Клетките на Клара – „епоним* от Третия Райх?”

В броя на Европейския респираторен журнал от октомври 2010 г. е публикувана статия, повдигаща въпроса за противоречивата употреба в наши дни на епоними, зародили се в годините на нацисткия режим. На кратко ще представя основните моменти от нея, като преводът е адаптиран за по-голяма яснота.

Напоследък се засили интересът към епонимните научни открития и изследователи, свързани с нацистка Германия, като Хайнс Райтер, Фридрих Вегенер, Юлиус Халерфорден и Хюго Шпац^1,2,3. За наша изненада подкрепата на Макс Клара за нацисткото движение е останала малко по-настрана от този интерес, особено след като е известно на посветените, че оригиналните му научни студии се основават на изследване на тъкани, взети от екзекутирани затворници – един доста съмнителен според днешните етични норми източник на материали^4,5,6. Статията прави опит да осветли увлечението на Клара по националсоциализма в етичния контекст на оригиналното описание на “неговата” клетка. Според тях по времето на Третия Райх са се появили само два епонима на респираторната медицина – Вегенеровата грануломатоза и „клетките на Клара”.

През 1937 г. анатомът Макс Клара описва нов секреторен тип клетка в човешкия бронхиален епител.⁴ От 1955 г. тези клетки са известни като “клетки на Клара”.⁷ Открит е и специфичен протеин, свързан с клетките на Клара – Clara cell protein (CC10, идентичен с CC16 или утероглобин), който играе роля на клиничен биомаркер при белодробните болести. Това повиши значително интереса към тези клетки.^8,9,10 Това направи терминът “клетки на Клара” широко разпространен (фиг. 1).

Фиг. 1. Честота на срещане на термина “клетки на Клара” за периода 1975 – 2009 г. в базата данни Medline. От 1081 статии само 3 са на немски език.

Макс Клара (фиг. 2) е роден през 1899 г. в селце, близо до Бозен (Южен Тирол), тогава част от Австрия. Завършва медицина в Инсбрук (Австрия) и Лайпциг (Германия). Първото му назначение е в Института по хистология и ембриология в Инсбрук през 1923 г. След внезапната смърт на баща му през 1924 г. той напуска поста си, за да продължи практиката на баща си в родното си село, което минава под италианско управление през 1919 г. В свободното си време прави хистологичните си проучвания и от 1929 г. изнася лекции като неплатен преподавател в Университета на Падуа, Италия.¹¹

Фиг. 2. Макс Клара, 1899 – 1961 г.

През 1935 г. за голямо раздразнение на утвърдени анатоми Клара е избран за Началник на Катедрата по анатомия в Лайпцигския университет, а през октомври 1942 г. заема престижния пост Началник на Катедрата по анатомия в Мюнхен, който пост държи до края на войната.^12* Подобно на други членове на нацистката партия, заемащи обществени пос­тове, Клара е арестуван от армията на САЩ през октомври 1945 г.^13* След освобождаването му през октомври 1946 г. Клара не може да заема какъвто и да е пост в Мюнхенския университет или където и да е в Германия, въпреки многото опити.^14* Статутът му в Германската академия след 1945 г. е на persona non grata. Накрая, през 1950 г., той приема поста професор по хистология в Университета на Истанбул, Турция, който заема до 1961 г.¹⁵ Макс Клара умира през 1966 г. в Мюнхен.

Клара е бил завършен изследовател в областта на хистологията и не е имал опит в голямата анатомия, когато е заел първия си професорски пост в Лайпциг през 1935 г. Напредъкът в кариерата му започва през 1935 и 1942 г. и се дължи на политическата подкрепа на нацистите, включително на щурмоваците (SA) и на Макс де Кринис, изтъкнат нацистки лекар в Министерството на висшето образование.^{12*,16*,17*,18,19*} Де Кринис (1889-1945) е бил Началник на Неврологията и Психиатрията в Медицинското училище „Шарите” в Берлин от 1939 г. Той е участвал активно в дейностите на SS и е бил ключова фигура в програмата “Евтаназия” при която са били умъртвени хиляди психиатрично болни.²⁰

