Когато за пръв път го видях сред пустинята на нашия живот, аз бях детето, а той – възрастният. Стоеше в мрака на стълбището пред вратата ни на третия етаж на улица „Чумерна“ 12, и ме гледаше втренчено. „Тук ли е баща ти? “ – попита. Нещо в излъчването му ме стресна, почти уплаши. Бързо се шмугнах назад в малкия апартамент и прошепнах: „Татко, търси те някакъв… крадец!“.
Сега, 65 години по-късно, си давам сметка, че съм бил невероятно прозорлив. Защото в тази мартенска вечер той беше откраднал душата ми. Материален носител на този съдбовен миг е квадратната му книжка „Дете на прозореца“, на чийто авантитул той тогава написа: „За спомен на Ваню Голев и малкия Ясен Голев. Първият да чете от тази книжка на втория, та по-скоро да порастне. От автора, 10.III.1960“ и подпис.
Открих величието на поезията му в младостта си и до днес съм възторжен негов почитател. Макар и малко на брой, имал съм срещи с него и сме приказвали за едно-друго. Дипломната ми работа в университета беше тъкмо върху неговата поезия. Прочете романа ми „Роботът“ и ми каза – ха-ха! – че нищо не е разбрал. Смятам, че той е един от най-големите български поети, да не кажа – най-големият. Тук веднага чувам ропота на маститите познавачи на литературата, но нека си роптаят. Смятам дори, че е и голям световен поет и само скромният ни език и, уви, много точните думи на Робърт Фрост, че „поезията е това, което се губи при превода“ го лишават от законната слава, която му се полага.
Път
Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.
Поемаш въздух със уста
и се унасяш постепенно.
И постепенно става леко
на мозъка ти разрушен;
че тръгваш много надалеко
и все ще стигнеш някой ден.
Баба и внучка
Бабата своята внучка доведе
– с нея да спи у дома.
Нощем да слуша как бие сърцето ѝ
и да не бъде сама.
В нея намира тя своето щастие:
сладко е с нея да спи.
И да копней, че когато угасне,
в туй сърце тя ще тупти.
Слънце
Нашите майки седемдесетгодишни
са вече малки момиченца.
Те се разхождат под цъфнали вишни
и къткат пиюкащи пиленца.
Гледа ги слънцето с нежност и страх,
милва ги и им се радва
и предпазливо надвесва над тях
своята огнена брадва.
Вярност
След твойта смърт аз срещах много
добри и хубави жени,
но никоя от тях не смогна
в сърцето ми да те смени.
Със теб живея. И когато
на свой ред клюмна със глава,
ще те целуна по устата
и ти ще разбереш това.
Понякога нощем, след като за кой ли вече път съм чел стиховете му, съм вдигал през прозореца глава към небето и съм се чудил на коя ли звезда е Големият принц сега, ведно с ангелите и децата. Докато моя скромна милост още се лута из местната пустиня.
Хубавото е, че от години той ме гледа от библиотечката в стаята ми, заснет от покойната фотографка Дияна Стаматова. На прекрасния кадър, който Дияна ми подари, поетът се взира премрежено в мен, както в онази мартенска вечер, подпрял брадичка с пръсти, в които дими вечната му цигара. Сякаш ме пита нещо, което не знам какво е. Все се каня да сложа тая извила се с времето снимка в рамка под стъкълце, за да я запазя по-добре, и все не го правя.
Как да сложиш Александър Геров в рамка!