Yo soy yo y mi circunstancia.
(Аз съм аз и заобикалящите ме неща.)
Хосе Ортега и Гасет,
Meditaciones del Quijote (1914)
Надеждите, очаквани от проекта за човешкия геном, бяха, че той може да подобри разбиранията ни за причините и лекуването на болести. Оказа се обаче, че генетичните болести представляват около 10% от всички болести на човека. Останалите 90% са свързани с излагането (англ. expose, exposure) на човека на вредните въздействия на вътрешната и околната среда (Табл 1). Така през 2005 г. Кристофър Уайлд публикува концепцията си за експозом (exposome) като компонент на околната среда, взаимодействащ с генома: The exposome encompasses life-course environmental exposures (including lifestyle factors) from the prenatal period onwards1-4. Съответно, експозомиката (exposomics) изучава експозома.
Таблица 1. Вътрешни и външни фактори на човешкия експозом
Вътрешни
фактори
Медиатори на възпаление, имунитет, клетъчeн растеж, апоптоза, липидно пероксидиране и други клетъчни процеси
Микробиом – бактериите, колонизирали човешкото тяло
Външни
фактори
Начин на живот – хранене, тютюнопушене, физическа активност, спане (day-night cycle)
Радиация
Ксенобиотици
Persistent environmental organic pollutants (POP)
пестициди, polychlorinated biphenyls, polycyclic aromatic hydrocarbon, (xenoestrogens
По матрицата на популярния италиански израз casa dolce casa харвардските невробиолози Lichtman и Sanes през 2008 г. написаха статия, озаглавена Ome sweet ome: what can the genome tell us about the connectome? (Curr Opin Neurobiol 2008; 18: 346-353).
Както геномът е общият брой на гените в даден организъм, протеомът – общият брой на протеините, интерактомът – общият брой на взаимодействията между протеини, така експозомът е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори (вредите в нас и около нас), на които е изложен човек, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява програмирането на растежа (developmental programming) и на болести, които настъпват при възрастния човек5,6.
Таблица 2 представя някои от „-ом” ансамблите от молекули, цикулиращи в човешките клетки и екстрацелуларен матрикс.
Таблица 2. „-Ом” молекулни комплекси в човешкия организъм*
Геном, Транскриптом, Епигеном, Ацетилом, Аддуктом, Протеом, Интерактом, Инфолдом, Секретом, Адипокином, Метаболом, Липидом… |
Други „-ом”: Експозом, Микробиом, Конектом, Diseasome |
Светлината – нейните фотони – и съответно day-night cycle са също така важни екозогенни фактори, който влияят на различни биологични процеси – спане, хранене, метаболизъм. Тези хронобиологични феномени, наричани обобщено денонощен рътъм (circadian rhythm), се контролират от биологичния часовник (endogenous biological clock), локализиран в suprachiasmatic nucleus (SCN) на хипоталамуса. Информацията от фотоните, приета от нервните клетки на ретината, се пренася в SCN и така адаптира физиологията и поведението на човека към промените на day-night cycle. Обяснимо е може би, че глобалното увеличаване на случаите на затлъстяване и свързаните с него болести е „синхронизирано” с увеличеното излагане на човека на светлина по време на нощта7,8.
Както се вижда на табл. 1, адипозната (мастна) тъкан е главен резервоар на ксенобиотици – екзогенните врагове на човешкото здраве. В мастната тъкан, подобно на черния дроб, се индуцира синтеза на ксенобиотици-метаболизиращите ензими cytochromes p450 (CYP1A1 and CYP1B1), под тяхното въздействие се биоактивират persistent environmental organic pollutants (POP), те – като environmental obesogens – се изнасят от мастната тъкан ендокринно и паракринно и участват в патогенезата на Homo obesus и свързаните с него сърдечнометаболитни и ракови болести9,10. Това откри нов клон на адипобиологията – адипотоксикология11.