Непосредствено след пристигането си в Лайпциг от Италия Клара е приет за член на НСГРП (Националсоциалистическата германска работническа партия) (членски номер 3610105).^21* На встъп­ването в длъжност са присъствали много активисти на НСГРП в кафяви ризи, а не официално облечени, което е придавало на церемонията по-скоро вид на политическа демонстрация, отколкото на академична проява.²² В речта си, публикувана в известно медицинско списание, той приветства “нацистката революция от 1933 г.”⁵

От 1936 до 1942 г. Клара активно участва в На­цио­нал­социалистическата лига на лекторите (National­so­zialistischer Deutscher Dozentenbund) като е председател на Лигата за Лайпцигския университет и областен лидер за Саксония. Няма убедителна информация дали Клара е членувал в други нацистки организации, като SA или SS. Научните публикации на Клара не са били политически и не са допринесли за расистката или антисемитска “псевдонаука”, но той активно е участвал в политическите прояви на университета, включващи политически предубедени оценки за стипендии, сплашване на колеги дисиденти и оказване на натиск при изборни процедури.²³ Така например, през 1937 г. оценката на Клара е предотвратила избора на Герхард Гесеман от Прага (Чехословакия) за новооснования пост Началник на Катедрата по славянски изследвания в Лайпциг. Клара го обвинява в сътрудничество с еврейски професори.^18,24*

При друга изборна процедура за Началник на Ото­ри­но­ларингологията в Лайпциг Клара е поддържал различен от подкрепяния от местния лидер на НСГРП кандидат, като последвалото спречкване с властния и автократичен лидер е довело до официално порицание за Клара от Висшия партиен съд през септември 1942 г. Впоследствие наказанието е било смекчено, но не и отменено.^25* Не е известно дали това е имало някакви последствия за Клара.

Като лидер на Лигата на лекторите Клара е публикувал статии в научни списания, прославящи нацисткия режим, НСГРП и фюрера. Заедно с виенския анатом Пернкопф (издал Атлас по анатомия, за който е ползвал образци от екзекутирани затворници) Клара прави опити да превърне Дружеството на анатомите в националсоциалистическа организация, но среща отпор от членовете му. По тази причина името му е заличено от списъка на дружеството след войната. Този факт и безплодното му търсене на пост след 1946 г. показват, че кариерата на Клара, така тясно свързана с нацистите, го отлъчва от научните среди на следвоенна Германия.

Спорният следвоенен процес на денацификация определя през 1947 г. Клара като последовател, но го оневинява за последвалата война.^26* Клара успешно се защитава като представя спора си с местния лидер на НСГРП, като противопоставяне на режима. Денацификационният трибунал не взема под внимание издигането му на пост след спора и го освобождава от отговорност – нещо, което е било често разпространена практика по това време. В допълнение към това трибуналът приема твърдението, че Клара е подпомогнал „полуевреин” за кандидат доктор – неговия приятел Титус фон Ланц, женен за еврейка.^27* От друга страна фон Ланц след войната се присъединява към групата анатоми, не допуснали Клара да стане член на Дружеството.^17*

През 1937 г. Клара описва нов тип клетки в терминалните бронхиоли, характеризиращи се морфологично със секреторни гранули и куполоподобна апикална част без цилии.⁴ Клара описва материала, с който работи, като “произхождащ от екзекутирани, фиксиран чрез съдова инжекция непосредствено след смъртта” и твърди, че “този добре фиксиран материал” му е дал напредък в сравнение с предните му изследвания.⁴ От 25 публикации в периода между 1935 и 1945 г. 9 са се основавали на опитите с екзекутирани затворници.¹¹ Поне 14 публикации на неговите сътрудници в Лайпцигския институт също са се основавали на тези тъкани.

