Александър Иванчев – учител по история, Национална гимназия за древни езици и култури „Константин–Кирил Философ”
Още в началото е добре да отбележим, че съпоставянето на Габрово и света в подзаглавието не би трябвало да предизвиква иронична усмивка в уважаемите ни читатели, защото, както ще видим в края на втората част от скромното ни писание, това съпоставяне не е случайно.
Всъщност, представянето на теми, свързани със стопанската история, особено на България, обикновено е доста скучно за по-широката общественост. Най-често подобни текстове представляват интерес за по-тесен кръг от специалисти и рядко придобиват по-масова гражданственост. Затова не може да се обещае, че настоящето четиво би било занимателно и интересно за всеки, но нека не забравяме, че сама по себе си духовната култура не е достатъчна за удовлетворяването на всички житейски нужди на човека. Нужно е задоволяване и на материалните му потребности. А в това отношение промишлеността играе основополагаща роля за невероятните промени в производствата и начина на живот на човечеството като цяло от около два века насам.
В името на разностранните интереси на нашата интелигентна читателска публика обаче, ще поемем риска да представим накратко историята на възникването и възхода на промишлеността. В българския контекст на темата пък ще се спрем на промишлеността в гр. Габрово от края на XIX и началото на XX в., която се е превърнала в еталон за пътищата и бъдещето в развитието на индустрията в България.
В продължение на векове, а по-точно – от Ренесанса през XV – XVI в. до края на Първата световна война, Европа доминира над целия останал свят, на първо място в технологично (научно), а след това и в стопанско, политическо и културно отношение. Това е особено ярко изразено през XIX в., когато европейският колониализъм е стъпил здраво в целия познат свят и се е превърнал в кулминацията на европейската доминация в световен мащаб. В това отношение европейците (португалци, испанци, холандци, англичани, французи и др.) се опират не само на силата на оръжието и цивилизаторските си идеи, но най-вече на стопанския си възход от XVIII и XIX в. Той е известен в историята като „индустриална революция“ по израза на един френски историк и дипломат или както също е популярен в нашата историческа наука – „промишлен преврат“.
Значението на индустриалния възход за влиянието и разпространението на европейската цивилизация на цялата ни планета до ден днешен е неоспоримо. В резултат това явление се e превърнало в един от основните еталони и символи, които в нашето съзнание свързваме с понятието и разбирането за „европейско“, „европеизъм“ и най-вече „европеизация“. По тази причина идеята за „промишления век“ е един от най-очебийните изрази на „европейското“ в същността на всяко общество, включително и българското. Ето защо в настоящия текст ще се спрем на първите стъпки в реалната европеизация на следосвобожденска България.
Индустриализацията налагала най-ярък отпечатък върху всяко общество. В днешното задъхано в бързането си време често забравяме, че всичко, с което разполагаме днес и на което можем да разчитаме в ежедневието си, дължим на нея. Особено по-младите хора често забравят простия факт, че до появата на първите фабрики всички общества са били предимно селски по своя характер и е господствала аграрната икономика.
Нарастването на занаятчийското производство от края на Средновековието не променило съществено господството на селското стопанство по простата причина, че до появата на първите машини всичко се основавало на ръчен труд. Всеки напредък под формата на сръчност или подобрени инструменти бил ограничаван от физическите възможности на обикновения човек. Даже върхът в развитието на ръчното производство в лицето на манифактурата е несравним по мащаби, резултати и значение за натрупването на обществено и лично богатство, в сравнение с фабричното (машинно) производство.
Парна машина на Джеймс Уат
Така че, ако говорим за истинска модернизация, тя може да се измерва основно със степента на индустриален напредък, а това от своя страна определя и мястото на съответното общество и държава в световния ред. Вече не толкова размерът на територията и броя на населението, а равнището на индустриална мощ определяло стандарта на живот и уважението към дадена страна и нейния народ. Тук трябва да отворим една скоба, за да посочим водещата роля на текстилното производство за началото на индустриалната революция, за прехода от ръчно към машинно (промишлено) производство и оттам за прехода от Средновековие към Ново време.
Още към X – XI в. текстилните еснафи (или както още се наричат – гилдии, корпорации или цехови организации) изиграли ключова роля за възникването и възхода на средновековния европейски град. Богатите и влиятелни текстилни центрове в Италия, Испания и особено във Фландрия стимулирали в най-голяма степен преструктурирането на английската икономика от предимно земеделска към животновъдна.
