Без съмнение, 28 януари 1985 г. е един най-забележителните дни в историята на звукозаписа. Над 40 звезди на американската рок и поп сцена се събират в холивудското A & M Recording Studios, за да запишат за девет часа една от най-великите песни на 20 век. Целта е благотворителна.
Подготовката
Историята е разказана хронологично от Лайонел Ричи. Неговия мениджър Кен Краген го запознава с идеята на Хари Белафонте да съберат супер група от цветнокожи американски звезди за създаване на песен с благотворителна цел и набиране на средства за подпомагане на мизерстващото население в Етиопия. Няколко месеца преди това британската звезда Боб Гелдоф вече е записал песен с британско-ирландска супер група BANDAID със същата цел.
„Телефонният разговор с Кен на 23 декември 1984 г. промени живота ми – започва разказа си Лайонел Ричи. След няколко седмици трябваше да модерирам годишните награди AMERICAN MUSICAW ARDS, предстоеше ми голямо концертно турне, но разбрах идеята: американските музиканти трябваше да подпомогнат гладуващите в Етиопия. Първото име, което ми хрумна, бе това на Куинси Джоунс, човекът, който разбираше най-добре оркестрирането и продуцирането на подобен музикален проект…“
Второто име, което двамата решават, че им трябва за написването на песента, е това на Стиви Уондър. За съжаление, точно по това време той записва музика за филм и въобще не вдига телефона. Същия ден Куинси Джонс се среща с Майкъл Джексън, който приема да напише песента заедно с Лайонел. Незабавно двамата се събират в къщата на Майкъл и започват работа. Лайонел е на пианото, Майкъл дава идеи за характера на песента и словесните послания. Междувременно, всички убеждават Хари Белафонте, по това време един от най-ангажираните американци за правата на чернокожите и проблемите с глада в Етиопия, че проектът не трябва да бъде реализиран само от цветнокожи изпълнители, каквито са посветените в проекта до този момент. Първият поканен бял изпълнител е Кени Роджърс, а офисът на Кен Краген започва да прозвънява всички най-големи звезди на американската музика. Първоначалната идея, за по-малко от месец да бъде написана песен, изпята едновременно от 40 американски звезди в един ден, изглежда абсурдна. По телевизията вече тече рекламата за нощта на големите американски музикални награди на 28 януари, а в Лос Анджелис, по традиция, са поканени голям брой звезди. Чудесна възможност, същата вечер, без никакъв шум в медиите, те да бъдат събрани в студиото.
Започва трескава работа по списъка с артистите. Огромно внимание е насочено към Принс, който с песента си PURPLERAIN е завладял света, но той, както се разбира по-късно във филма, не се появява в студиото. Мадона не е поканена изобщо, предпочетена е „многоцветната“ пънкарка Синди Лаупер. Турнето на Брус Спрингстийн „BORNINTHEUSA“ е в разгара си, но щастлива случайност е, че то свършва точно нощта преди планирания запис. В документалния запис Брус споделя: „Винаги след турне се качвам на самолета и се прибирам изтощен, но когато разбрах за какво става дума, не можех дори да си представя, че ще си седя у дома…“
След като Брус е на линия, там трябва да бъде и …Боб Дилън! Всички го боготворят и той се съгласява да участва. В убеждаването на някои музиканти да присъстват се включва и Майкъл Джексън: на „Краля на попа“ не може да откаже никой, дори нашумелият по това време и номиниран за Оскар автор и изпълнител на песни Кени Логинс.
10 дни преди нощта на записа Майкъл и Лайонел все още нямат идея за песента, а Куинси Джоунс е изнервен, защото трябва да я аранжира. Уили Нелсън, Тина Търнър, Били Джоуел, Пол Саймън и дори Рей Чарлз вече са потвърдили участие и очакват демо на песента.
Лайонел Ричи:
„Свирех акорди на пианото, а Майкъл припяваше с мен, бяхме като обезумели, започна да се оформя мелодията на припева, записвахме на касетофон…но нямахме текст… “We are the world, we are the children… са думи на Майкъл… но в стаята отнякъде се появи и истинска змия. Стана като във филм на ужасите“.
Известно е, че ексцентричният крал на попа притежава и маймуни в дома си!
