В бр.4/2014 на сп. Inspiro e публикувано интервю на Коста Костов с Великия приор на Ордена на тамплиерите в България г-н Асен Асенов. В него уважаваният от мен г-н Асенов, разсъждавайки за сходството и различията между Ордена на тамплиерите и масонството, твърди, че последното не знае за своя произход, къде и кога е възникнало, няма документи за него, а се опира единствено на митове и хипотези. Този въпрос, твърди той, смущава и притеснява всеки масон, което в действителност не е така. При това г-н Асенов споменава, че „Една от пътеките, по които масонството е минало през вековете е Древен Египет… Масонският ритуал… задължително напълно е оформен в Древен Египет.“ Нека най-напред отбележа, че митове и хипотези често са в основата, а понякога и вдъхновен импулс на значими обществени движения, както и постижения в областта на науката, изкуството, литературата и пр. А що се отнася до „пътеката на възникването“ тя не е в Египет, а още по назад във времето – по „светите земи“ и конкретно свързана с великия строеж на Соломоновия храм в Йерусалим. От тогава датира и легендата за убийството на върховния майстор-строител Хирам, който отказал да издаде тайната на съвършеното майсторство, познанията и уменията си на недостатъчно подготвени професионално и нравствено недостойни свои подчинени. Тази легенда се възпроизвежда в ритуала на посвещението в масонството. Ето къде се корени и наименованието масони, т.е. строители – зидари. А първоначалното „франкмасони“ произтича от „франк“, което в старофренски означава свободен.
Храмът на Соломон, най-важният символ на франкмасоните, е смятан за най-великолепната и съвършена сграда на древността
Нека поясня, че през европейското Средновековие на закрепостеност и стагнация единствено строителите – предимно на катедрали, храмове и дворци, са се ползвали от свободно придвижване и от други привилегии, които са ги превърнали в нещо като аристокрацията на безправното трудово население. В техните редици влизали не само работници – зидари и каменоделци, но също така и самоуки неархитекти, скулптори, резбари, художници. Те ревниво са пазели познанията, уменията, „патентите“ си, служейки си със специални кодове и жестове за разпознаване сред гилдията. Вярно е, че през онази епоха рицарите-тамплиери са изиграли много съществена роля. На връщане от кръстоносните си походи те са дошли обогатени не само финансово и материално, но главно с нови идеи, учения и практики, почерпени от мъдростта и опита на Изтока. Това било в остро противоречие с догмите и правилата на Католическата църква, която тогава властвала тотално и простирала непрекословно влиянието си върху всички сфери на живота. Със свирепа разправа откликнала светската и духовна власт на свободолюбивото мислене и френският крал Филип ІV, силно задлъжнял към Ордена, и папа Климент V се съюзили за окончателния разгром на инакомислещите. Богатите и силни с финансови средства, идеи и технологии тамплиери предприемали мащабно строителство, разгърнато на широк фронт по християнските земи и ставали все по популярни и уважавани сред местното население. Това вбесявало властимащите, които не подбирали средства за тяхното жестоко смазване и унищожение. Успелите да се спасят, избягали зад граница. Насочили се предимно към британските брегове и се установили главно в Шотландия, далеч от очите на местната власт. Там те били приютени от зидарските гилдии, ползващи се с неприкосновеност.
Междувременно винаги подмолно са съществували тайни брожения и съпротива срещу упражняваните от църквата и владетелите в тогавашна разпокъсана Европа, гнет и произвол. Но вече бил назрял моментът свободомислещи будни хора да се търсят и обединяват. Това били образовани просветени благородници, духовно извисени хора, които образували друг още по-широк поток на инакомислещи. Те се влели в общото движение на непокорство и свободолюбие. Подобни хора потърсили убежище за тайни срещи и заговори при привилегированата и толерирана – заради висококвалифицирания труд и компетентност - гилдия на свободните зидари. Там в работните им помещения – ложите, те се срещали и обменяли мисли, идеи, възгледи, философия. За проникването в тези ложи били ползвани секретни прийоми – знаци, жестове и пароли (тук се корени прословутата масонска тайнственост). Постепенно благородниците-бунтари увеличавали броя си и бивали приемани в ложите не като строители – специалисти, а като съмишленици, свободни „символични зидари“, споделящи принципите, философията и правилата на строителството, наречено „кралското изкуство“. Ожесточена битка водела най-вече Църквата, католицизмът, застрашен в своята мощ и влияние. По-късно Православната църква у нас постъпила по същия начин и лепнала на масонството клеймото на „нечестиво богохулство“.
И все пак на какво по-точно се дължи това настървение? На първо място „тайнствеността“ – пречка за пряк контрол и диктат, както и подозрение за дръзки нарушения на правилата и нормите. Особено нетърпими за властимащите били принципите на толерантност и демократичност, наречени от Църквата „безбожна търпимост“. Защото се приемали членове от всякакви нации, религии, раси, социални прослойки и политически убеждения, стига те да са дълбоко вярващи във върховенството на единствения Творец, Великия архитект на Вселената, Абсолюта.