Фабриката на Добри Желязков в Сливен – худ. Феликс Каниц
Отглеждането на овце в именията на ленлордовете (английската поземлена аристокрация) носело много по-големи печалби, отколкото данъците и продажбите на земеделска продукция. Показателно е, че английската аристокрация през XV в. не се срамувала да печели от стопанска (бизнес) дейност, за разлика от испанската или френската. По тази причина мнозина от тях прогонили зависимите селяни от владенията си, за да разширят площите за пасища. Това дало основание за прочутата тъжна констатация на великия английски ренесансов мислител-утопист Томас Мор, че „овцете изядоха хората“.
Същевременно, прогонените от родните места хиляди селяни със семействата си се отправили към градовете в търсене на ново препитание. През същия този век настъпил разцветът на Ренесанса в Италия, а след него и в останалата част на католическа Европа. Това е и времето на появата на първите манифактури в Италия (Милано, Флоренция и др.), Фландрия (Гент, Антверпен, Брюксел и др.), както и в Англия (най-вече в Лондон). Те почти всички били свързани с обработката на вълна, т. е. работели в областта на текстилното производство. А манифактурите, независимо дали били разпръснати или централизирани, представлявали първата форма на капиталистическо предприятие. В тях все още бил използван ръчен труд, но този труд вече не се полагал от самостоятелни занаятчии, а от наемни работници, които не притежавали нищо освен двете си работни ръце.
От XVI в. нататък наличието на огромно количество обезземлени селяни поставило началото и на бурния възход на английското манифактурно производство. В съчетание с развитието на корабоплаването и отвъдморската търговия, този възход превърнал Англия от второразредна сила в Европа в една от най-могъщите и влиятелни икономики в света.
Политическите, социалните и културните последици от тези промени били очевидни – Английската революция и последвалото създаване на Великобритания (Обединеното кралство от 1707 г.), обуржоазяването на английското общество, зараждането на Просвещението и утвърждаването на британското морско и колониално господство. Реален резултат от всички тези фактори в съчетание с търсещия и напредничав дух на просвещенската епоха е осъществяването на промишления преврат през XVIII в.
За по-любопитните ще припомним, че индустриалната революция започнала на първо място с изобретяването на механичния стан. Първоначално през 1733 г. Джон Кей изобретил „летящата совалка“, с която поставил началото на техническите подобрения в тъкачния стан от тази епоха. По-късно, към средата на 60-те години на XVIII в., Джеймс Харгрийвс изобретил предачна машина с множество вретена, която постепенно била усъвършенствана от Ричард Аркрайт и Самюъл Кромптън до 1779 г. Не закъсняла много и появата на първия механичен стан, създаден от Едмънд Картрайт през 1784 г.
Качествен метал за изработка на машините се добивал от пудлинговите пещи, разработени по същото време. В резултат се появили и първите фабрики, в които машинните станове се задвижвали по традиционния от векове начин – чрез течаща вода (воден двигател) или животинска тяга. Въпреки тези енергийни ограничения, фабриките очертали рязък скок в количеството и качеството на произведената продукция.
Къщата, в която Добри Желязков прави първата си тъкачна работилница, след като се връща от Крим
В скоро време неудобствата бързо били преодоляни от най-революционното откритие на епохата – парния двигател. Първата концепция за парен двигател принадлежала на старогръцкия математик и физик Херон, който живял и работил през I в. в Александрия, Египет. През вековете тази идея занимавала умовете на не един и двама изобретатели, но едва към 70-те години на XVIII в. внесените от Джеймс Уат подобрения в предишните разработки довели до появата на първия ефикасен и по-безопасен парен двигател и неговото патентоване през 1775 г.
До този момент най-мощна била китайската икономика по простата причина, че е разполагала с най-многобройна работна ръка. Но машината променила света. Откриването на множество нови фабрики до края на XVIII в. превърнало Великобритания в най-големия производител на планетата. Постепенно индустриализацията започнала да се разпространява и в други европейски държави – днешна Белгия, Франция на Наполеон, Германия, Австрия и т. н.