Широкото използване на тела на екзекутирани затворници през нацисткия период за анатомични цели се е основавало на значителния брой екзекуции, извършени тогава. Това е било забранено от закон от 1877 г., но през 30^-те години нацистите променят реда, като създават законова система за разпределението на телата на екзекутираните от центровете за изпълнение на присъдата към различните институти.^28,29,30 Институтът на Клара в Лайпциг е получавал тела от близко разположения Дрезден, където за периода 1935 – 1945 са били екзекутирани над 1300 души, повечето по политически причини. Много от затворниците в Дрезден са били от съпротивата в Бохемия и Моравия, заловени от нацистите след окупирането им през 1938 г., и от Полша след разгрома ù през 1939 г.^31,32

Клара не е бил пасивен получател на тела. Само седмица след избирането му на поста в Лайпциг той пише писмо до Държавния министър на Саксония по образованието, в което настоява за разширено прилагане на закона, разрешаващ използването на тела на екзекутирани. Клара е настоявал да не се търси съгласието на роднините на екзекутираните, както е било според закона от 1877 г.^33* Мнението му е било подкрепено от Главния прокурор на Дрезден.^34*

През март 1936 г. министерството разрешава аутопсиите, дори ако семействата изискват телата, но забранява изваждането на органите.^35* Това забавя хистологичните изследвания на Клара, но не е ясно дали той е спазвал това решение.

Според някои източници Клара и сътрудниците му са експериментирали със затворник, осъден на смърт.^36-38 За да изследват ефекта на пероралния прием на витамин С върху мозъчните клетки, Клара и сътрудниците му дават на затворника в продължение на 5 дни витамин С.^36-38

През 1947 г. Andrew и Burns са първите следвоенни автори, използвали термина “клетки на Клара” и са цитирали оригиналното им описание.³⁹ Британските автори посочват, че клетките са описани от Клара в тъкани от зайци и хора, както и че той използва тъкани на екзекутирани лица. Въпреки това те не са първите, използвали епонима. През 1955 г. Policard и сътр. използват френската версия на епонима “cellule de Clara”.⁷ В Германия Ерлих Шилер, ученик на Клара, представя за първи път епонима.⁴⁰ В никоя от публикациите не се критикува Клара и начина му на получаване на материала на изследване, дори колегите му от Мюнхен, които критикуват националсоциалистическото му минало, не споменават за разработките му.^17* Седем години след нацистката ера в публикация, основаваща се на хистологични образци от военния период, източникът на материал за опитите на Клара се определя като “здрави индивиди, починали от внезапна смърт след различен период на лишаване от свобода”.⁴¹

Авторите на статията доказват, че Макс Клара е бил активен и изтъкнат член на нацисткото движение. Неговата подкрепа за тази система е добре документирана в продължение на много години, най–вече в периода 1935 – 1942 г.^5,6 Оправдаването му от следвоенния Денацификационен трибунал е било погрешно и не добре обсъдено. Опитите на Клара след войната да претендира за “активна съпротива” определено подценяват усилията на истинските активисти на съпротивата.

Оригиналното описание на клетките на Клара от 1937 г. се основава на опити с тъкани от екзекутирани затворници. Използването на тела на екзекутирани затворници не е било незаконно тогава, нито е било практика само на нацистите.^42,43 За Третия райх, обаче, е характерно терористичното законодателство. Благодарение на него е налице огромен ръст на екзекуциите – от 1 до 4 годишно преди 1933 г. броят им нараства на около 100 след 1933 г. до повече от 4000 през 1943 г.⁴⁴ Тези цифри не включват военните екзекуции, убийствата на Гестапо и загиналите в концентрационните лагери.

Германските и австрийските анатоми са се възползвали от безпрецедентната доставка на тела за образователни и изследователски цели.^43,45-47 По този начин те, с желание или не, са заговорничели с политическата стратегия, целяща да елиминира не само дисидентството, но и спомена за него, тъй като на екзекутираните им е било отказвано правото на прилично погребение.²⁹ Това е било описвано като „морално съучастничество” със системата.⁴⁸ Както доказват авторите, Клара не само пасивно се е възползвал от нарасналата „доставка на тела”, но активно е разширил законните ограничения за използването на труповете и е скривал използването на телата за нуждите на анатомията от роднините им. Трябва да се признае, че Клара е имал желание да сътрудничи на нацистите в стратегията им да елиминират дисидентите.

