Янина Славова*
Като млад лекар в продължение на една година /1976 -1977 г./ живях и работих в Бургас. Баща ми беше уредил да премина субординатура по вътрешни болести в Кюстендил, защото той отговаряше като лекар-пулмолог за този район. На самото разпределение аз заявих, че искам да работя на морето.
Имаше свободно лекарско място само в Царево, като трябваше да специализирам една година в Бургас. Живях на ул. Ернст Телман“ №107, в апартамента на леля Марийка Бончева, близка на д-р Куцарова – главен лекар в Окръжна болница.
Работих в Окръжна болница, карах специализация по вътрешни болести, под ръководството на доц. Константин Кънчев**. Чудесен лекар, и не само той – учиха ме и прекрасните и незабравими за мен д-р Райкова (ендокринолог), д-р Чилингиров (кардиолог), д-р Стоичков (кардиолог). Д-р Чилингиров казваше: „малки ЕКГ-изменения – малка смърт“.
Газех кал до колене в циганския квартал, когато давах дежурства в спешното към Окръжната болница. Направих първата си венозна инжекция на газена лампа в полутъмно, задушно, наситено с човешки аромати помещение. Преживях първата си среща със смърта на моя пациентка, която току що бях разпитала, прегледала, консултирала с д-р Папазян и няколко минути след приемането на лекарствата почина. Оказа се руптура на аневризма на аортата. После колегите дълго се шегуваха с мен – как не съм могла да излекувам аневризмата. Атмосферата, в която работехме, беше колегиална, приятелска. Д-р Андронов в момент на вдъхновение написа стихотворение за лекарската професия.
През този период за първи път си проведох самолечение. Бях оставена да отговарям за отделението по ендокринология и нефрология за една седмица през лятото. Сутринта се събудих със силна болка и схващане и изкривяване на врата. Пих аналгин и с чувство за отговорност, с бодра крачка пристигнах в болницата. Болката във врата не само не мина, а дори се засили и вратът се изкриви още повече. Трябваше да мина визитация. Знаех от учебниците, че морфинът има силно обезболяващ ефект, помолих сестрата да ми удари ½ ампула морфин за обезболяване. След 15-20 минути лежах на системи, повръщах, беше ми лошо, вратът продължаваше да ме боли. Така прекарах целия ден, надявах се поне някоя халюцинация да ме ободри, но това не се получи. За 12 часа отслабнах 2 кг, разбрах, че от мен няма да стане наркоман, че не трябва да вярвам на всичко, което е написано в книгите, и че когато се прилага за първи път един медикамент, най-добре е да се взема в по-малка доза.
Един път ме викаха за консултация в Затвора в Бургас. Милиционерите отваряха и затваряха грамадни, метални врати докато ме доведат до килия, където лежеше „леко“ болният затворник. В седалищната област на един мъж с посивяло от болка лице видях голяма, зловонна рана. Лечението можеше да бъде само оперативно, в болницата. Направих необходимото това да се случи.
Обичах да кръстосвам по бургаските улици, да хапвам панирани калмари (никога след това не съм яла толкова вкусни калмари), да пия арменско кафе. Разхождах се често и по ул. „Първи май“ с надеждата да срещна един колега, който по време на следването два пъти идва в София при моите родители да ми иска ръката, но те не ме дадоха. Майка ми каза, че е много красив и не бил за мене, а баща ми изобщо не се появи да се запознае с него. Заплашиха ме, че ще ме разсиновят, ако се омъжа за него без тяхното съгласие. Бях много влюбена, но и естествено, че бях благодарна, че са ме отгледали, и прецених, че родители едни, а мъже много. После разбрах, че любовта може да се случи само няколко пъти.
Много обичах да ходя на гости на леля Лили Главанова, женена за капитан Аспарух Главанов, в къщата им до морската градина, точно срещу къщата на Недялко Йорданов. Капитанът висок, едър, достолепен мъж, с усмихнати очи и силен глас, през повечето време кръстосваше морета и океани, а ние – леля Лили, нейни приятелки и аз опитвахме червено вино, морски деликатеси и в приятни разговори споделяхме преживяно, мисли и емоции. Аз изобщо не подозирах, че след няколко години нейният син Илко (Илия Главанов, професор към Консерваторията в София, баща на китариста Петър Главанов от Акага) ще стане причина да се срещна с мъжа на моя живот – фаготистът Марин. Но това е друга тема, годината е 1977 г. , аз съм в Бургас, усещам морския вятър, вдишвам свежия въздух, флиртувам с погледи, отивам на среща…
………….
*д-р Янина Славова е пулмолог и патолог, професор, консултант на Медицински център INSPIRO
**доц. Константин Кънчев е дългогодишен началник на Клиниката по вътрешни болести в бившата Окръжна болница в Бургас (понастоящем – Областна болница Бургас), изключителен ерудит и мултидисциплинарен лекар с няколко специалности, лектор по гастроентерология в МУ Варна.