Хронична хипокапния при белодробно болни

Хроничната хипокапния (ХХ) е непризнато състояние на човешкия организъм от съвременната медицина, за разлика от хроничната хиперкапния, където е добре известна клиниката, компликациите и лечението. 

Цел. Да се проучат реалните измерения на проблема за ХХ в една белодробна клиника.

Материал и методи. Проспективно са проучени 50 пациенти, изпратени за фибробронхоскопия. Вземаха се предвид следните данни: спирометрия, кръвно-газов анализ от артериална кръв, данни от историята на заболяването.

Резултати. Регистрира се ХХ при 42%, хипоксемия – при 40%, бронхиална обструкция – при 68%. Няма връзка между ХХ и хипоксемия (OR 0.87; CL 0.23-3.24), както и между ХХ и бронхиална обструкция (OR 0.9; CL 0.23-3.35).

Изводи. Причината за ХХ при тези пациенти не е в хипоксемия и в бронхиална обструкция. Не сме имали предвид в проучването психологически фактори.

Ключови думи: хронична хипокапния, хипоксемия, бронхиална обструкция

Chronic hypocapnia

Chronic hypocapnia is “unaccepted condition” of human nature by modern medicine. In acute hypocapnia the clinical picture, complication and treatment are well known while in chronic, they are not.

The aim of the study is to estimate real dimensions of the problem chronic hypocapnia at pulmonary clinic.

Patients and methods: Prospective study of 50 patients who underwent fibrobronchoscopy. There were collected the next information: spirometry, arterial blood-gas analysis, history of illness.

Results: Chronic hypocapnia was found in 42% of patients, hypoxemia – in 40% and bronchial obstruction – in 68%. There are no relation between chronic hypocapnia and hypoxemia /OR 0.87 ; CL 0.23-3.24 /, as well as between chronic hypocapnia and bronchial obstruction / OR 0.9 ;CL 0.23-3.35 /.

Conclusion. The origin of chronic hypocapnia is not connected with hypoxemia and bronchial obstruction in patients with different lung conditions who were refered for and underwent fibrobronchoscopy. We did not mention psychological factors in the study.

Key words: chronic hypocapnia, hypoxemia, bronchial obstruction.

Correspondence: Valeri Andreev, DM, Clinic for Pneumonology and Phthisiatry, UMHAT „Dr. Georgi Stranski“, Pleven 5800; tel. +359 64 886641; GSM 0888 756201; e-mail: valez@mail.bg

Хроничната хипокапния (ХХ) се дефинира като PaСО₂ < 35 mm Hg и почти не съществува в полето на интереса на съвременната медицина. Острата хипокапния (ОХ) има някакво разпознаване като панически разстройства, с които се занимават на практика психиатрите. Причината за това е, че ОХ (PaСО₂ < 25 mm Hg) има понякога драстични изяви, като парестезии, спазми на мускулите, на ларинкса, сърдечни аритмии, дори припадъци. Смята се, че острата респираторна алкалоза води до повишено свързване на калция с албумина и получаващата се хипокалциемия причинява симптомите. Хроничната хипокапния коригира повечето от тези симптоми и пациентът става на практика безсимптомен. Компенсаторните реакции в организма възстановяват физиологичните параметри до нормални или почти нормални. Например метаболитната ацидоза нормализира рН, тахикардията намалява, но персистира, а намаленото церебрално кръвоснабдяване се възстановява след няколко дни, намаленият плазмен обем се възстановява за сметка на увеличена еритроцитна маса, електролитните нива се нормализират.

На практика ХХ е резултат на хронична хипервентилация, която, от своя страна, основно се предизвиква от хипоксемия или някаква друга стимулация на дихателния център, като травма, тумор, сепсис, тиреоидни хормони, никотин.

Интерес представлява и т.нар. хипервентилационен синдром. Има противоречиви данни за неговата генеза. Често тези пациенти имат много изследвания и много диагнози. От тях две трети имат ниско PaСО₂ с компенсаторна ренална екскреция на НСО₃ и почти нормално рН. Изхождайки от тези факти, цел на настоящото проучване е да се установят параметрите на ХХ в една белодробна клиника.

