“Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев Константинов е роден на 25 март – Благовещение – през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и “морето се изправя пред очите му”. След това – жената и жената, и жената. И неговата Eureka! – най-романтичната – за нея:
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Ако беше жив, а можеше да бъде жив:
Но аз съм жив – на гарата съм в девет.
…Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз…
Тогава „тридесетгодишен“, по-късно той написа:
Най-страшното
не е смъртта ни, може би ужасното
е, че сме приживе във тъмната й пластика!
Това напомня древнокитайското учение Yin-Yang – всяко явление съдържа в себе си и противоположното на него – нощ и ден, тъмно и светло, жена и мъж, луна и слънце, болест и здраве, смърт и раждане. Китайците са вярвали, че представени така, явленията и промените (chаnges) могат лесно (easy) да се възприемат и обясняват. Както и „присъствие в отсъствието“, описано в The Book of Ease, наричана още The book of Changes.
Така 68 години със или 11 години без Христо Фотев (1934–2002–2013) са цикли на явлението Фотев.
ХРИСТО, КЪДЕТО И ДА СИ:
в „Тоя влак за Бургас е тъй бавен…
Под всички покриви, във всички влакове!
Във вички самолети едновременно!
Със всички стюардеси и без никоя!
… Завинаги
във въздуха – между морето и небето – някъде
на гларусите в скръбното арго
или в ложата на Рая –
ОБИЧАМЕ ТЕ!
Д-р Георги Чалдъков и приятели