„Ние имаме изкуство,
за да не умрем от истината.“
Фридрих Ницше
Изкуството да бъдеш лечител е трудно за дефиниране. Добрият лечител превръща работата си в изкуство. Изкуството в медицината е професионалната интуиция, която нашепва най-доброто решение от всички възможни при конкретния пациент. За добрите лекари пациентът е индивидуалност, изведена от общото. Медицината се превръща в изкуство тогава, когато лекарят вижда в пациента боледуваща личност, а не болест. Изкусните лечители имат остър професионален поглед и виждат в болния онова, което останалите не виждат в болестта. Волтер казва, че „работата на лекаря е да забавлява пациента, докато природата свърши своята работа“. В тази шега има истина, защото изкуството да бъдеш лекар означава да лекуваш тялото, ума и душата. В своя „Дневник” Албер Камю пише: „Единственото призвание на човек е да кара лицата около него да греят.” Това е и лекарското призвание — да накараме и най-тъжното лице да бъде огряно от усмивка.
Израстването на един лекар до изкусен лечител не е събитие, а продължителен процес на натрупване на знания и опит, които изграждат интуицията. Лекар, който е превърнал работата си в изкуство, се ползва от съвременното научно знание, обогатено с миналото и обработено с фините инструменти на професионалната интуиция. Като при големите майстори. Започват с длето и чук, после работят дълго с пилата, а накрая заглаждат неравностите с шкурката.
Има го при Хипократ:
„Опознай миналото, диагностицирай настоящето, прогнозирай бъдещето.”
За добрия лечител са нужни три неща: интелект, енергия и почтеност. Ако последното липсва, първите две са без значение. Професионалната почтеност е condition sine qua non. Дарбата да бъдеш читав, както казва Румен Леонидов.
Правилото е: лекувай, без да вредиш.
Медиците и учителите, носят най-голямата отговорност за човешките добродетели. В нас се оглеждат всички. Ние сме съсловие с неоспоримо присъствие в обществото, плътно живеещо в емпатия с народа, възпитани в морал и добродетели – достойнство, себеуважение, грижа за ближния, милосърдие, духовна дейност. През плътта на нашата професия тече казаното от Имануел Кант: човекът е цел, а не средство.
Медиците знаем физическата и духовната цена на живота. Ние най-добре разбираме, че „живеем така, че нашето поведение в обществото няма синоним”. Ние стоим на входа и изхода на живота и трябва да го живеем така, че поведението ни да бъде възприето като всеобщ закон и пример за живота на другите. Професионализъм и отговорност за съдбата на пациента – това са качества, в най-голяма степен решаващи за съдбата на болния. Изкусните лечители действат според „етиката на отговорността“, което значи – лична отговорност за последствията. Отговорният лекар казва: тези последици се дължат на моите постъпки.
Съвременната медицина е екипна, мултидисциплинарна работа и затова тщеславието е вредно. На тщеславния лечител не прощават грешките и пропуските и никой не споделя солидарно с него отговорността за тях. Решаващо качество на добрия лечител е разумната дистанция от фактите и емоциите, вътрешната съсредоточеност и спокойствие, необходими условия за вземане на обосновани решения за съдбата на болния.
Лекарят и всички негови помощници по веригата са хуманисти, човеколюбието е тяхно призвание. В личния и професионалния си живот медиците са призвани да следват трите основополагащи ценности на хуманистичната мисъл: индивидуална свобода, отговорност пред обществото, обвързаност с общочовешкото. Само този, който е готов за такъв живот, само той е призван да бъде истински лечител. Казано е в евангелието на Марко (22:14): „Мнозина бяха призовани, но малцина бяха избрани.”
Да бъдеш изкусен лечител, означава да живееш в Любознание. Хорхе Луис Борхес казваше, че „знанието е единственият път към мъдростта”. Изкусният лекар е любознателен, за да открие иглата в купа сено. Цената на един спасен живот са безсънните нощи над книгите.
Уважаваният лекар е достоен гражданин, част от образована общност, в която се вглеждат всички, пример за поведението на другите. Високообразованият лекар функционира в полето на интелекта, където чувствата и страстите отстъпват първенството на разума. Макс Вебер и Пиер Бурдийо, класиците на съвременната социология, дефинираха действащите лица на обществената група, наречена „интелектуалци” – писатели, артисти, университетски преподаватели и учени. В тази група попадат и медиците, защото една част от тях са преподаватели, други и учени, а най-добрите сред тях – и творци. Медиците имат доказано място сред интелектуалния елит на нацията – гарант на морала и гражданските свободи в демократичното общество. Това е огромна отговорност.
Лекарят трябва да работи за името си, а не за званията и титлите. Те са само рамката, която огражда името. Самоцелното придобиване на титли и звания обезличава индивида и го превръща в анонимен експонат. Най-вдъхновяващите умове и личности на тази планета са известни само с името си.
Обичайте България!
Няма нищо тъй сладко както любовта към Отечеството!*
Бъдете близо до народа си!
Устремени към Европа, не забравяйте корените си. Да си истински патриот означава да създаваш условия, духовните и културните ценности на твоя народ да станат достояние на повече народи, за приобщаване на националните към универсалните ценности.
„Универсалното е локалното без стените”**.
Имайте воля за промяна към по-добро. Вярвайте, че без вас то не може да се случи.
Не стойте встрани от проблемите на обществото. Пазете се от съблазните на политиката, но не приспивайте разума си за нея.
Бъдете дръзки и смели в отстояване на ценностни позиции, защото вашето достойнство и чест са неотменима ценност.
Вие сте Духовна част от народното Цяло!
Не забравяйте, че не е морален този, който не е социален!
Промяната в обществото към по-добро бъдеще не може да се случи без вас. Ролята на медиците е решаваща за тази обществена промяна, заслужена за хилядолетен народ, с много повече история, отколкото география. От автентичното християнство на богомилите се е зародил непокорният дух на Реформацията и Просвещението, а с буквите на българската азбука са писали нобелови лауреати по литература. Българите имаме хилядолетна мяра. Заради тази мяра трябва да надделеем над песимизма на разума и с оптимизма на волята да покажем, че сме достоен за по-добро бъдеще народ. Вярвам, че ще дойде време и нашето Отечество от бленувана апория, през дълги политически митарства, ще се пречисти като неофит, ще заяви по-категорично своето място в Европа и България ще се превърне в „приют за щастливци”.
Имаме да извървим труден път, но след 1341 години история сме обречени да минем по него.
Медиците сме призвани да бъдем в авангарда.
Няма да е лесно.
„Лесно се намира дърво, трудно е да се направи икона“**.
„Колкото и голяма да е калта, след нея неизбежно идва земята!”**
Пожелавам на всички ви скоро да стъпим на твърда земя и всички медици да сте щастливи, че сте се посветили на най-благородната професия.
7 април 2022 г.
*Цитат от Неофит Бозвели
**Цитати от Иван Динков