Бяха проучени истории на заболяване на 50 пациенти, насочени за фибробронхоскопия (ФБС) по различни причини. От тях 36 бяха мъже на средна възраст 52 години и 14 жени на средна възраст 51 години.

Вземаха се предвид данни при постъпване в клиниката от кръвно-газовия анализ на артериална кръв (КГА), спирометрия и други данни, даващи възможност да се изключи друга причина за повлияване на КГА, например диабет или бъбречна недостатъчност. Такива пациенти не бяха включвани в проучването. Хронична хипокапния се приемаше при: PaСО₂ < 35 mm Hg, респираторна алкалоза с рН > 7.45, хипоксемия с PaО₂ < 80 mm Hg и бронхиална обструкция с ФЕО₁ < 80%. Получените данни бяха обработени с програмата Epi Info6. За установяване на рисковите фактори на ХХ бе използван метода случай-контрола.

Получените резултати са представени на Табл. 1.

Наличие на ХХ се намери при 42% от пациентите, а респираторна алкалоза – при 22%. Предполагаме, че разликата се дължи на включване на описаните компенсаторни механизми.

Хипоксемия се намери при 40% от наблюдаванте пациенти, а бронхиална обструкция – при 68%.

Не се намери статистическа връзка между ХХ и хипоксемия (OR 0.87; CL 0.23-3.24), както и между ХХ и бронхиална обструкция (OR 0.9; CL 0.23-3.35). Намери се значима връзка между ХХ и респираторна алкалоза (OR 1.89; CL 0.40-9.39), което би трябвало и да се очаква. Не се намери статистическа връзка между респираторна алкалоза и хипоксемия (OR 0.82; CL 0.16-3.97).

Таблица 1. Относителен дял на нарушения.

 Хипоксемията и бронхиалната обструкция не са сред рисковите фактори за развитие на ХХ в изследваната група пациенти. На настоящия етап на проучване не може да се даде отговор къде се крие причината за ХХ. Може само да се предполага, че тя се дължи на психологически фактори.

Пациентите с ХХ имат симптоми, които наподобяват почти всички сериозни органични заболявания, обаче обикновено имат атипични белези на тези заболявания. Често те страдат от обсесивно-компулсивни заболявания, сексуални и семейни затруднения и слаба адаптация към стрес поради ниския киселинно-алкален резерв.

Може би трябва да се спомене какво е значението на нормалното ниво на СО₂ в организма на човека, като се изходи от факта, че a priori не може СО₂ да се възприема като нещо лошо, а О₂ – като нещо добро. На първо място е ефектът на Bohr: накратко, ако PaСО₂ е ниско в кръвта, то афинитета на О₂ към хемоглобина е голям и тъканите страдат от липса на кислород – хипоксия. Според Y. Henderson СО₂ е „главен хормон” в целия организъм. Той се произвежда от всяка тъкан и действа на всеки орган, осъществява контрол върху дишането, първичен фактор е в киселинно-алкалното равновесие, осъществява тоничен контрол върху сърцето и периферната циркулация, не позволява да се продуцира млечна киселина.

Не е ясен произходът на хроничната хипокапния в посочената група. Необходими са по-нататъшни проучвания, за изясняване на проблема.

Литература

1. Pemberton LB, Pemberton DK, Cuddy PG. Treatment of Water, Electrolyte, and Acid-Base Disorders in Surgical Patient; McGRAW-HILL, Inc. New York, 1994
2. Веин АМ, Молдовану ИВ. Нейрогенная гипервентилация. Кишинев, “Штиинца”, 1988
3. HendersonY. Carbon Dioxide, Cyclopedia of Medicine, 1940
4. Krapf R, Beeler I, Hertner D, Hulter HN. Chronic respiratory alkalosis. The effect of sustained hyperventilation on renal regulation of acid-base equilibrium. NEJM 1991; 324: 1394-1401

5. Adrogué HJ, Madias NE. Management of Life – Threatening Acid-Base Disorders – Second of Two Parts. NEJM 1998; 338: 107-111