Внимавай тук добре, любомъдри читателю, за да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите12: съвременни изследвания включиха в спектъра на експозома и токсичните ефекти от действията на популярни личности върху духовното здраве на човека и обществото9.
Не че ги няма, знаменитите българи са скрити за политиката, науката, образованието и културата. Вижте популярните „пациенти“ – перманентни политици, жълти журналисти, силиконови певици, милионизирани мутрози, сексуално модифицирани организми, самовлюбени сериални артисти и локални спортисти – и ще се съгласите с тази диагноза. Те, а не ерудираните и моралните, са всекидневно екранирани във вестници, списания, телевизии, клипове, билборди и Fan Page на Facebook. Стават role model (модел за подражание) на младите и на недостатъчно образованите хора.
В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за биологично активни вещества, например инсулин, се скриват под повърхността на клетките – нарича се down-regulation. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със скритите рецептори и така не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме. Когато в едно общество има down-regulation на ерудираните и етични хора, се появява синдромът на придобита интелектуална и етична недостатъчност – СПИЕН, който е не по-малко опасен от СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). Тогава идва кризата на личността, предизвикана от идентификацията с популярните личности. И кризите в икономиката, образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата и обществото боледуват – гражданите им стават най-болните, най-бедните и най-тъжните хора на Европа.
Това, обобщено от поета Георги Ангелов, звучи така:
Край пътя,
в жегата непоносима,
работи гладен, изтерзан народ
и няма кой
да го свали
от кръста.
В „Бургас. Сантиментални истории” има есе, озаглавено „Примери за поведение: КК-1 versus КК-2”, където КК-2 е бургазлията, който казва: „Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии“. КК-1 е популярна личност, която ненаситно обижда други популярни личности в „Труд“-овите си „Приказки“, отскоро – в „Особен поглед” в „Уикенд”. Там те са наричани „любопитно чехълче“, „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“, „мижитурки“ и „маймунджулуци на местни маниаци“.
Мислех, че КК-1 е доста груб в подбора на думите. Но от 1 юни 2012 г., когато влезе в сила законът за забрана на тютюнопушенето в затворени обществени места, виждам, че думите на КК-1 са нежни вариации на словесна арогантност, сравнени с тази на един жестикулиращ социолог, един министър с пура, един режисьор, обичащ България, и една „насрещна” журналистка, пропагандиращи, че законът им отнема човешките права.
„Аз, пушачката, съм превърната в новия обществен враг” – звучи грозно, арогантно и асоциално, но това е написала „в края на седмицата” журналистката в „малката си проповед”, озаглавена „Фашизъм с цигарите”. Да мислиш така в седем и половина милионна страна, в която 100 хиляди човека умират годишно от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и ракови болести, при които пушенето е един от големите рискови фактори и разходите за лечение и преждевременно пенсиониране са милиони лева годишно, е симптом на антисоциално личностно разстройство (аntisocial personality disorder) – съгласно четвърто издание на диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-IV). Вещите лица на тази тема са професор Георги Попов във Варна и доцент Илиян Иванов в Ню Йорк.
Ограничени в табакоцентризма си, тези популярни личности забравят (не допускам да не знаят), че в напредналите страни пушачите най-често са недостатъчно образовани и безотговорни към себе си и обществото хора. През 50-те години на миналия век застрахователните компании в САЩ първи започнаха борбата срещу тютюнопушенето – сега човек около 40-годишна възраст, който е здрав и не пуши, плаща здравна застраховка около 100 долара годишно, докато човек, който е здрав и пуши, плаща около 300 долара годишно. Центровете по контрол и превенция на болести (Centers for Disease Control and Prevention), в един от които работи и нашата бивша студентка д-р Юлия Йосифова-Карол, изчисляват, че тютюнопушенето струва на САЩ около 200 милиарда долара годишно. И, че застраховката за работник, който пуши, струва на работодателя 18 % повече, отколкото тази за непушача – тези проценти могат да бъдат увеличени в съгласие със здравната реформа на президента Обама. Която подсеща американците, че всеки трябва да прави нещо полезно за своето здраве – за да я има healthier and a more productive America (по-здрава и по-продуктивна Америка).