Българските земи също не останали незасегнати от новия дух на епохата. През 1834 г. Добри Желязков основал в Сливен първата фабрика в българските земи. Изцяло в духа на европейската традиция, и тя била текстилна – за производство на вълнени платове (най-вече – сукно), които били в най-широка употреба и в тази епоха. За любознателните ни читатели можем да отбележим, че днес в реставрираната сграда на фабриката е поместен чудесен музей на текстилното производство по нашите земи.
Малко по-късно, през 1848 г., в с. Дермендере (дн. с. Първенец) до Пловдив била основана втората българска фабрика, също текстилна, от наследника на първия български манифактурист и богат търговец Атанас Гюмюшгердан („сребърната огърлица“) – Михаил Гюмюшгердан. От всичките около 50 капиталистически по своя характер предприятия, основани в нашите земи до 1878 г., само тези две фабрики могат да се определят като истински, т. е. – от европейски тип. Останалите предприятия представлявали различни по големина парни мелници и работилници за спирт, хартия, инструменти за различни занаяти и др.
Тук възниква въпросът защо въпреки бурното развитие на българското стопанство през XIX в. благодарение на огромния османски пазар, предприемаческия дух на епохата и вярата в могъществото на науката и техниката, до Освобождението индустриализацията в нашите земи не постига почти никакви успехи, а стопанството ни като цяло запазва средновековния си характер. Причините се коренят в абсолютисткия модел на управление на Османската държава и широко разпространилата се корупция в администрацията. Те създавали крайна несигурност за частната собственост и непреодолими пречки пред развитието на едва прохождащата българска индустрия.
Наред с това, превръщането на империята в полуколония на големите европейски държави чрез изпадането ѝ в пълна финансова зависимост осигурило на техните предприемачи изключителни привилегии в рамките на османската икономика. Така тяхната продукция била с далеч по-ниска себестойност и успешно конкурирала българските производители на подобни стоки, понеже те трябвало да плащат високи данъци и рушвети (задължителна част от процеса за придобиване на разрешително за даден бизнес).
Габровската чаршия с часовниковата кула – снимката е предоставена с любезното съгласие на гл. ас. д-р Хр. Беров
Всички тези неблагоприятни фактори обаче не възпирали предприемчивите ни предци в стремежа им към стопанско и духовно възмогване. Особено показателни в това отношение били габровци. На въпроса защо ще разглеждаме историята на промишлеността в Габрово, а не в Сливен, например, е малко трудно да се отговори с две думи.
В стопанското развитие и на двата града има редица сходства, обусловени от географското им разположение. И Габрово, и Сливен са тясно свързани със Стара планина. Разположени са на реки, извиращи от Балкана – р. Янтра и р. Асеновска, на места, където в тях се вливат множество поточета. Те осигурявали водната сила за развитието на занаяти като тепавичарството, табакчийството (кожарство), гайтанджийството, дървообработването и мн. др.
Реална представа за значението на водния двигател за производствата в доиндустриалната епоха може да придобие всеки посетител на Етнографския музей на открито „Етър“ край Габрово. Там на живо могат да се разгледат и различни видове занаятчийски работилници със съответните инструменти в тях. С една дума, в „Етър“-а всеки любознателен посетител може да добие пряка представа какъв е бил поминъкът на българите в нашите градове. Музеят обаче представя занаятчийските традиции и практики до края на Възраждането, които са тясно свързани в нашето съзнание със Средновековието и ориентализацията ни.
За да отговорим на по-горния въпрос за избора на Габрово, ще посочим, че неслучайно този музей е изграден там. За това спомагат както удобните географски дадености, така и устойчивата занаятчийска традиция, която била в основата на превръщането през XVIII и XIX в. на редица села в градове. Подобни примери, освен Сливен били градчета като Копривщица, Карлово, Калофер, Трявна, Севлиево и др. Но сред тях Габрово представлява най-знаменателния пример, понеже след Освобождението се превръща в града с най-висока степен на индустриализация в младото българско княжество. (Следва продължение).
Литература:
1. Генчев, Николай. „Българско Възраждане“, С. 1988
2. Беров, Хр. „Габровските фабрики – „биографии“ и снимки“, ел. сп. anamnesis.info/бр.2, 2006 г.
3. Робъртс, Дж. М. „Кратка илюстрована история на света“, С. 1999