Използването на тела на екзекутирани от Клара не е било проблем за неговите съвременници както по време на Денацификационния трибунал, така и по време на създаването на епонима „клетки на Клара”. По-скоро мненията са били против използването на телата на политически затворници.⁴³ Авторите предполагат, че много съвременници на Клара по принцип са приемали използването за нуждите на анатомията на тела на екзекутирани, но са се противопоставяли на определянето на тези жертви като „обикновени престъпници”. За разлика от колегата си от Берлин Херман Стиве, Клара никога не е бил обвиняван, че е използвал телата на политически жертви.^43,49

Клара е нарушил и друга етична граница, като е експериментирал с поне един затворник преди екзекуцията му.³⁶ Експериментът сам по себе си е представлявал безвредно въвеждане на витамин С и показва, че Клара е считал затворника за нещо повече от морско свинче. Клара и сътрудниците му са единствените анатоми, използвали насрочени екзекуции за експерименти, при които се нарушава правото на живот на затворник, очакващ екзекуция. Подобни експерименти са били правени от зоолог в Хале/Зале през 1944 г., който е карал затворници да пият емулсия витамин А 6 часа преди екзекуцията им, за да изследва ефекта върху ретината.⁵⁰ Тези експерименти не могат да бъдат сравнявани с ужасните опити с живи хора в някои концнетрационни лагери, но те могат да се считат за част от това, което Александър Митшерлих нарича в доклада си пред Нюрнбергския процес на докторите „медицина без хуманност”.⁵¹

В момента тече дискусия в литературата дали такива епоними трябва да се използват и въпреки това използването им не намалява.⁵² Един епоним винаги означава почит към даден човек. Следователно научната общност трябва да обсъди дали иска да почете изтъкнат нацист, както прави по настоящем, използвайки епонима му. Въпреки че важността на хистологичната експертиза на оригиналното описание на Клара е извън съмнение, етичният контекст на научното му откритие е под въпрос. Клетката на Клара е единственият епоним от Третия райх, при който не само човекът, но и откритието са свързани с нацистката система. В случаите с болестта на Райтер и болестта на Халерфорден–Шпац епонимните открития са били направени много преди нацистката ера, а първото описание от Вегенер на „неговата” грануломатоза през 1933 г. няма връзка с жестокостите на нацистите.^1-3 Предизвикателството, свързано с тези епоними, се състои в обвързването на тези учени с нацисткия режим. За предпочитане е използването на различен термин. Наименованието „екзокринна бронхиоларна клетка” е малко тромаво и не я разграничава ясно от гоблетовите клетки, затова авторите предлагат описателния термин „пръчковидна клетка” („club cell”), както е бил използван в немски и английски публикации от 50^-те и 60^-те години.^53,54,55

Превод със съкращения:

д-р Пламен Титоренков
Клиника по Белодробни болести, ВМА – София.

______________________

* Епоним (от старогръцки ἐπώνῠμος – даващ име) е личност (реална, митологична или измислена), която дава името си на определено понятие. Произходът на термина е свързан с древна Атина, където първият от деветте архонти е давал името на годината, през която властва. По-късно в  Древен Рим епоними са консулите, които управляват през съответната година.

В повечето случаи употребата на производните от епонимите понятия е неутрална. Съществуват обаче някои нюанси – например носителите на името „християни” се гордеят с това, докато мюсюлманите възприемат по-скоро негативно употребата на думата „мохамедани”. Възможно е и двояко разбиране. Например хората, възприемащи себе си като сталинисти, виждат това название в положителна светлина, но за противниците на сталинизма то звучи като обида.

Също така е важно да се знае, че търговските марки, носещи името на създателя или производителя си, не са епоними. Форд не е епоним на автомобилите от тази марка.

