Голямата манипулация

Световната история не е територия на щастието.

Периодите на щастие са празни страници в нея.

                                                                                                    Хегел

InSpiro*, приятели!

Бъдете внимателни. Вече близо 100 години човечеството е жертва на префинена манипулация, която ни превръща в хищни консуматори, човекоподобни хедонисти с нечовешки желания и страсти. Тя започна с изисканите манипулатори на Третия Райх и доведе до най-жестокия човешки геноцид. На тези манипулатори принадлежат следните фрази: „Ако искате да спечелите масите, говорете им най-нелепите и груби неща” /Адолф Хитлер/; „Ние не целим истината, а ефекта” и „Колкото по-груба е една лъжа, толкова по-лесно й вярват” /Йозеф Гьобелс/.

Но да оставим зловещото и продължим с нечовешкото.

Днес, когато всички мислим, че правим осъзнат избор, всъщност сме жертва на поредната манипулация. Купуваме нещата, които „изискано” ни предлагат, четем онова, което перфидно ни пробутват, носим дрехи, за които ни убеждават, че са ефектни, ядем храна, която изглежда нелепо, избираме тези, които ни лъжат безсрамно и непрекъснато. Всеки ден някой упражнява върху нас правилото на „Проктър и Гембъл”: „Не смятайте хората за глупаци, но не забравяйте, че са точно такива”. Това правило, което приемаме без съпротива, е част от арсенала във войната на медиите срещу човечеството. Без особени усилия, в кратките минути за реклама ни превръщат в послушни глупаци, без собствено мислене и с предвидимо действие. Това е новият, Четвърти Райх и ние сме неговите доброволни и задоволени жертви. Стремим се към стройно тяло и големи гърди, а забравяме, че ни е нужен достатъчно интелект, за да не изглеждаме смешни с тях. Помнете, че всички, които ви манипулират, всъщност ви презират и целят вашето унижение. Бъдете нещо повече от мислеща тръстика и покажете повече достойнство и чест. Не позволявайте да ви считат за умствено изостанали и използвайте собствения си разсъдък, когато вземате решения. Не ви ли се присънва блажено бягство в изоставено и отдалечено кътче, където можете да се отдадете на собствените си мисли и да чуете собствения си глас? Посочете ми поне един човек от телевизионния екран или радиоефир, който говори, че се е посветил на България и заслужава да му се доверите, без да сте го проверили чрез детектор на лъжата. Това е почти толкова възможно, колкото да откриете брилянт в супата на клошар. Обладан съм от песимизъм, защото тези, на които имам доверие и бих разрешил да ме поведат след себе си, отдавна не желаят да правят това. Те нямат вече сили за друго освен за собственото си оцеляване. Да водиш, означава не само да си пръв сред водените, но и да им служиш, докато изтръгваш най-доброто от тях. Това изисква особена мъдрост и сила, която притежават малцина.

Ние сме зомбирани клонинги на маркетинга, икономическите интереси и политиците. Фридрих Ницше отдавна произнесе „Бог е мъртъв” и вече не виждам кой ще ни преведе през пустинята. Нужни са ни 100 години, за да си върнем човешкия образ. Живеем в един погубващ се прагматичен, лицемерен и недуховен свят, в който повечето от нас са роби. Като робите на Томас Джеферсън (притежавал е 187 роби), които никога не са могли да се възползват от правата в неговата „Декларация за независимостта” и са били използвани като обезпечение по натрупаните от него дългове. Робите не могат да се съпротивляват, още по-малко – да управляват. Не е възможно да си послушна собственост и да водиш към промяна този, на който принадлежиш. Ние сме доброволните домашни прислужници на средностатистическата човешка извадка, която моделира нашето скудоумие, а ние й отвръщаме с предано служене. Нямаме право да бъдем повече, защото сме необходимите послушни консуматори на плеоназми и идеологеми. Ние сме онова, което сме пожелали да бъдем – евтина стока, на която сме надули цената. Поевтиняваме толкова бързо, че никога няма да създадем онзи свят, за който мечтаеше Чоран: „Мечтая за свят, в който повод за саможертва ще е една запетая”. Вашата душа се продава на съседната сергия, защото за нейния „свободен” избор са инвестирани милиарди и тя отдавна не е ваша собственост. Отпуснете се и изгонете суицидните мисли, за да научите истината. Откакто можете да четете и пишете, нищо не зависи от вас, а от гласа зад микрофона на радиото или телевизионния екран. В огромния процент от случаите този глас има предци-пилигрими, които са пресекли океана с кораба Mayflower и носят греха за масовото изтребление на местните индианци. Сега вашият свободен избор им принадлежи, защото притежават средствата за комуникация и те ги използват зловещо, за да употребят вашата воля и изтръгнат последните остатъци на вашия свободен избор. Този избор вече се ражда някъде близо до Пето Авеню, в офиса на някой зализан и вонящ на уиски янки, а не във вашата глава. Когато този същият янки се опитва да ви мачка, му припомнете написаното от Хенри Милър в ”Тропик на козирога”: “Обикалял съм улиците на много страни в света. Никъде другаде не съм срещал по-голяма деградация, по-голямо унижение, отколкото в Америка.” Това е новият образ на префиненото духовно падение, което се случва далеч зад границите на индианските резервати и социалното лицемерие на робовладелеца Томас Джеферсън.

Ето ви още няколко идеи за спасение. Ако желаете да запазите достойнство и контрола върху живота си, съхранете волята за любов, знание и добруване, защото само интелектът и добротата на вашето сърце ще гарантират смислени решения за собствения ви живот. Ако останете да живеете в този измъчен и обречен на манипулация свят, създайте свой, в който няма лицемерие и политически манипулации, за да не ви превърнат в такива хора, от които вие искате да се спасите. Само в такъв свят можете да бъдете толкова щастливи, за да поднесете това щастие и на другите около вас. Никос Казандзакис написа в „Алексис Зорбас”: „Единственият начин да спасиш себе си се състои в това да спасиш другите”.

Бъдете здрави, любознателни, обичани и вдъхновени!

Пишете ми безразсъдно смело на:

koro_55@vma.bg

Коста Костов

септември 2014

________________

* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)