Грузия – непознатата страна от другата страна на Черно море

Брой № 4 (52) / септември 2019, Бактериални респираторни инфекции, придобити в обществото

Георги Байчев

 

Какво знаем за Грузия?

 

Преди да предприема това пътуване – аз знаех твърде малко. Бях гледал темпераментните им народни танци, великолепния филм „ Дървото на живота” на Тенгиз Абуладзе и имах някакви спомени от историята за древна Колхида , аргонавтите и прикованият Прометей.

 

А, да, и един грузинец, преобърнал живота на милиони души по света…

 

Известна като бивша съветска република, стратегическото и разположение в Кавказ й отрежда през вековете нелека съдба поради преплитането на много и постоянни политически интереси на Азия, Русия и Европа. От богатата си 3500-годишна история Грузия е била независима само 200 от тях. „Златният век” на страната е в периода от единадесети до началото на тринадесети век, при управлението на цар Давид IV (1089 – 1125) и неговата внучка Тамара ( 1184 – 1213). След монголското нашествие от 1243 година държавата е опустошена и се разпада на отделни малки княжества, които по – късно са под властта на съседна Персия. От 1801 година Грузия е анексирана от Руската империя, а едва от 2008 е отново независима държава.

 

 

След Армения това е втората страна в света, която приема християнството като официална държавна религия. Днес около 85% от жителите се определят като православни.

 

На площ два пъти по-малка от България, тук има 5000 религиозни храма. Например църква с името на Свети Георги се среща в над 200 места в страната (Сн. 1).

 

Оттук е минавал „Пътят на коприната“, грузинската азбука е около шест века по-стара от кирилицата, а Грузия е една от първите страни, в които се произвежда вино. Освен това се оказа, че е много близко до България – разстоянието по море между Варна и Батуми е само 1140 км.

 

В Грузия ще откриете смесица от култури и обичаи, безброй исторически места и прекрасна природа. При възможност посетете древната столица Мцхета, пещерният град Уплисцихе , планинският регион около връх Казбег и, разбира се, Тбилиси – сърцето на грузинската култура.

 

Мцхета е старата столица на страната, едно малко красиво градче, сгушено между скалисти планини, днес обявено за световно културно наследство от Юнеско. Основни забележителности тук са патриаршеският храм на грузинската православна църква, където според легендата е заровена тогата на Исус Христос, и църквата Джвари от пети век, романтично кацнала на един от близките хълмове. Оттук започва разпространението на християнството в цяла Грузия.

 

 

Древният скален град Уплисцихе е едно умалено копие на Кападокия, изсечен в скалите на левия бряг на река Кура през II-I хилядолетие преди новата ера. Първоначално той се обособява като култов център с много храмове, посветени на различни божества, в това число и на Слънцето. Уплисцихе  изживява периоди на възходи и падения, като по време на разцвета си като част от „Пътя на коприната“ е имал над 700 пещери с резервоари за съхранение на храна и вино (Сн. 2).

 

 

Задължително минете по Грузинският военен път от Тбилиси до Владикавказ, маршрут, използван през вековете от завоеватели и търговци. През прохода Джвари (2400 м), край планината Казбег от двете страни се откриват множество живописни гледки, мечта за всеки един фотограф (Сн. 3 и Сн. 4).

 

 

В самата столица Тбилиси (в превод „топъл”) ще останете изумени от странната смесица от модерни нововъведения и консервативни навици и обичаи. На метри разстояние съжителстват стари изгнили дървени къщи и модерни сгради от алуминий, стъкло и стомана. Из криволичещите улици на стария град се крие чудна смесица от култури – църкви, издигащи се до джамии, православни свещеници, които крачат покрай арменски евреи. Тук ще усетите мириса на пресен хляб от семейните фурни в мазетата, ще се сблъскате с поредния уличен амбулантен търговец, за да стигнете до крепостта Нарикала (Сн. 5).

 

Освен красивата природа и богата история има още една сериозна причина да посетите Грузия и това е отличната кухня. „Кхачапури” е може би най-известната местна храна – вкусни питки с пълнеж от сирене, яйца, кашкавал, а в някои разновидности и с месо. Други много известни ястия са „хинкали” – солени понички с кайма и „мцвади” – шиш кебап от говеждо филе или мариновано телешко. Задължително опитайте от националните вина. В Грузия се отглеждат 530 сорта грозде, основният от които е „Саперави”, но отчитайки колко е разнообразна земята им, вкусовете на вината са богати и разнообразни. Винопроизводството тук е не само в основата на икономиката, но и част от духовната култура на страната. Според археологични проучвания, по южните склонове на Кавказ се прави вино повече от 8000 години. Що се касае до бирата, няма голям избор на местно пиво, но ми бе препоръчана „Касрис”, която наистина се оказа добра.

 

Най-характерната безалкохолна напитка безспорно е „Боржоми” – солена, леко газирана минерална вода от едноименния град, която е била любимо питие на всички руски и съветски лидери от Ленин до днес.

 

Базовото познаване на руски език е абсолютно задължително, всички го разбират, особено по-възрастните, и са много общителни. Родният език на грузинците е много сложен за нас, неразбираем, с азбука от 33 букви които са еднакви по размер, без главни и малки букви, и нито една от тях не съвпада с кирилица или латиница.

 

И накрая, не можем да минем без поне един техен тост:

 

Един грузинец претърпял автомобилна катастрофа и попаднал в болница с две счупени ръце. Лекувал го добър лекар. Малко преди да го изпишат, той попитал:

- Докторе, след като ми свалите гипса, ще мога ли да свиря на пиано?

- Разбира се, че ще можете.

- Вие сте голям майстор, докторе – преди не можех да свиря.

 

Да пием за лекарите, които вършат чудеса!

 


 

Вашият коментар