Литература:

(Референциите, означени с ^* са публикувани он лайн, тъй като са трудни за откриване в архивите. – бел.авт.)

1. Wallace DJ, Weisman M. Should a war criminal be rewarded with eponymous distinction? The double life of Hans Reiter (1881– 1969). J Clin Rheumatol 2000; 6: 49–54.
2. Woywodt A, Haubitz M, Haller H, et al. Wegener’s granulomatosis. Lancet 2006; 367: 1362–1366.
3. Harper PS. Naming of syndromes and unethical activities: the case of Hallervorden and Spatz. Lancet 1996; 348: 1224–1225.
4. Clara M. Zur Histobiologie des Bronchalepithels [On the histobiology of the bronchial epithelium.]. Z mikrosk anat Forsch 1937; 41: 321–347.
5. 5 Clara M. Ueber die Aufgaben und Ziele der Anatomie in unserer Zeit [On the tasks and goals of Anatomy in our time.]. Münchner Medizinische Wochenschrift 1935; 82: 939–942.
6. Clara M. Geleitwort. [Preface.] Deutsches Hochschulverzeichnis – Lehrkörper, Vorlesungen und Forschungseinrichtungen 1942; 120: III–IV.
7. Policard A, Collet A, Giltaire-Ralyte L. Observations microelectroniques sur l’infrastructure des cellules bronchiolaires [Electron microscopic observations on the ultrastructure of bronchiolar cells.]. Les Bronches 1955; 5: 187–196.
8. Singh G, Katyal SL. An immunologic study of the secretory products of rat Clara cells. J Histochem Cytochem 1984; 32: 49–54.
9. Blomberg A, Mudway I, Svensson M, et al. Clara cell protein as a biomarker for ozone-induced lung injury in humans. Eur Respir J 2003; 22: 883–888.
10. De Proost I, Pintelon I, Brouns I, et al. Functional live cell imaging of the pulmonary neuroepithelial body microenvironment. Am J Respir Cell Mol Biol 2008; 39: 180–189.
11. Ferner H. Max Clara. Anat Anz 1967; 121: 220–230.
12. *Fick R. Letter to the Dean of the Medical Faculty, dated December 1934. Archive: Universitätsarchiv der Humboldt- Universität, Berlin. Signature: UK PA Rudolf Fick, Nr. 40, Bd. 3, p. 64.
13. *Clara M. Meldebogen auf Grund des Gesetzes zur Befreiung von Nationalsozialismus und Militarismus. [Questionnaire based on the law for liberation from National Socialism and militarism.] 1946. Archive: Staatsarchiv, München. Signature: Spruchkammerakt Dr. Max Clara, Spruchkammern Kt. 244.
14. *Forst A. Letter of the Dean of the Medical Faculty to the Vice Chancellor of Munich University, dated 2 August 1948. Archive: Bayerisches Hauptstaatsarchiv, München. Signature: Personalakte Max Clara, MK 43495.
15. Maskar U. Max Clara (12 February 1899–13 March 1966). Tip Fak Mecm 1966; 29: 173–189.
16. *Borgmann R. Letter from the office of the Chief of Staff of SA [storm troopers], Munich, to the Dean of the Medical Faculty, Berlin, dated 14 March 1934. Archive: Universitätsarchiv der Humboldt-Universität, Berlin. Signature: UK PA Rudolf Fick, Nr. 40, Bd. 3, p. 44.
17. *Romeis B, Heiß R, von Lanz T. Stellungnahme der 3 ordentlichen Fachvertreter für Anatomie zum Antrag von Herrn Professor Clara auf Wiederaufnahme in die medizinische Fakultät München vom 30.7.1948. [Representation of the 3 ordinary representatives of anatomy regarding the application of Professor Clara for re-entry into the Medical Faculty of Munich.] 1948. Archive: Universitätsarchiv, München. Signature: E-II-1066.
