Поетът Любомир Николов е роден през 1954 г. в с. Киряево, Видинско, но повикан от прилива, през 1990 г. се установява в САЩ. Пътник, който пренася своя сакрален творчески акт зад океана.
Самотен гарван, и не толкова самотен – има двама сина, съпруга, приятели, съмишленици. Езичник, повярвал, че боговете ще го закрилят в страната на неограничените възможности. Като аргумент – пред имиграционните власти – за желанието си да живее в Щатите, изтъква надеждата да получи Нобелова награда. Казва го уж на шега, но нали всеки талантлив автор е потенциален нобелист?!…
Завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, работил в „Литературен фронт“, сега е кореспондент на БиБиСи и преподава поезия в американски училища. Превежда поезия и е превеждан – американският поет /и негов приятел/ Роланд Флинт, заедно със съпругата на Любомир Николов, превежда стихосбирката „Езичник“, която излиза в Питсбърг. В Австрия пък е издадена неговата стихосбирка „На хвърлей от света е оня свят“.
Този „слънчево-тъжен поет“ /както го нарича братът по перо Румен Леонидов/ не може да свикне единствено с две неща – това, че родината му се намира на 6000 км от него и това, че българинът спокойно приема разрухата в нашата държава. Автор е на книгите: „Повикани от прилива“, „Пътник“, „Гарван“, „Оса“, „Ленива лава“ и вече споменатите по-горе издания в чужбина. Носител е на престижни награди, но и без тях е доказал се творец, с индивидуален почерк и умение за израстване. Предлаганите стихове са от стихосбирката му „Гарван“/1995 г./:
ГАРВАН
Кръжиш над осланеното поле
и все по-близо до земята слизаш.
Дочувам вече черните криле
задрямалия въздух как раздвижват.
Описваш кръг и падаш в угарта.
Главата ти е тъмна и изящна.
Сияят меко твоите пера.
В очите ти припламва синкав блясък.
Балкански гарван – малък лешояд.
(Тук лешоядите са дребни, но са много.)
Ту в орехче, ту в нечий череп млад
забиеш клюн – безмилостен и огнен.
Не бюста на Палада – буца пръст
е твой престол и вдигнал се в небето,
висиш над нас като ръждясал кръст,
изтръгнат от черковните кубета.
В браздата важно крачиш и мълчиш.
И взирам се във теб, замислен гарван,
със същите очи, които ти
би изкълвал за миг, ако ти паднат.
ВИНО
То беше пъпка, цвят и плод,
който полека се пропука.
От облаците сука сок.
И от земята огън смука.
Гърмя с пророчески уста.
Между дъгите черни тътна.
Накрая капна. И заспа.
И обръчите си отдъхнаха.
МРАВКА
Червеноглава, с дръпнати очи,
с антена, в облото челце забита,
тя слуша как свръхновите звезди
се пръскат някъде високо над тревите.
Долавя страшния вселенски гръм,
опива я космическата музика
и мъкне на безкрилия си гръб
огромно житно зърно към мравуняка.
* * *
Тече по камъка вода
и лази гущерче в тревата.
Как да измолиш за душата
такава сладка свобода?
И да се слееш този ден
с тревата, камъка, водата,
от робството на сетивата
завинаги освободен.
* * *
Вървя по меки есенни листа.
Земята се върти, листата капят.
Мъгла пълзи по близките бърда
и тънка пара плува край устата ми.
Къде отивам? Все ми е едно…
И все ми е едно кого ще срещна:
Плашило, звяр или копа сено,
залутана сред голите дървета.
Над сивото поле прелита грак.
Листата всичко живо са покрили.
И в облаците вече никне сняг.
И първото кокиче е пробило.