Светът е много по-голям и по-сложен, отколкото телевизионните екрани и страниците на българските медии. Не забраната на пушенето, а повишените кръвни нива на холестерол, сол (натриев хлорид) и тютюневи отрови са „фашизъм” за здравето на българите. Ние се нуждаем от спешна и дългосрочна профилактика на сърдечнометаболитни и ракови болести – законът за забрана на пушенето е част от тях. Той трябва да бъде последван от закон за ограничаване на солта и мазнините в храната – другите две отрови за здравето на българите. И закон за “солни” и “мазни” такси за производителите на храни. Защото, ако се намали наполовина дневната консумация на сол, това ще спаси около 2.5 милиона човешки живота годишно в света – от инсулти, инфаркти и болести на бъбреците.
Ако това не се осъществи и ако не се укроти арогантността на популярните личности, ние ще продължаваме да бъдем изложени на токсичните действия на тютюнопушенето, пресолените, мазните и сладките храни и на канцерогените и обезогените в околната среда. „В България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично” – каза доцент Коста Костов. Затова ще си останем една по-болна и слабо продуктивна България.
И „любопитно чехълче“, „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“, „мижитурките“ и „маймунджулуците на местните маниаци“ ще са нежни вариации на словесна арогантност, сравнени с тези на експозомните популярни личности – един жестикулиращ социолог, един министър с пура, един режисьор, обичащ България, и една „насрещна” журналистка…
Литература
- Wild CP. Complementing the genome with an “exposome”: the outstanding challenge of environmental exposure measurement in molecular epidemiology. Cancer Epidemiol Biomarkers Prev 2005;14: 1847–1850.
- Rappaport SM. Implications of the exposome for exposure science. J Expo Sci Environ Epidemiol 2011; 21: 5-9.
- Lioy PJ, Rappaport SM. Exposure science and the exposome: An opportunity for coherence in the environmental health sciences. Environ Health Perspect 2011; 119: a466-a467.
- 4. Fruhbeck G, ChaldakovGN. Would-be-worlds of adipobiology in the exposome of globesity. Adipobiology 2012; 4 (In press).
- Blumberg B. Obesogens, stem cells and the maternal programming of obesity. J Dev Origins Health Dis 2011; 2:3-8.
- Gertler A. Role of leptin in early metabolic programming. Adipobiology 2009; 1: 27-34.
- Fonken LK, Workman JL, Walton JC, Weil ZM, Morris JS, Haim A, et al. Light at night increases body mass by shifting the time of food intake. Proc Natl Acad Sci USA 2010;107:18664-18669
- Nedeltcheva AV, Kilkus JM, Imperial J, Schoeller DA, Penev PD. Insufficient sleep undermines dietary efforts to reduce adiposity. Ann Intern Med 2010;153:435-441.
- Ben-Jonathan N, Hugo ER, Brandebourg TD. Effects of bisphenol A on adipokine release from human adipose tissue: Implications for the metabolic syndrome. Mol Cell Endocrinol 2009; 304:49-54.
- Ellero S, Chakhtoura G, Barreau C, Langout S, Benelli C, Penicaud L, et al. Xenobiotic-metabolizing cytochromes P450 in human white adipose tissue: Expression and induction. Drug MetabDispos 2010; 38:679-686.
- Chaldakov GN, Georgiev V, Yanev S. Toxicology of adipose tissue (adipotoxicology) or adipose tissue as a “toxicrine” organ. [abstract]. In: NATO Advanced Research Workshop “Advanced Bioactive Compounds Countering the Effects of Radiological, Chemical and Biological Agents”. Yalta, Crimea, Ukraine, May 16 – 19, 2012. p 9.
- Паисий Хилендарски Свети. Славянобългарска история. Стъкми за печат по първообраз професор Йордан Иванов, София, 1914.