Физиката, атомите и Айнщайн са науките на XX век. Сега настъпва века на биологията. Растенията и животните са изградени от молекули и клетки, на латински cellula (малка стая) – наречена така през 1665 г. от Роберт Хук в книгата му Micrographia. Клетките могат да се изследват in vivo (на живо), in vitro (в стъклени съдчета), in situ (на мястото, където са), in utero (вътреутробно), in silico (в компютър и с компютърна симулация). In vino методът е описан в „Хормеза, резвератрол и Фонтан на младостта”. Тук ще пиша за Третото нещо – InSpiro.
Телеологично културата ражда и отглежда йерархия на ценности, поведение, ритуали, символи, обличане (събличане), обобщено казано, стил на живот, начин на мислене, религиозни, културни, научни и политически доктрини – меметика1, в която кодовете на семейството, детската градина, училището и университета имат съществено значение в културната антропология. В своята Етика (Ta Ethika) Аристотел описва еudaimonia (eu – хубаво, daimon – дух) – да живееш добре, да имаш добър дух, може и „да си щастлив”. За да постигнеш това, трябва равнопоставено да прилагаш logos (разум), pathos (емоция) и ethos (морал, добродетели). И разбила се – philia (приятелство), базирано на интелектуалните и емоционалните потенциали на човека. Това, което се нарича brain-and-heart friendship (приятелство с мозък и сърце, тръгнало от Варна към всички университети на света).
В книгата си The Growth Engine, публикувана през 2007 г., баща и син Roland и Rogier van Kralingen (подобно на техния сънародник датския професор Йохан Хьойзинха, автор на Homo ludens), описват, че интегрирането на мисли и чувства (emotional intelligence – EI, съответно emotional quotient – EQ) може да укротява конфликти и така да постига разбирателство, без което би настъпила „война на всички против всички” (bellum omnium contra omnes).
На входа на „Градината на Епикур” в Атина е написано: „Гостенино, тук ще прекараш добре времето си, тук е върховното благо – удоволствието.” Обяснимо е следователно, че Епикур е казвал „Няма нищо в разума, което по-рано да не е било в усещанията.” Подобно на Платон и Рене Декарт през XVII век отдели съзнанието/мисленето от тялото/чувствата, като изрече сogito, ergo sum (мисля, следователно съществувам) и даде приоритет на „мислещото нещо”(thinking thing на Джон Лок).
През 1994 г. проф. Антонио Дамазио публикува книгата си „Грешката на Декарт” (Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain), преведена на 35 езика. Д-р Дамазио е един от водещите учени в проучването на връзката между мисленето и чувствата. Роден е през 1944 г. в Лисабон и след дипломирането си емигрира в САЩ. Около 30 години е професор по неврология и психология в Университета на щата Айова и от 2006 г., заедно с жена си проф. Хана Дамазио, създават Института за мозъка и творчеството (Brain and Creativity Institute) при Университета на Южна Калифорния. Дамазио е добър ученик на Епикур и Спиноза, но не и на Декарт. Той и сътрудниците му в Айова и Лос Анджелис изследват с магнитнорезонансна томография пациенти с билатерално увреждане на префронталния вентромедуларен кортекс (VMPC), области на мозъка, отговорни за емоциите2, 3. Дамазио установи, че тези хора губят способността да мислят разумно, не могат да вземат правилни решения и развиват синдрома на „Буридановото магаре”4. Защото мозъкът мисли чрез чувствата – чувстващият мозък (the feeling brain) и сърцето чувства чрез мислите – мислещото сърце. „Защо се смущавате, защо такива мисли влизат в сърцата ви?” (Лука 24: 38). Наскоро Дамазио видя, че увреждане в областта на мозъчната insula води до спиране на тютюнопушенето, но за това ще пиша на „следващата” страница. Изводът на Дамазио е, че ние не сме мислещи машини, ние сме емоционални машини, които мислят. Това е описано и във В търсене на Спиноза (Looking for Spinoza: Joy, Sorrow, and the Fеeling Brain), публикувана през 2003 г.
Това обаче не означава, че проблемът за mind and body (съзнание и тяло) е решен, защото между тях има „трето нещо”. „Между живота и мечтите/има трето нещо. Сети се” – писа Антонио Мачадо. Третото лице, Светият Дух, рneuma (от гр. дишане, като метафора на духа). Докато пулмологията изучава диалога на човека с въздуха, пневматологията е друга наука, която изучава диалога на човека с Бога. Изучава го с Logos, с „идеята на идеите”, „архетипната идея” на Платон.
„И сътвори Бог човека по Свой образ; мъж и жена ги сътвори” (Битие 1: 27). И им каза, че има InSpiro – spiritual being, духовен живот.
________________________________
1. През 1976 г. Ричард Докинс публикува The Selfish Gene – егоистичен в смисъла на способността на най-виталните гени да преминават от поколение на поколение. В книгата е въведен терминът meme (мем), подобно на ген, и съответно memetics (меметика), подобно на генетика – от гр. mimeme (имитирам). В случая гените на културата, както биологичните гени, пренасят информация от поколение на поколение. Така мемите и мемеплексите (комплекси от меми) навлязоха в сферата на човешките мисли – ноосфера (ноусфера, от гр. nous – съзнание). Появи се духовният човек (Homo noeticus). Ноетика (noetics) е неологизъм от генетика (genetics). Появиха се и нооцити – клетки с изключително бързо размножаване, които изяждат света (екофагия, описана през 1983 г. в научно фантастичната новела Кръвна музика на Грег Биър). Концепцията за ноосферата е въведена през 1926 г. от Владимир Вернадски в книтага му Биосферата. Едгард Мичел, американският космонавт, който с Аполо 14 през 1971 г. се разходи до Луната, създаде през 1973 г. Институт по ноетика (www.homonoеticus.info).
2. Koenigs M, Young L, Adolphs R, Tranel D, Cushman F, Hauser M, Damasio A. Damage to the prefrontal cortex increases utilitarian moral judgements. Nature 2007; 446: 908-911
3. Raiville P, Bechara A, Naqvi N, Damasio AR. Basic emotions are associated with distinct patterns of cardiorespiratory activity. Int J Physhophysiol 2006; 61: 5-18
4. През XIV век френският философ Жан Буридан поставя едно магаре (Equus asinus) точно по средата на две купчини сено (с еднакъв размер и качество), но то умира от глад, защото не може да вземе решение от коя купчина сено да яде. Този представител на семейството на конете (Equidae) по-късно е наречен буриданово магаре, въпреки че векове преди него в Небесата (De Caelo) Аристотел е описал гладен и жаден човек, който е поставен на еднакво разстояние между храна и вода, но той не може да реши да яде или да пие и така остава гладен и жаден. За поемата Златното магаре (Asino d’oro) няма да пиша, защото авторът й Николо Макиавели е казал: „По-добре да бъдеш страшен, отколкото обичан”. Така може да е в политиката, но не в InSpiro и Homo noeticus. В такъв случай по-добра е новелата Метаморфози на Луций Апулей, в която героят се превръща в Asino d’oro – срещнете го, може би носи късмет.