Два дни по-късно авторите представят завършената идея. Куинси е възхитен от резултата и веднага събира екип в студиото за демо запис. Вълнуващи са кадрите, където Майкъл и Лайонел записват първата версия. В студиото се появява най-после и Стиви Уондър, но за да научи, че песента е вече готова. Той става първият ѝ слушател и пее заедно с останалите. Демозаписите са размножени на аудио касети и заедно с партитурата и текста са разпратени по пощата до всички звездни участници – само четири дни преди записа. Куинси Джоунс кани в студиото най-големите експерти в аранжирането на гласове, тон инженери, звукооператори и продуценти. Всички те трябва да са готови за пристигането на звездите.
https://www.netflix.com/tudum/articles/greatest-night-in-pop-release-date-cast-news
Два дни преди записа Куинси и Лайонел записват и подреждат на малки картончета имената на солиращите певци.
„Всеки от тях трябва да изпее част от куплета със своя типичен тембър, но как да бъдат подредени и комбинирани гласовете? Дали дрезгавият „мръсен“ глас на Спрингстийн ще пасне на чистия вокален израз на Кени Логинс? Прослушвахме дълго всеки един от тях и обмисляхме как и дали тоналността ще бъде удобна за пеене“ обяснява Лайонел.
Обмислят се дори детайли като този кой до кого ще бъде поставен, идеята музикантите да бъдат записвани поотделно е отхвърлена категорично, това би отнело няколко дни и седмици. Прави впечатление, че е направено единствено изключение за великия Рей Чарлз. В нощта на записа и груповите изпълнения той присъства и е заснет в студиото, но соловото му изпълнение, което е и „короната“ на песента, е записано по-късно.
Записът
Идва големият ден – 28 януари 1985! Лайонел започва подготовката си като модератор на Годишните американски награди за музика – по това време най-голямото музикално шоу за музика в праймтайма на телевизиите. Голяма част от поканените за записа звезди са номинирани и ще получат награди. Други участват в програмата на шоуто. Но Дион Уорик не е поканена и същата вечер е в Лас Вегас. Единствено Куинси Джоунс е в състояние да я накара да промени програмата си и тя го прави. Герой на вечерта е Лайонел: освен модератор, той изпълнява четири песни, получава награди в шест категории, а зад сцената обяснява на звездните си колеги какво ги очаква в студиото след това. Абсолютно никой, извън поканените артисти, не научава подробности за тайния план. Голяма награда същата вечер получава и Принс. В този период от кариерите си той и Майкъл Джексън са жестоки конкуренти на световната сцена. Лайонел се пита как тези две величия ще влязат в едно студио за запис на песен с благотворителна цел. По-късно става ясно, че Принс няма въобще да се отзове на поканата, поставя условие да изсвири соло на китарата си, но такова въобще не е предвидено в песента. Зад сцената Синди Лаупер, също с награда тази вечер, прави физиономии и съобщава на Лайонел, че приятелят ѝ чул демото на песента и я посъветвал въобще да не отива в студиото, тъй като това нямало да стане хит. Документалните кадри показват вълнението на Майкъл, който, докато другите са в залата на наградите, започва да записва първи своето солово изпълнение в студиото и се вълнува от факта, че е написал песен, която ще спаси хиляди гладуващи хора по света. При това, макар и поласкан, че е съавтор на песента, до последно не е убеден, че трябва да пее с останалите и да бъде сниман. Куинси го убеждава и той счита този момент за един от върховете в кариерата си! След наградите Лайонел все пак споделя името на проекта с чакащите журналисти, но нито дума за повече подробности. Специалните лимузини отвеждат звездите до студиото.
Там ги очаква закачена бележка с надпис: „МОЛЯ, ОСТАВЕТЕ СВОЕТО ЕГО ПРЕД ВРАТАТА“. Камерите проследяват пристигането им: Кени Роджърс шофира сам автомобила си; слизайки от колите, постепенно, всички разбират, че тази нощ ще се случи нещо велико. Никой не може да повярва на очите си, влиза самият Рей Чарлз, чува се реплика: „Това е все едно, че Статуята на свободата е проходила“. Присъствието на Боб Дилън предизвиква дори необясним страх у някои, а непокорната Синди Лаупер прегръща кумира си Били Джоуел. В 22 ч. всички са подредени на предварително разписаните по подиума места, усеща се наелектризиращо вълнение, егото все още витае в пространството. Куинси поздравява всички и благодари за присъствието. Появява се лично Боб Гелдоф и споделя впечатления от посещението си в Етиопия. Видимо докосва с думите си сърцата на всички в студиото и ги моли да вложат в изпълнението своята съпричастност и желание за помощ на нуждаещите се. За повечето, участвали в шумното шоу с наградите преди минути, новата атмосфера в студиото се превръща в личен емоционален контраст, който ще бъде документиран за поколенията.
