ФСБ – енигма и реалност

Румен Бояджиев 

Б символизира кауза – български прогресив рок, висок професионализъм, неотменимо послание към публиката, неотстъпчива последователност… и музика, която одухотворява, дава енергия, докосва чувствата и буди размисъл. Музиката на ФСБ издържа на времето, остана актуална и ненадмината в своята жизненост. В генезиса й има български корени, в природата – европейски традиции, в универсума – космополитност. Това я прави достъпна и некомерсиална, разбираема и философска, популярна и класическа. Антиподи, които не разделят, а обединяват хората в желанието им да открият себе си чрез и вътре в нея. Очевидна последица от академичното образование, музикалните идоли като Дженесис, Йес, Патрик Мораз, Исао Томита, Джино и Рос Ванели, познанието за титаничното майсторство на Вагнер, Стравински, Гершуин, Бърнстейн и неизчерпаемата креативност на ФСБ да създават. Музика – необятна, необяснима сила на привличане и себеотдаване!

От създаването на ФСБ са изтекли 40 години, 3 хиляди концерта, 10 албума, 7 сингъла, 6 компилации, стотици звукозаписни и репетиционни часове.

В биографията си групата вписа: първия двоен концертен албум в България, първия концерт на стадион с 15 000 души публика, първото концертно лазерно шоу, първия издаден макси-сингъл, първата българска група, участвала в международни рок фестивали в Брегенц и Копенхаген, първия албум на български артисти, издаден от международна компания Bellaphon, първите българи – продуценти, аранжори и студийни музиканти на световна звезда в албума I’m Gonnd Change, първото Грами, споделено с Хосе Фелисиано за Ciellito Lindo. Както се пее в песента “За миг спри да бъдеш все първи ти…”

В алеята на българските рок звезди сте оставили многобройни отпечатъци, окачествени със знака “за първи път”. Как се чувствате днес?

Знакът „за първи път” е показател за активност и способност да изпреварваш времето, да бъдеш изпълнен с желание, да се информираш, да слушаш последната излязла на пазара музика, да сравняваш достижения в световния звукозапис и да се опитваш да търсиш своето място между всичко това. Днес не се срамувам от нищо, което съм оставил.

Какво ви задържа на сцената 40 години?

ФСБ за мен е религия. Ако и за другите не беше така, нямаше да оцелеем заедно. Музиката, която харесваме и създаваме, е мостът, който ни обединява. Тя ни събира, тя ни разделя, тя ни дава енергия, тя ни реализира, тя ни пази от грешки, тя ни казва какво да правим.

Не сте политизирали, не сте комерсиализирали музиката и изявите си. Какво загубихте и какво спечелихте от това?

Загубихме пари и кариери. А спечелихме всичко, което кара хората да ни харесват и уважават.

Имат ли право интелектуалците да мълчат?

Както се видя, когато интелектуалците мълчат, резултатът е негативен. Мълчанието е злато, ако има разбиращи. Но има ли неразбрали, то става средство. Още по-опасно е говоренето на поръчковата интелигенция. В този смисъл същинските интелектуалци са длъжници на обществото. Те трябва да си върнат значимостта и мястото, което им се полага, да си възстановят изгубеното влияние и да нарушат своето мълчание.

От 2010 г. кариерата ви бележи възхода на „голямото завръщане”. Албумът ФСБ точка и трите концептуални концертни програми Пак ще се прегърнем, ФСБ Симфони, Вълче време се превърнаха в музикални събития. Ново начало или напомняне за стара слава?

И двете. Но преди всичко, искахме да създадем нова музика, да запишем качествен албум, да направим забележително сценично шоу, да заснемем видеофилми с концертите, да реализираме програма със симфоничен оркестър и да представим различните страни на ФСБ. В известна степен всяко ново е и забравено старо.

Към кого е насочена „стрелата” на вашите послания?

Ние никога не сме се стремели да бъдем народни любимци. Искали сме да имаме нашата публика на точен адрес, а не на случаен. Когато твоята истинска публика те разбере добре и те хареса, възторгът й се отразява веднага и на останалата, както стана с песента „Високо”, например. Хората искрено я харесаха и възхищавайки ù се, я направиха всеобщ химн. Това ни кара да се чувстваме щастливи, че за всички ни се е случило нещо хубаво.

В началото на 2016 г. ще бъде издаден солов албум Румен Бояджиев – „Бяло“*. Без ФСБ?

Аз дълго се въздържах, заради общата кауза и ангажиментите с групата. Сега, когато реализирахме четири мащабни проекта и ФСБ отново си стъпи на мястото, реших, че мога да отделя време и да се посветя на така мечтания от мен самостоятелен албум. Исках той да бъде наистина солов, да си изсвиря всички инструменти по начина, по който мога. Исках да си изпея всички гласове по начина, по който мога. Да си го запиша, смеся и мастерирам по начина, по който мога. Исках да изпея тези думи, които харесвам. Исках целият албум да изглежда по начина, по който съм си го представял. Исках този албум да бъде това, което заслужавам.

Бяло

След студа от сухи страсти и есенни листа,

под снега на мойте чувства пониква любовта.

Странно.

Сълзите ми как се стичат, превръщат се в роса,

а копнежите ми в пролетни цветя.

Бяла светлина. Надежда бяла.

Бели гълъби на ята,

с бялата коса на фея бяла,

свиват бели гнезда.

Бяла светлина. Стихия бяла.

Към небесната белота

с белите крила орлица бяла

самотно излетя със гордост няма…

След страха от стари сенки и ничия вина,

от духа на днешна вяра поникват семена.

Странно.

Как от мъдростта човешка светът забременя?

И любов роди за цялата земя…

Аз мога ли да бъда птица бяла?

И да превърна ръцете си в крила,

и само да опитам,

да опитам да полетя.

Бяла светлина. Стихия бяла.

В тази приказна белота

мога ли и аз с надежда бяла

да разперя крила?

Бяла светлина. Стихия бяла.

Горе в белите небеса

мога ли и аз с орлица бяла да летя?

Вземи ме

Едва докосна ме в съня

и вместо утро, синкав здрач се спусна в мен.

Проплака дъжд и заваля,

нахлу студът и притъмня,

и в този час дори несподелен

без теб започва моят ден.

От облаци не виждам в очите ти небе,

не чувствам твоя полъх, а само ветрове.

Вземи ме с волната душа,

вземи ме с топлите ръце.

Изпий солената сълза,

единствен белег на тъга.

Следа в пресъхнало море,

стрела в раненото сърце.

Вземи със себе си скръбта

и слабостта ми на дете.

Изпий горчивата сълза,

последен белег от съня,

не ме оставяй наранен,

денят ти ще започва с мен.

Очите ти се сливат със синьото небе,

а твоят лек и нежен полъх

със бурни ветрове.

Вземи ме с волната душа.

Изпий солената сълза.

Вземи със себе си скръбта,

единствен белег на тъга

Изпий горчивата сълза,

последен белег от съня.

___________

*Текстовете на две от парчетата в албума „Бяло”можете да видите по-долу.