Георги Байчев
Кореспонденция: проф. Георги Байчев, Клиника по гръдна хирургия, ВМА, baitchevg@gmail.com
„Зебрата носи своите ивици, където и да отиде.” Масайска поговорка
Едни от най-романтичните образи на Африка в миналото и днес са тъмнокожи, дългокраки, облечени в ярки цветове хора, обитаващи площ, по-голяма от Швейцария, разделена между териториите на Кения и Танзания. Те наричат себе си „маа” и принадлежат към групата на нилотите – едри по конструкция хора от долината на река Нил. Известни са със своята войнственост и номадски бит, както и с борбите си срещу европейските колонизатори в тази част на Африка. Познати като безмилостни войни, те си служели умело с копия и стрели. Целият им начин на живот исторически е зависел от добитъка им, следвайки пътя на валежите през обширни земи, в търсене на храна и вода.
Племето на масаите се състои от кланове, управлявани от старейшини, а войните на всеки клан са разделени на възрастови групи. Преминаването от една в друга група се отбелязва със специфични обреди, практикувани и непроменени от дълбока древност. След обрязване юношите на 14–17 години влизат в групата на младите войни и вече им е разрешено да оцветяват телата си в охра и да заплитат дългите си коси в сложни прически. Войнът масай, с копие и щит в ръка и червено наметало е един от най- емблематичните символи на Кения. След още 12-15 години младият войн обикновено е събрал достатъчно добитък, за да си вземе невяста и преминава в редиците на възрастните войни.
Масаите измерват богатството в броя животни и деца, които един човек има. Мъжете имат толкова съпруги, колкото могат да си позволят да поддържат. Всяка съпруга е отговорна за изграждането на собственият си дом за себе си и своите деца (Фиг. 1). Сред съпругите съществува йерархия, като първата жена има най-голяма тежест и власт. Полиандрията в тяхната култура се установява с това, че когато някой мъж на сходна възраст гостува в къщата, той може да преспи с домакинята, ако тя е съгласна.
При раждане на дете от друг мъж законният съпруг го приема като собствено. Малките момчета нямат много време за игра, защото още след като проходят започват да помагат с добитъка (Фиг. 2, 3).
Селищата им, наречени „инкагни”, са като повечето в Африка. Обикновено това са 10-20 колиби, разположени в кръг, изградени от тънки клони, измазани с тор. Но за разлика от другите етноси тук те са защитени с бодлива ограда срещу хищници (Фиг. 4, 5).
Основното им питие и до днес е мляко и телешка кръв. Месо се консумира само при специални случаи, а от кожите изработват дрехи и постелки. За разлика от преобладаващото християнско население, което ги заобикаля, все още пазят езическите си вярвания и обреди.
Масаите са монотеистични. Те вярват в бога на дъжда и го наричат Нгай. Ритуалът по „запалване на огън” и до днес е неразделна част от живота им и се извършва всяка вечер преди залез слънце (Фиг. 6).
Един мит за масаите е, че всеки млад мъж трябва да убие лъв, преди да се ожени. Поради рязкото намаляване на животинската популация, ловът на лъвове днес официално е забранен в Югоизточна Африка. Независимо че кенийското правителство има програми, даващи обезщетения, когато хищници похищават домашни животни, убиването на лъв и днес има голяма стойност, давайки статут на знаменитост в масайската общност.
Бернхард Гжимек образно разказва, че докато останалите племена бързо усвояват автомобила и другите удобства на съвременният живот, масаите „плюят на цивилизацията”, живеят по старому, без електричество, телефон, интернет и течаща вода, и се отдават на своята древна страст – номадството и отглеждането на добитък. Поради огромните разстояния, които изминават, днес те правят обувките си от…автомобилни гуми. Вземат част от гумата за подметка и я превръщат в сандал, като просто слагат връзки отгоре. Това е едно от малкото нововъведения, дошли от цивилизацията, които са сметнали за достатъчно ценни да използват.
Точното преброяване на хората от този етнос е невъзможно, но се смята, че са около 500 000. За съжаление, колонизацията, суровата природа, сушата, чумата по говедата и болестите през последните сто години значително са намалили техния брой и днес те най-често се срещат в националните паркове. Най- подходящото време да се посети Масаи Мара или някои от другите резервати е след дъждовният период, между юли и октомври,когато е миграцията на антилопите и зебрите към зелените пасища на Серенгети.
В резултат на човешката дейност, навлизането на туризма и бракониерството, по данни на National Geographic, с изключение на биволите (Фиг. 7) и зебрите, всички видове животни в саваната са намалели значително, като само броят на лъвовете в Кения за последните десет години е спаднал от 100 000 на 14 000.
Независимо, че битът и социалното равнище на масаите са все още много далеч от съвременната действителност, те започват да осъзнават безмислието да се противопоставят на все по-проникващата цивилизация и вече допускат край себе си изследователи, пътешественици и туристи. Но като хора, които държат на честта си и са подвластни на езическите си вярвания, преди да им бъде направена снимка например, задължително трябва да им се иска разрешение. В противен случай реакциите им са непредвидими.
Запазването на традициите им обаче става все по-трудно с всяка следваща година. Може би не случайно последната изложба на фотографа Джим Нелсон, който проследява в снимки техния живот през последните двадесет години, е озаглавена „Преди те да си отидат…” (фиг 8).