Видеоконферентната връзка между различни медицински центрове за осъществяване на дистанционна помощ при диагностицирането и терапията на пациентите в реално време отдавна не е новина в Европа, но за българската онкология това е новост с днешна дата. Днес пред представители на медиите специалистите от три водещи онкоцентрове в България – Университетска болница „Св. Марина” – Варна, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания – София-град, демонстрираха възможностите на апаратурата, дарена на пет онкологични болници в страната от AstraZeneca. Дарението е на стойност 45 000 лв. и дава възможност за бърза и лесна он-лайн връзка за обсъждане на по-трудни клинични случаи както между българските специалисти от различните центрове в страната, така и с водещи онкологични центрове.
„Тази апартура е ново, шесто сетиво за българската медицинска онкология” – сподели доц. д-р Димитър Калев, началник на клиника по онкология в МБАЛ „Св. Марина”-Варна, и национален консултант по медицинска онкология.
Проф. д-р Асен Дудов, дм, началник на Клиника по медицинска онкология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” показа как на практика могат да се провеждат консултации по конкретни клинични случаи. А д-р Борислав Димитров, управител на Специализирана болница за онкологични заболявания, гр. София подкрепи с конкретни данни тревожната статистика за заболеваемостта и смъртността от белодробен рак в страната.
Зоя Паунова, изпълнителен директор на AstraZeneca България, и Стоян Бичев, докторант, специалност „Молекулярна биология”, Катедра по Медицинска химия и биохимия, Медицински университет, гр. София наблегнаха на значението на генетичния анализ и прицелната терапия в борбата с белодробния рак.
AstraZeneca е пионер в генетичното тестиране на пациентите с рак на белия дроб в България. От началото на 2010 година компанията е организирала процеса на генетичен анализ в Националната генетична лаборатория в страната. При него чрез материал, взет от белодробната тъкан на пациента става възможно определянето кои пациенти са подходящи за лечение с таргетна терапия. По този начин терапията се индивидуализира към съответния пациент и резултатите в терапевтичен план са по- добри. AstraZeneca България е инвестирала сумата от над 650 000 лева за осъществяване на този генетичен анализ, благодарение на това в страната могат да се диагностицират пациенти по всички Европейски стандарти.
В генетичното тестиране на пациенти с рак на белия дроб за период от 4 години са изследвани 2021 пациенти, като от тях с позитивна мутация са 186. При тези пациенти е установено наличието на мутация в генетичния код, която позволява прилагането на таргетна терапия. В резултат на прицелната терапия е постигнато по-добро качество на живот и преживяемост на пациентите. Таргетната терапия е по-ефективна и по-малко увреждаща за нормалните клетки, а пациентите се лекуват в домашни условия без да бъдат хоспитализирани.
Таргетната (прицелна) терапия е вид системна противотуморна терапия, при която се използват т.нар. биологически вещества-таргетни лекарства. Това са специфични органични молекули, които могат избирателно да активират или потискат определени биологични процеси, жизненоважни за туморните клетки. По този начин те водят до смърт на раковите клетки и спиране на туморния растеж. Механизмът на действие на таргетните лекарства се осъществява чрез залавянето им за определено място (рецептор) от определени клетъчни молекули.