и мутри, красиви и прелъстителни, вълшебници и пътешественици. Нали не искаме да бъдем тъпаци – информирани, съвременни, възбудени от порно-сайтове, скайп-сесии и чатове, но все пак истински тъпаци? Тогава в главите ни не трябва да има друго, освен страстта към словото, написано върху хартия. Ако изчезне около нас мирисът на печатарско мастило, ни чака ранна мозъчна смърт и бързо оглупяване, с единственото предимство, че ще ни липсва памет за тази кончина.

Интернет и телевизията са интелигентни идиоти. Лицемерни хитреци. Искаш да чуеш и прочетеш едно, а те ти пробутват нещо съвсем друго, негов сурогат. Визуалните средства не са нещо, което ухае и можеш да докосваш и галиш, да разлистваш и затваряш. Текстовите файлове в Kindle, които ползвам и аз, нямат илюстрации, мирис, плътност и цвят. Липсват им визуални знаци, които понякога активират зрителната памет. Няма ги красивите моменти на затваряне на книгата и новото разлистване, с щастието на преживяното невъзможно. Някаква утопия, по-чудесна от мастурбацията, както би се изразил Бегбеде. Сред елeктронните текстове творецът-читател отсъства, не само защото няма възможност да пише бележки и да поставя удивителни и въпросителни в полето. Най-големият недостатък на интернет-текстовете е обидният за тек­ста начин на четене с междинни скокове в скайп, фейсбук и електронна поща. Тази липса на съсредоточаване, която ни превръща в машини, застрашени от „хакване” и „копване”.

Скот Фицджералд предвиди в „Крахът” (1936 г.), че битката на писменото слово срещу смазващото присъствие на образа е безславно загубена. Марлон Брандо заклейми триумфа на пошлостта над красотата в изкуството, който се случи с арогантната безвкусица на Холивуд. Поради тази манипулация с вкуса и красотата в американската визуална култура той нарече американците „най-нещастните хора на планетата”, защото това, което налага американското кино и телевизия е непрестанен стремеж към материално благополучие за сметка на всичко и всички. Фицджералд нарече този процес „отразяване само на най-банални мисли и примитивни чувства”. Какъв дълъг път от първообраза на съвременния роман – „Дон Кихот” на Сервантес, до празните теми и образи на днешната визуална среда. Битката срещу арогантната пошлост е битка на всеки от нас – днес и сега. След само едно десетилетие тази битка ще бъде загубена, ако не я поведем веднага. В противен случай децата ни ще откриват по рафтовете на последната оцеляла антикварна книжарница само разпокъсани хартиени остатъци… Жертва съм на съвременната естетика на песимизма, но в последните години съм прочел твърде малко добри български книги, за да бъда оптимист. Домашните ни библиотеки се смаляват драматично, отстъпвайки място на луксозни мебели и вторична пластика по устните и гърдите. Предлагам ви единственото спасение – четенето на смислени книги. Само това ще ви даде посока и перспектива и ще ви спаси от сивотата и хаоса. Книгите са единственото средство, което може да сподели вашата самота и да ви изведе от сивото ежедневие, като му придаде някакъв смисъл. Количественото натрупване на знания не гарантира драматична промяна в живота ви, но ще повиши личната ви култура и ще облагороди чувствата ви. Ще ви направи по-мъдри, защото няма друг път към мъдростта освен знанието, казваше Борхес. Това посаждане на благородство и мъдрост става най-лесно с ухаеща в ръцете ви книга.  Откриването на интересна книга е магически процес, защото в този процес на търсене откривате неочаквано и други, също така интересни книги. В електронните сайтове неочакваните, непредвидените, щастливите срещи не са така сладки. Написаното върху хартия слово е най-достъпният и пряк път за един престъпен и асоциален тип да се социализира, да намери алтернатива на безпътния си живот и макар за кратко да бъде човек. Умберто Еко казва, че напечатаната върху хартия книга е съвършено изобретение. Писането по клавишите на компютър е профанизиране на творческия акт. Словото от екрана на лаптопа изглежда еднакво при Достоевски и Иво Сиромахов. Екранният текст от компютъра не различава гениалното от профанното. Благородникът, аристократът на словото се смалява до обикновен писач в литературен блог. Всички текстове изглеждат еднакво. Електронният текст няма разлика във формата и тежестта си. Мирисът на пластмаса или метал означава, че в ръцете си държиш някакъв електронен четец. Книгата от таблета не става за подарък. Интернет е провокация на съвременните технократи към хората на духа, защото убива мисленето, правейки достъпна всяка информация чрез щракане на няколко клавиша, получавайки я като щампа, слоган, етикет, копие… Пристрастяването само към компютърните текстове е кастрация на фантазията и отказ от аристократизъм в процеса на четене. Четенето на електронни книги е като оплождане in vitro – децата са здрави и красиви, но апетитът за правене на деца не е същият.

Надеждата ми е в онова, което казва Марио Варгас Льоса на церемонията по приемане на Нобеловата награда за литература през 2010 г.:

Трябва да продължаваме да мечтаем, да четем и пишем – това е най-ефективният начин за облекчаване на нашето преходно съществуване, за победа над корозията на времето, за превръщане на невъзможното във възможно”.

Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!

 

Пишете ми безразсъдно смело на:

koro_55@vma.bg

Коста Костов

юни 2014

 

* Израз на Франсис Бейкън, означаващ едновременно, че нищо не съществува и че само нищото съществува със сигурност

** Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)


 

2 коментара към “Nada exist*, ако изчезнат книгите”

Отговори
  1. Konstantin казва:

    Много съм доволен от списанието,особено в часта за хроничната кашлица и лимфангиолеимиоматозата

  2. blag009 казва:

    Докторе, моите почитания към Вас и статията, но си е малко смешна.Ще коментирам само един цитат :
    -“ Писането по клавишите на компютър е профанизиране на творческия акт“.
    Сигурен съм, че в Древен Египет, някой почитател на клинописно писмо е писал същите слова срещу египетските йероглифи и т.н.
    Всяко нещо със своите атрибути на писане, къде с клечка в/у глина, перца, стила, химикалки и т.н.
    Кибик Блаже

Вашият коментар