Димитър Подвързачов е роден през 1881 г. в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник, но баща му умира още преди да се роди Димитър. Учи първоначално в родния си град, а после в Хасковската гимназия, която обаче не завършва поради липса на средства.
Димитър Подвързачов (https://bg.wikipedia.org“
Работи като чиновник в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора и в Шумен, става секретар на Трета мъжка гимназия в София. Редактира през 1909 — 1910 г. хумористичното списание „Оса“. Съвместно с Александър Божинов през следващите две години редактират литературно-художественото хумористично списание „Смях“, после е редактор на списание „Звено“, в което сътрудничат редица български символисти и модернисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др.
Участник е в Балканската война, а през Първата световна война е един от литературните редактори на сп. „Отечество“ и на в. „Военни известия“. След войната става литературен редактор в книгоиздателството на Ал. Паскалев и драматург на Народния театър в София. В периода 1919 — 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: „Зора“, „Епоха“, „Час“, „Знаме“, „Демократически сговор“, „Македония“ и др. Заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски в периода 1934 – 36 г. е редактор на детското вестниче „Пътека“. През следващите две години е литературен редактор на в. „Днес“. За първи път печата свои стихове през 1898 г. в сп. „Смях и сълзи“. Активен сътрудник е на почти всички български хумористични издания и на списанията: „Мисъл“, „Българска сбирка“, „Нов път“, „Съвременник“, „Листопад“ и др.
През 1932 г. под псевдонима „Хамлет, принц Датски“ издава книгата „Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драс-ки, мисли и парадокси, фейлетони“. Написва редица произведения за деца, сред които: „Приключенията на Крачун и Малчо в София“, поемата „Война в джунглите“.
Творбите на Димитър Подвързачов са остро социални сатири, той не се страхува от силните на деня, затова са актуални и днес. Заедно с Димчо Дебелянов съставят и редактират „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите“ (1910). Същата година заедно с Димитър Бабев е редактор на сборника „Театър и вечеринки“.
Прави редица преводи, предимно на руските класици, между които в стихове: „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов и „Маскарад“ на Михаил Лермонтов. Автор на „Хумористични, драски, фейлетони и парадокси“ (1933) и на книгите за деца „Крачун и Малчо“ (1932 — 1933) и „Война в джунглата“ (1934).
Поради недоброто му отношение към комунистическата доктрина след 9 септември 1944 година е премълчаван умишлено.
Умира в София през 1937 година.
Афоризми и мисли:
- Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.
- Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.
- Българинът е муха със самочувствието на аероплан.
- В живота има само едно-единствено истински хубаво нещо, за което струва да се жали: музиката!
- Всяко четене е една война между автора и читателя.
- Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога, и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.
- Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.
- Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.
- Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора.
- В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.
- Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.
- За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други.
- Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: „Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се — не обичам да ми подражават…“
- Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост.
- Моето нещастие е само в това: всеки човек, с когото се сближа, много скоро вижда, че аз всъщност не съм негов, не съм техен.
- Мразя тълпата, дори да се състои от мобилизирани мъдреци.
- Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.
- Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.
- Никога не вярвам на адвокат, който казва, че, бил само сътрудник на правосъдието.
Момиче, че не искало да се омъжи.
Комунист — да не одобрава кървавата разправа с противника.
Командирован на държавни разноски — че предпочита да остане в България.
- Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.
Человек
Че-ло-век! Как гордо звучи това!
Максим Горки
Низ улици, площади и полета,
нелепо-многоброен, той гъмжи.
И в чудния безкрай на битието
живее само с няколко лъжи.
И все върви – безумно алчен, дързък
със вярата, че е богоизбран.
И век след век напредва все по-бързо
към прародителя – орангутан.
Създание практично, многолико
във животинския си луд набег…
И няма нищо славно и велико
в това, че тази твар е… че-ло-век.
Монолог
В туй блатце всеки си по нещо хвана,
а ти си пазиш чистички краката;
непоправим си ти – и си остана
да смъркаш на живота зад вратата.
Виж, в парламента заседават днеска
редица твои вчерашни другари –
съдби решават – като в хумореска!
И хвърлят мрежи кой където свари…
И как са важни те със тебе вече!
Едвам те виждат как вървиш
из пътя;
или пък се отбиват отдалече,
от страх умът им да не се размътя.
– Къде си тъй забързал бе, Иване?
Ела да си намокриме езика!
– Не мога! – каже – има заседанье
по външната държавна политика.
А пък от политика той разбира
тъй както ти – да кажем – от
Талмуда,
или от Пенчовата нежна лира
шопкиня някоя си баба Груда…
Ала Иван, запретнал панталони,
във тинята все едра риба дебне;
той като теб ветрищата не гони
и няма страх от пристави съдебни.
И скоро ще го видиш ти Ивана
със три модерни къщи, с автомобил,
а ти ще чакаш от небето манна,
и внуците си с дългове заробил…
В туй блатце всеки влезна – улови си,
а ти стоиш отвън и дигаш врясък.
Ти искаш да си чист? – ех, остани си
там, дето си – на сухо… и на пясък.
Песен без ноти
На автора на статиите
за брашнения чувал
Богатство само днеска трупай,
стани банкерин цял,
кради, лъжи и тупай, тупай
брашнения чувал!
Народа спи! Под нашта песен
отдавна е легнал,
изтупвайте със способ лесен
брашнения чувал!
Сега е времето… Глупците
нек мрат за идеал…
О, тупайте си вие всите
брашнения чувал!
Недейте мисли, че народа
до лош ще дойде хал,
а тупайте вий на свобода
брашнения чувал!
Веч пет години, как туй право
Бог нам ни го е дал…
Грабете, да, и дръжте здраво
брашнения чувал!
Изповед
Не нам, не нам, а имени твоему…
народе!
Парици, нам парици трябват,
във тях се щастието крий;
когато могат да се грабят
защо да ги не грабим ний?!…
„Живот разумен, идеали” -
днес тази песен се не пей!
Кат има тлъстички печалби,
тогаз разумно се живей.
Защо ти са и чест, и слава,
кога със празен си стомах?
Човек богат и честен става,
кога краде без срам, без страх.
Ний нека с подлости живеем…
(Грабеж е наший идеал),
народа както ний люлеем,
за дълго ощ не би станал.
Той нека спи!… В туй време харно
не спим, а бдиме само ний.
Грабете, братя, и безмерно
натрупайте богатства вий.