18. Heiber H. Universität unterm Hakenkreuz, Teil II: Die Kapitulation der Hohen Schulen. [University under the swastika, part II: The surrender of the institutions of higher education.] Saur, München, 1994; pp. 101+117.
19. *Clara M. Letter to Max de Crinis, dated 2 January 1942. Archive: Bundesarchiv, Berlin. Signature: BArch (ehem. BDC), PK, Clara, Max, 12.12.1899.
20. Burleigh M. Death and Deliverance. ‘‘Euthanasia’’ in Germany, 1900 to 1945. Cambridge, Cambridge University Press, 1994; pp. 143–144.
21. *NSDAPmembership card of Dr.Max Clara. Archive: Bundesarchiv, Berlin. Signature: BArch (former BDC), NSDAP-Zentralkartei.
22. Anonymous. Nationalsozialistische Dozenten stoßen vor! [National Socialist lecturers push forward!] In: Leipziger Hochschul-Zeitung. 1935, 22. Jg., Nr. 24.
23. Stadtmuller G. Begegnung mit Ungarns Geschichte. [Encounters with Hungarian history.] Trofenik, München, 1984; p. 47.
24. *Clara M. Report on Professor Dr. Gesemann, Prague, dated 2 June 1937. Archive: Bundesarchiv Berlin. Signature: BArch, NS 15/237: pp. 120–135.
25. *Parteigericht [Party Court]. Decision I/199/42 Sa. 1943. Archive: Bundesarchiv, Berlin. Signature: BArch (former BDC), PK, Clara, Max, 12.12.1899.
26. *Berufungskammer [Appeal Court] München: Verdict of 3 June 1948. Archive: Staatsarchiv, München. Signature: Spruchkammerakt Dr. Max Clara, Spruchkammern Kt. 244.
27. *von Lanz T. Erklaerung [statement] für Professor Dr.med.Max Clara. 1946. Archive: Staatsarchiv, München. Signature: Spruchkammerakt Dr. Max Clara, Spruchkammern Kt. 244.
28. Hildebrandt S. Anatomy in the Third Reich: An outline, part 1. National Socialist politics, anatomical institutions, and anatomists.Clin Anat 2009; 22: 883–893.
29. Waltenbacher T. Zentrale Hinrichtungsstätten. Der Vollzug der Todesstrafe in Deutschland von 1937–1945. [Central places of execution. The implementation of capital punishment in Germany 1937–1945.] Berlin, Zwilling, 2008; pp. 211–224.
30. Noack T, Heyll U. Der Streit der Fakultaеten. Die medizinische Verwertung der Leichen Hingerichteter im Nationalsozialismus. [The struggle of the faculties. The medical exploitation of the bodies of the executed during National Socialism.] In: Vögele J, Fangerau H, Noack T, eds. Geschichte der Medizin – Geschichte in der Medizin. Münster, Lit, 2006; pp. 133–142.
31. Roeser M, Sack B. Zum Beispiel Vilem Kostka – Der tschechische Widerstand vor dem Oberlandesgericht Dresden. Ein Haftschicksal in Briefen 1941–1945. [The example of Vilem Kostka – The Czech resistance at the Higher Regional Court of Dresden. An imprisonment in letters 1941–1945.] Dresden, Stiftung Sächsische Gedenkstaеtten, 2001.
32. Rehder-Knoespel H. Report on the execution of Ladislav Vojtech, Prague, dated 6 april 1940. Archive: Bundesarchiv, Berlin Signature: BArch, R3001 IIIg, 3010a2327/3040, fol. 3069–3070.
33. *Clara M. Letter to the State Ministry of Education for Saxony, dated 8 April 1935. Archive: Bundesarchiv Berlin Signature: BArch, R3001/21478, p. 3023.
34. *Viermetz, Letter from the Chief Prosecutor to the Attorney, General, dated 11 November 1935. Archive: Bundesarchiv, Berlin. Signature: BArch R3001/21314, pp. 3128–3132.
35. *Stolzenburg, Minute in the records of the Ministry of Justice, dated 23 March 1936. Archive: Bundesarchiv, Berlin. Signature: BArch R3001/21478, p. 3021.
