Галина Кирова, гост-редактор
Първият брой за годината на всяко едно списание е символичен – той носи нови послания, нови очаквания, но и като всеки последователен брой, носи и традицията на миналото. Приемам като специална чест и жест към специалността образна диагностика, поканата за гостредактор на първи брой на InSpiro за 2018 г.
Образната диагностика винаги е била неразделна част от пулмологията, но в този брой обединяващата тема е комуникацията (общуването). Избрахме я, защото тя е онзи процес, без който не може да съществува човешкото общество, защото съвременната медицина е колективен процес, при който всеки един член на мултидисциплинарния екип участва наравно със своята професионална и социална компетентност. Институтът по медицина в САЩ установява, че една от основните причини за неадекватно клинично поведение и лоши крайни резултати е неефективната комуникация1.
Ако надникнем в речниците, комуникацията се определя като „двустранен процес, при който се постига взаимно разбирателство между две и повече страни. Освен размяната на информация, новини, идеи или чувства, процесът на комуникация обменя мнения и позиции по определен въпрос или проблем“.
Основният механизъм, по който се осъществява комуникацията между клиницистът – заявител на образно изследване, и рентгенолога, са заявката за изследване и рентгенологичният рапорт2. В дискусия с клиницистите винаги съм подчертавала значението на правилно зададения клиничен въпрос, той често е ключ към адекватния отговор. Формулировката на заданието за образно изследване е съществена част от процеса на комуникация – тя съдържа послание за правилния избор на протокол за изследване и съсредоточаване върху точно определена информация, която клиицистът очаква да получи след провеждане на изследването3-5.
Автоматизирането на процеса на комуникация между отделните участници в диагностичния и лечебен процес се основава на развитието на технологиите, комерсализацията на радиологията и повишаващия се икономически натиск върху системата, но то рефлектира и върху качеството и крайната ефективност на лечебния процес6.
Радиологичният рапорт е официалният комуникационен инструмент в ръцете на радиолога, който има за цел не само да опише находката, но и да изложи аргументираното му мнение по поставения клиничен въпрос. Формата на изготвяне на радиологичния рапорт във времето на компютъризация, събиране и анализ на голям обем от данни е обект на множество дискусии, но в статията си „Предизвикателството на дифузните пулмопатии – въпросите, на които търсим отговори в помощ на пациентите си – основни въпроси към рентгенолога“, А. Симидчиев и Г. Хинков са се е опитали много дидактично да подредят онази информация, която клиницистът очаква да получи в процеса на автоматизирана комуникация с рентгенолога7.
Диагностичната точност е най-логичният измерим критерий за работата на рентгенолога, защото има пряка връзка с прогнозата за пациента – било то правилно поставена диагноза, която ще бъде последвана от адекватно лечение, или просто отхвърляне на хипотетичен болестен процес. В действителност факторите, които определят високата диагностична точност при интерпретацията на образните изследвания, са многобройни и включват елементи като правилно поставен клиничен въпрос, адекватно изложена история на болестт а, достъп до останалата медицинска информация за пациента, съобразен с индивидуалните особености образен метод и протокол на изследване8.
Макар и само в контекста на една ограничена група болести на белите дробове, в този брой сме се постарали да представим комплексността на радиологичната интерпретация, като преминем през “Интерпретация на образите при дифузни паренхимни белодробни болести или защо само образите не стигат“ (Г. Кирова), през поредица от клинични случаи, при които правилната интерпретация на образите произтича от добрата екипна работа и детайлното познаване на историята на заболяването и на специфичните техники и хирургични процедури: „Патологични промени в медиастинума след оперативни и интервенционални процедури“ (Т. Ненкина, Г. Кирова, Ц. Минчев, П. Карагьозов).
Съвременната медицина изгражда своите добри практики на базата на адекватната комуникация между отделните участници. Създаването на системи за обмяна на информация за историята на болестта, проведеното лечение и най-съществените (критичните) резултати има за своя основна цел подобряване на сигурността на пациента. Надяваме се, че с представените материали сме успели да „онагледим“ нуждата от екипност и да демонстрираме нашия опит по пътя на персонализираната медицина.
Литература:
1. Institute of Medicine Committee on Understanding and Eliminating Racial and Ethnic Disparities in Healthcare Unequal Treatment: Confronting racial and ethnic disparities in healthcare. National Academy Press, Washington D.C., 2003
2. Reiner BI, Siegel EL, Knight N: Radiology reporting: past, present, and future: the radiologist perspective. J Am CollRadiol 5:313–319, 2007
3. Larson DB, C. M. Froehle, N. D. Johnson; Communication in Diagnostic Radiology: Meeting the Challenges of Complexity; AJR 2014; 203:957–964;
4. Reiner B: One size (doesn‘t) fit all. J Am CollRadiol 4:567–570, 2008;
5. Reiner B: Customizing medical data. J Digit Imaging 23:363–373, 2010
6. Krestin G; Commoditization in Radiology: Threat or Opportunity?; Radiology 2010; 256:338–342
7. Hall FM: The radiology report of the future. Radiology 251:313–316, 2009
8. Hawkins CM, CG Anton, WM Bankes, et al. Improving the availability of clinical history accompanying radiographic examinations in a large pediatric radiology department. AJR 2014; 202:790–796
