На учителя с любов*

Понякога можеш да попаднеш в чужда душа, 

търсейки своята.

Константин Павлов

Училището трябва да дава знания и умения, които помагат да навлезеш в познанието, мъдростта, чрез която измерваш значимостта на фактите и начина на тяхната употреба. Както пише Ерик Уайнър, знанието е да знаеш, че доматът е плод, а мъдростта – да не го слагаш в плодова салата. Онова, което получаваш от училището, е подготовка за предизвикателствата на живота, инструментите за собствена реализация и възможните житейски цели, постигането на които е възможно чрез трениран ум, практически умения и духовно познание. Изучаването на инструментариума за разбиране на различните дисциплини не трябва да бъде самоцелно, а да послужи в живия живот, така, както строителят използва чука и теслата. Ако перифразирам казаното от Клод Леви-Строс по друг повод, крайната цел на училището е не да създаде човека, а да го разтвори.

Учителите, които посяват в теб знанието и инструментите за ползването му в живота, остават в сърцето ти. Това са онези преподаватели, които преподават страстно и неформално. Учениците запомнят именно тези учители, които влагат чувства и емоции в процеса на преподаване и уроците се превръщат в забавление, преживяване, игра.

Някога си мислех, че ще бъде страхотен житейски триумф, ако стана учител. Изпитвах възторжена възхита от достолепието на моите учители, които отвориха очите ми за Светлината. Помня имената на всички, които развързаха възела на моето любознание и отстраняваха препятствията към него или ги правеха преодолими, като ни показваха как да ги преодоляваме, без да ги заобикаляме. После съдбата пусна живота ми в ручея, едно камъче цопна пред мен и ме завлече в бързея. Макс Вебер казва, че всеки избира своя Бог, който може да се окаже и Дяволът. Много често се случва второто и после цял живот се блъскаме в рогата му. Така станах лекар. Доволен от избора, Бог ми плати вересиите – дойдоха годините на моето учителстване – през всички нива на асистент, после хабилитиран преподавател и лектор по белодробни болести.

Вече 30 години!

Започнах да разбирам, че Дяволът може да бъде добър учител, защото изпитва взискателно и награждава справедливо, ако имаш търпение.

Преподаването е блаженство, ако го вършиш с любов и себеотдаване. Това блаженство познават само онези, които обичат преподаването и учениците си. Разбират го само онези ученици, които са готови за споделяне на това блаженство. И в живота е както в духовния свят – Учителят идва тогава, когато ученикът е готов.

Няма по-голямо удовлетворение за учителя от благодарните очи на учениците. Аз съм такъв ученик и изпитвам благодарствена радост, когато говоря или мисля за моите учители, към които никога не съм бил безразличен или неблагодарен. Стремя се да не правя компромиси и отстъпление от принципите, на които са ме учили. Да остана верен на наученото от тях е висша форма на ученическа благодарност. Затова не поставям препятствия по пътя на учениците си.

Не съм престанал да се уча.

От някои учители съм “откраднал” парченца, от други – цели късове любов към професията, отговорност към думите, отстояване на позиции, упорство в истината, лична и професионална етика. Все още греба с пълни шепи и пълня нощвите, когато видя, че житото е повече от плявата.

Няма по-голям принос от този на родителите и любимите ни учители. Първите ни обичат безусловно, от вторите научаваме, че безусловната любов е споделяне и даване. Да учиш другите, означава и да се учиш от тях. Процесът на ученето е двустранен. Които владеят изкуството на преподаването, имат смелостта да признаят, че участват в магията на взаимното споделяне на знание.

Всички големи събития, които са придвижвали човечеството напред, са ставали с непосредственото водачество на образовани личности. В България те са най-често нашите учители.

Хвала на Учителя, който оставя незаличими следи в умовете и сърцата на учениците си!

Коста Костов

април 2021

* Едноименен филм от края на 60-те на миналия век, с участието на Сидни Поатие