Записът започва с хоровите припеви на песента, като всички пеят в удобни за гласовете си октави, следва запис на тези гласове, които пеят високо – в оригиналната октава на Майкъл. Камерата показва Боб Дилън, който слуша и изглежда не се чувства сигурен в тази среда. Не закъсняват и първите изнервени реакции от умората, жегата на осветлението с мощност 5000 вата, присъствието на десетки фотографи, оператори с камери, помощен персонал. Едновременното заснемане на видео и звук е почти непосилна задача. Започват дискусии по партитурата, отделни думи в текста, начина на фразиране. Лайонел усеща, че дори Куинси Джонс е изнервен, ходи от група в група и „гаси пожари“ със своето чувство за хумор и добронамереност към всеки един:
„На сцената имахме 47 звездни артисти, ако ги оставех дори за минута, щяхме да имаме 47 версии на Wearetheworld” – казва той. Уейлън Дженингс, легенда на американската кънтри музика, е видимо отегчен и напуска студиото. Капката е преляла, когато Стиви Уондър започва да убеждава колегите си да изпеят част от припева на… африканския език суахили! Решителна е намесата на Рей Чарлз, който предлага на Куинси да „удари камбаната“ и въведе ред. В три часа сутринта дискусиите около елементи и промените в текста на припева са приключени и преминават в спонтанна благодарност към Хари Белафонте – авторът на идеята за тази легендарна нощ. Ал Жеро запява и всички импровизират легендарния хит на Белафонте „Day-O (The Banana Boat Song)“. Момент, достоен за отделен клип! Рей Чарлз започва да импровизира на пианото госпъл вариант на песента, а Тина Търнър, явно огладняла, пее песента за чийзбургера, който ѝ се привижда. По време на дадената почивка Даяна Рос започва да събира лични автографи от колегите си върху партитурата. Всички го правят, видимо развълнувани.
След този момент в студиото остават само поканените за соловите партии. Започва разпределението на гласовете и тяхното хармонично комбиниране в отделните куплети. Ключова тук е ролята на Стиви Уондър. Той е известен с умението си да възпроизвежда и имитира всеки един глас с неговото характерно звучене. Дион Уорик е учудена от решението на Куинси да пее в дует с… Уили Нелсън, но когато Стиви и показва на пианото как би звучал този дует, тя се съгласява с усмивка. В 4:40 часа, след „живата“ репетиция, започват соловите записи. Може би най-интересната част от филма за авторите на песни и хората, които се занимават със звукозапис – най-вече заради умелия и хармоничен подбор на соловите, дву- и тригласни части в песента на най-известните и вълнуващи гласове на поп и рок музиката в историята. И тук не липсват малките гафове в звукозаписа, които изнервят звездите в късния час. Оказва се, че странните шумове в един от каналите не е заради повреден микрофон, а… заради дрънкащите обеци и гердани, с които е накичена пънкарката Синди Лаупер.
Всички очакват изпълнението на Боб Дилън. През цялата вечер той е загадъчен, вглъбен в себе си, някак изолиран от адреналина наоколо. Явно объркан, той моли Стиви Уондър да седне на пианото, който, имитирайки неговия глас, показва как да бъде изпята партията му. Точно тук камерата показва Боб Дилън усмихнат за първи път. Всички са помолени да напуснат студиото, пред микрофоните остават само Уондър, Куинси и Дилън – неговото изпълнение е ключово в края на песента и по някакъв начин показва позицията му на икона в американската поп музика. Финалните акорди в документалния филм са за Босът – Брус Спрингстийн. С безкрайно уморен глас от турнето, в седем часа сутринта той записва последното солово изпълнение. Усмивките се смесват с прозявките на умората, всички се прегръщат, а Даяна Рос плаче безутешно в ръцете на Стиви Уондър. Споделя, че не иска тази нощ да свърши!
Три месеца по-късно, в един и същи ден и час е премиерата на песента: тя звучи едновременно във всички радиостанции по света. Изпята е на английски, но вълнува и стига до сърцата на всички хора по земята, защото Музиката е универсалният език на планетата!