Символ на свободните зидари
Великата основна цел на „свободните зидари“-масоните е да осъществяват строителство на Храма в себе си, Храм на правдата, свободата, духовността, Храм на добродетелността, хуманността и високия морал. Това е Соломоновият храм на съвършенството, в който всеки един да представлява дялан камък, градивен камък, за да се вгради и спомогне за издигане на великата сграда на всеобщата човешка еволюция към развитие и напредък. В тези си благородни принципи и цели тамплиери и масони си приличат. Обединява ги именно този стремеж към личностното усъвършенстване, оттам – към всечовешкото, глобалното. И още – духовни и нравствени стимули, интерес към езотерични познания, а също и благотворителност. Но различията са същностни. В Ордена на тамплиерите, както изрично подчертава Великият приор г-н Асен Асенов, може да членува само християнин. Изключва се всякаква критика към църквата, на която може само да се служи и помага, а не да се обсъжда. На второ място този орден, за разлика от масонството, не е масова организация. Той не е демократичен като масонството, а автократичен, т.е. отхвърля се демократичният дух и подход, отстояван от масоните. У масонските организации верността към непреходните, сакрални качества и добродетели, свободолюбие и хуманизъм, са спойката, която ги обединява в широкото им разпространение в цивилизационния свят и превръщането им в силна респектираща институция. Всъщност тя е регламентирана с прословутите „Конституции на Андерсен“ през 1717 г. с девиз „Свобода, братство и равенство“, възприет като девиз на Френската буржоазна революция и на всички прогресивни и демократични движения по света и до днес.
От 17-ти и особено през 18-ти век масонството се утвърждава като духовно-интелектуално и нравствено-политическо движение, което обобщава многостранни прогресивни идеи и въжделения на фона на различни исторически периоди и обществени катаклизми. В този бляскав в неговото развитие период то се е превърнало в широк демократичен форум, в който аристократи, интелектуалци, общественици, хора на изкуството, политици, обикновени хора, държавни глави и короновани особи общуват, разискват и търсят решения на злободневни или принципни проблеми и задачи. Замислено и осъществено през вековете като свободна територия за некомформистки идеи и настроения, на съпротива срещу реакционни и авторитарни режими, масонството е изградило такава толерантна и демократична ценностна система, която по естествен начин привлича онези, които се числят към духовния и интелектуален елит на обществото.
Тамплиерски кръст
Дълъг е списъкът на гениални личности и именити хора принадлежащи към масонството по света. Ще цитирам само неколцина блестящи умове като Нютон, Бейкън, Айнщайн, философи като Джордано Бруно, Лок, Волтер, Русо, писатели като Марлоу, Гьоте, Шилер, Пушкин, художници като Леонардо да Винчи, композитори като Моцарт, политици и военоначалници като Гарибалди, Кутузов, редица генерали на Наполеон, самият той също привърженик, крале – Фридрих Велики, Мария Терезия, Лудвиг ХVІ, Николай ІІ, големи държавници като Вашингтон и Джеферсън. Сред тях не липсват и наши съвременници – Буш, Ширак, Кол.
Градивната духовна енергия, духът на съзидание и просвета, хуманните импулси, демократичните стремежи към човешка солидарност и толерантност са привлекли още преди век и повече редица най-видни българи. Това са предимно държавници, политици, хора на науката и изкуството, дори и духовници: петнадесетина премиери от Третото българско царство до Втората световна война, висши държавници като княз Александър Батемберг, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, учени като професорите Балан, Балабанов, Асен Златаров, Михаил Арнаудов, финансисти като Буров, генерали като Владимир Вазов и Никола Недев, философи като марксиста Тодор Павлов, духовници като екзарх Стефан и още редица други видни наши писатели, интелектуалци, художници, журналисти, артисти и пр. За съжаление всяко човешко творение е застрашено от несъвършенства, недостатъци, упадък и деградация. В наше време назряват и се разпространяват раздори и критики, избухват скандали и сред масонството. Отправят се обвинения в продажност и корупция, в злоупотреби с финансови средства и с влияние. Говори се за създаване на мрежи и канали за внедряване на „свои хора“ сред управляващи и делови среди, с нечистоплътни политически кръгове. Не е тайна, че в редовете на масоните също се срещат прояви на ретроградно мислещи, на консервативни, спъващи прогреса настроения. Такива са някои стопански дейци и предприемачи, близки до мафиотските среди. Има хора, които търсят да си купят (и често успяват) несвойствен авторитет и престиж с пари под и над масата. Но надеждата на читавите масони – поборници за права и прогрес, а те са мнозинството, че тази градивна, утвърдила се през вековете общност все пак ще надделее над недостатъците и ще се издигне до възход и тържество на извисените си и човеколюбиви каузи и идеали.