Много се говори за здравната реформа и необходимостта от нея. Доводите на здравния министър и финансовия министър относно негативните трендове, свързани със здравеопазването у нас, вече бяха нееднократно представени.
Трябва да гарантираме лечението на масовите болести Ето и кои са основните от тях: България е на първо място по неблагоприятни здравни показатели в ЕС. Отличаваме се с висока обща смъртност, застаряване на населението и други. Общата смъртност нараства от 9.1 на 1000 през 1970 г. на 14.4 на 1000 през 2014 г. В момента детската смъртност е 2 пъти по-висока от средното за ЕС. Продължителността на живот също е значително под средната.
За периода между 1995 и 2012 година общите разходи от БВП за здравеопазване са се повишили от 5.2% на 8%. Публичните разходи в тази сфера се очаква да нараснат на 13.6% от бюджета до 2020 г. Разходите на НЗОК растат по-бързо от приходите. През 2013 г. настъпва „брейк пойнт“, в който приходите стават постоянно по-малко от разходите. Тази тенденция продължава във времето и това е много притеснително.
Между 2000 и 2014 г. разходите на домакинствата за здраве нарастват над 4 пъти. Около 20% от домакинствата разходват 10% или повече от бюджета си за здравеопазване през 2013 г.
В България в момента има общо 338 болници, или 4.6 болници на 100 000 души, спрямо 2.7 средно в ЕС на 100 000. В същото време многопрофилните болници са едва 51% от всички. Една на всеки три болници изписва средно 5 пациента на ден, докато, според СЗО, болница с по-малко от 130 легла е неефективна от икономическа и здравна гледна точка.
И докато това са основните проблеми пред здравеопазването, интересен е въпросът къде се намира, от финансова гледна точка, родната здравна система, сравнена с тези в останалите страни по света. Отговор на този въпрос ще дадем с процентните съотношения, които здравните разходи съставляват от БВП на страните по света и колко здравни разходи се падат на човек от населението.
През 2013 година у нас са се харчили средно 555 долара на човек за здравеопазване, или с близо 15% повече, в сравнение с 2010 година, според данни на Световната банка. Това е повече, отколкото са се харчили в съседна Румъния и Сърбия, съответно 504 и 477 долара и по-малко, в сравнение с Турция – където разходите са били в размер на 608 долара. Най-много за здравето на човек от населението са се харчили в Норвегия – 9 715 долара, следвани от Швейцария с 9 276 долара и САЩ – 9 146 долара. За сравнение, в Гърция са се харчили средно 2 146 долара на човек за здравеопазване.
Как стоят нещата по отношение на здравните разходи като процент от БВП:
| Държава % |
БВП 2012 |
| САЩ |
17,7 |
| Холандия |
11,9 |
| Франция |
11,6 |
| Германия |
11,3 |
| Канада |
11,2 |
| Швейцария |
11 |
| Дания |
10,9 |
| Австрия |
10,8 |
| Белгия |
10,5 |
| Нова Зеландия |
10,3 |
| Португалия |
10,2 |
| Япония |
9,6 |
| Швеция |
9,5 |
| Великобритания |
9,4 |
| Норвегия |
9,3 |
| Испания |
9,3 |
| Италия |
9,2 |
| Гърция |
9,1 |
| Финландия |
9 |
| Исландия |
9 |
| Австралия |
8,9 |
| Ирландия |
8,9 |
| Словения |
8,9 |
| България |
8 |
| Словакия |
7,9 |
| Унгария |
7,9 |
| Израел |
7,7 |
| Чехия |
7,5 |
| Чили |
7,5 |
| Южна Корея |
7,4 |
| Полша |
6,9 |
| Люксембург |
6,6 |
| Тайван |
6,6 |
| Естония |
5,9 |
* Данни: Световната банка
Както се вижда от таблицата, през 2012 година страната ни е разходвала по-голяма част от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване, в сравнение с далеч по-богати страни от бившия социалистически блок, като Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Естония.
Прочети повече на: http://profit.bg/news/Kolko-se-harchi-za-zdrave-u-nas-i-po-sveta/nid-140609.html