Животът и творчеството на Джордж Гордън Ноуъл, лорд Байрон, са завинаги свързани с един от най-славните периоди в световната литература – английския романтизъм. Редом с него са имената на неговите събратя по перо и съвременници – Джон Кийтс (1785-1821) и Пърси Биш Шели (1792-1822), като между него и Шели има не само човешко приятелство, но и духовно родство.
Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в Лондон, в семейството на капитан Джон Байрон и жена му Катрин, по баща Гордън, богата шотландска наследница. Бащата, наречен Лудия Джак заради своя буен и ексцентричен нрав, напуска рано дома си, заминава за Франция, където води авантюристичен живот и умира на 36 години. На същата възраст в Мисолунги (Гърция) на 19 април 1824 г., Великден, смъртта настига и неговия велик син. Лорд Байрон пристига в Гърция, за да подкрепи гръцкото въстание срещу турските поробители. Извършената аутопсия показва, че смъртта е резултат от остър менингоенцефалит и съпътстваща малария. Сърцето на поета е погребано в Мисолунги, а балсамираното му тяло е отнесено с кораб до Острова. Англиканската църква не позволява тленните останки да почиват в Уестминстърското абатство и Байрон е погребан в Хъкнол, недалеч от семейното имение Нюстед, а надгробната плоча е издигната от неговата сестра Огъста Лий. Едва през 1995 г., в деня на Св. Валентин, в т. нар. Ъгъл на поетите в Уестминстър е поставен скромен камък в памет на поета.
Байрон е надарен с впечатляваща красота, но и с вроден дефект на единия крак, който е причина да накуцва. За да преодолее физическия си недъг, поетът от ранна възраст се занимава с плуване, като по-късно преплува Хелеспонт (Дарданелите), повтаряйки подвига на митичния Леандър. На десетгодишна възраст става пер на Англия и наследява имението Нюстед, намиращо се в Нотингамското графство, където легендата за Робин Худ е все още жива. Младият Байрон е свидетел на бунтовете на рушителите на машини, наречени лудити по името на техния вдъхновител Нед Луд. Впоследствие, като член на Камарата на лордовете в Парламента, той произнася забележителна реч в тяхна защита. Образованието си получава в престижното частно училище Хароу, а в университета в Кеймбридж му е присъдена магистърска степен по изящни изкуства.
Животът му е белязан от многобройни любовни авантюри и продължителни пътешествия до Португалия, Испания, Албания, Гърция и Турция. Още в юношеска възраст той се влюбва в братовчедка си Мери Ан Чауърт, която отхвърля чувствата му. На нея е посветено едно от най-трогателните стихотворения на младия Байрон – На Ема, като името нарочно е променено. Но голямата и греховна любов на поета е към неговата доведена сестра от първия брак на баща му – Огъста Лий, която му ражда дъщеря Медора. На Огъста той посвещава Станси за Огъста и Писмо до Огъста. От брака си с Анабел Милбанк има дъщеря Ейда, по-късно блестяща математичка, на чието име е наречен компютърния език Ada. Бракът се проваля само след година, понеже Анабел разкрива тайната на кръвосмесителната връзка на Байрон със сестра му. За да избегне назряващия публичен скандал, поетът напуска завинаги Англия през 1816 г.
Началото на поетичната си слава Байрон дължи на Странстванията на Чайлд Харолд (1812-1818). Поемата е своеобразен лиричен дневник, но съдържа и редица критични оценки за историческите събития и личности на епохата. Лиричният герой е самотен странник и бунтар, неудовлетворен от действителността, който търси смисъл на живота и свобода за потиснатите и поробените. В литературата този типаж е известен като Байронов тип. Името на Байрон влиза окончателно в поетичния пантеон след като публикува и други свои поеми – Гяур, Корсар, Абидоска невеста, Манфред, Лара, Шильонският затворник. Недовършен остава Дон Жуан (1819-1824), роман в стихове, в който литературният герой е замислен и представен като антипод на класическия образ на севилския прелъстител. Осмисляйки своя творчески и житейски път, Байрон пише за себе си в Странстванията на Чайлд Харолд (песен ІV, станса 137):
Но аз живях – и не напразен бил е
животът ми! Духът ми, мойта плът
в тъга ще гаснат, може би без сили;
но знам, че друго има в мойта гръд –
страдания не ще го заглушат,
неземно, непохулено и вечно
ще диша то, когато ще замрат
словата ми – и в бъднина далечна
любов ще буди то в тълпата безсърдечна.
Из Странстванията на Чайлд Харолд,
песен ІІІ, станса 88
Звезди! Поезия на свод безкраен
сте вий! Среднощ във вашите зари
съдбата си четем със трепет таен,
когато в нас надменен блян гори
и вечност ний желаеме – в мечти
да бъдем равни с вас ламтим тогава.
Лъчът ви чист тъй прелестно пламти!
Затуй любов и власт, успех и слава,
от древни дни „звезда” човекът назовава.
Превод от английски: Д. Статков
На Ема
Дойде часът, когато с мен
ще се сбогуваш ти, любима,
и скоро след съня блажен
със тръпка ще се разделиме.
Жестока тръпка! Тя е знак,
че няма да се срещнем вече;
човекът най-любим и драг
сега си тръгва надалече.
Превод от английски: Л. Любенов