36. Clara M. Beiträge zur Histotopochemie des Vitamin C im Nervensystem des Menschen [Contributions to the histotopochemistry of vitamin C in the human nervous system]. Z mikrosk anat Forsch 1942; 52: 359–391.
37. Heckel L. Untersuchungen über das Vorkommen von Vitamin C in der Nebenniere des Menschen. [Investigations of the occurrence of vitamin C in the human suprarenal gland.]. Z mikr anat Forsch 1942; 52: 393–417.
38. Muüller R. Untersuchungen über das Vorkommen von Vitamin C im Hoden des Menschen. [Investigations of the occurrence of vitamin C in the human testis.]. Z mikr anat Forsch 1942; 52: 440–454.
39. Andrew W, Burns M. Leucocytes in the tracheal epithelium of the mouse. J Morphol 1947; 81: 317–341.
40. Schiller E. Histobiologie und Histochemie des Bronchialepithels. [Histobiology and histochemistry of the bronchial epithelium.]. Verh Anat Ges 1963; 57: 163–172.
41. Clara M. Beiträge zur Kenntnis der Gitterfasern. [Contributions to the knowledge of reticular fibres.]. Z Zellforsch 1952; 37: 389–405.
42. Hildebrandt S. Capital punishment and anatomy: history and ethics of an ongoing association. Clin Anat 2008; 21: 5–14.
43. Winkelmann A, Schagen U. Hermann Stieve’s clinical-anatomical research on executed women during the ‘‘Third Reich’’. Clin Anat 2009; 22: 163–171.
44. Düsing B. Abschaffung der Todesstrafe in der Bundesrepublik Deutschland. [Abolition of capital punishment in the Federal Republic of Germany.] Dissertation, University of Freiburg/Br., 1952.
45. Aumüller G, Grundmann K. Anatomy during the Third Reich – The institute of anatomy at the university of Marburg as an example. Ann Anat 2002; 184: 295–303.
46. Redies C, Viebig M, Zimmermann S, et al. Origin of corpses received by the anatomical institute at the University of Jena during the Nazi regime. Anat Rec 2005; 285: 6–10.
47. Hildebrandt S. Anatomy in the Third Reich: An outline, part 2. Bodies for anatomy and related medical disciplines. Clin Anat 2009; 22: 894–905.
48. Jones DG. Speaking for the Dead: Cadavers in Biology and Medicine. Aldershot, Ashgate, 2000; p. 171.
49. Noack T. Begehrte Leichen. Der Berliner Anatom Hermann Stieve (1886–1952) und die medizinische Verwertung Hingerichteter im Nationalsozialismus. [Sought-after cadavers. Berlin anatomist Hermann Stieve (1886-1952) and the medical exploitation of the executed during National Socialism.]. Medizin, Gesellschaft und Geschichte MedGG 2008; 27: 9–35.
50. Herber F. Gerichtsmedizin unterm Hakenkreuz. [Forensic medicine under the swastika.] Leipzig, Militzke, 2002; pp. 334f+437f.
51. Mitscherlich A, Mielke F. Medizin ohne Menschlichkeit. Dokumente des Nürnberger ärzteprozesses. [Medicine without humanity. Documents of the Nuremberg doctors’ trial.] Frankfurt/Main, Fischer, 1960.
52. Woywodt A, Matteson E. Should eponyms be abandoned? Yes. BMJ 2007; 335: 424.
53. Hayek H. Zur Histophysiologie der Epithelzellen der Bronchuli und Alveolen. [On the histophysiology of the epithelial cells of bronchioli and alveoli.]. Verh Anat Ges 1951; 49: 134–140.
54. Federal International Committee on Anatomical Terminology (FICAT): Terminologia Histologica. Philadelphia, Wolters Kluwer, 2008; pp. 59+123.

55. Montes M, Adler R, Brennan J. Bronchiolar apocrine tumour. Am Rev Respir Dis 1966; 93: 946–950.