Пътешествието на откривателя не е търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи”.
Марсел Пруст
InSpiro*, колеги!
Този брой е посветен на НОВОСТИТЕ. Затова го зачевам на връх Рождество Христово, символ на Новото, в мисленето и чувствата. На онова Ново, което надживява Старото с векове. Новото, като интенционално понятие, което може да бъде разбрано и разгадано само в среща със Старото и сравнено с него.
Когато Моцарт пълни музиката си с ноти, едва ли е бил убеден, че те ще звучат векове напред. Липсвала му е база за сравнение с това музикално наследство, което напоява духа ни днес. За нас е съвсем лесно да определим Шопен като Новатор, като гениален музикант извън пределите на времето и пространството, които е обитавал. Австрийският император Йозеф II, след като изслушал операта на Моцарт „Отвличане от Сарая“, отбелязал: „Употребява твърде много ноти!“. Де да беше имал време за още ноти. Дали Моцарт щеше да осъществи своя гений, ако не беше срещнал Салиери? Представата за собствените качества и недостатъци, значимост и посредственост, смъртност и безсмъртие се поражда само в опита на сравнението при срещата с другите и опознаване на техните възможности. Така се полагаме в абсцисата на сравнителната самооценка.
Дали Бетовен е знаел, че глухотата му ще извика от отвъдното такава съвършена музика, която не чуват дори тези с най-тънкия слух? Това е истинското Ново, което никога не остарява в каквито и да е сравнения.
Новото трябва да озарява като светлината в портретите на Ремранд, облени сякаш от залязващото слънце, което позлатява всяко лице и предмет, върху който падат лъчите му. Лъчите на неговата мисъл, озарила четката му и попадаща върху нас, ако сме готови за вдъхновението й. Мисълта, а не очите му са видели онова, което свети от платната му. Непомерната перспектива на идеята, а не късият откос на четката. Това е Изключението, което допълва Природата. Патината на времето не може да заличи блясъка на Гения.
Всяко Ново трябва да издържи сравнението със Старото. Какво ново може да каже един съвременен романист, ако това ново не го сравним със стария Лев Николаевич Толстой. Него Хемингуей многократно е назовавал „най-добрия“, от когото се е учил. Марсел Пруст, французинът, когато сравнява Балзак с Толстой, казва, че е все едно да сравняваш изпражнения на слон с тези на коза. При Толстой всичко е естествено голямо, пише Пруст. Ако някой се съмнява във величието на Лев Николаевич, няма нужда да чете или препрочита „Война и мир” или „Ана Каренина”, а да отдели няколко часа за късната му повест „Отец Сергий”. Това е вечното Ново.
Като онова Ново, дошло с Луис Армстронг, Чарли Паркър, Стравински, Рахманинов, Телониъс Монк, Колтрейн, Бил Еванс, Майлс Дейвис и Бийтълс… Останалото е само продължение и обогатяване на гениалните идеи, които идват от Пратениците. Гениите са Посланици на Новото, Архангели, слезли при нас, за да ни осветят пътя със собствената си Светлина. Защо посочвам само иноватори в музикалния свят ли? Защото музиката е единствената религия, която ни носи само Добро! Всяка, дори и най-смирената религия, противопоставя групи, народи, поколения…
Новото, като продукт на прогресивното мислене, винаги се нуждае от време, за да бъде прието. Колкото по-дълбоко и революционно, толкова повече време е необходимо, понякога столетия. През цялото останало време Новото е заклеймявано, преследвано и анатемосвано. Такава е била съдбата на Исус, който говори само за Любов. Днес не е по-различно. Инакомислието продължава да се преследва, макар методите да са по-префинени.
Ще дочакаме ли Новото време, което ще възроди духовното стремление у българите, ще ни даде нови надежди и упования, че завещаното от предците ще има последователи и продължение. Чакаме Новото в лицето на един прероден Възрожденец с дръзновеното родолюбие на Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, Петко Р. Славейков, братя Миладинови, Григор Пърличев… С Новото в душите си да обуздаем злите стихии и безлюбните действия така, че нещата в България да потръгнат по нов, неочаквано различен път, който в Християнството се нарича Новораждане. Тази духовна Зора ще отвори очите на останалия свят за народ, на когото е съдено да води славянството към духовни висини. Онова Ново, което започва със светите братя Константин-Кирил и Методий и е продължено от техните ученици. Онова Ново, което е започнало в една априлска нощ на 928 г. в подземието на Преславския манастир „Света Параскева”, където са присъствали един Учител и 12 апостоли, между които и българският патриарх Стефан. Казано е, писано е. За тези, които имат уши и очи и са подготвени да го чуят и прочетат.
И няколко думи за броя, който държите в ръцете си.
В този брой отбор пулмолози от ВМА представя Новото в препоръките на GOLD най-вече в частта за терапията на ХОББ, където бронходилататорите затвърждават позициите си при пациенти с нисък риск за екзацербации.
Пишете ми безразсъдно смело на:
koro_55@vma.bg
Коста Костов
февруари 2016
* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)
