Посвещавам този текст на всички приятели,
които ме вдъхновиха да пиша за музиката,
която населява душата ми.
Джо Семпъл (Joseph Leslie „Joe” Sample), роден на 1 февруари 1939 г. в Хюстън, щата Тексас, гостува на 25 март в София. С него беше и лиричната, високооктавна джаз-соул певица Ренди Крофорд (Randy Crawford), която изпя през 1976 г. неговия хит Street life. Голямата провокация за българската публика беше обаче Семпъл, жива легенда на съвременния джаз. В София той свири изящно, сдържано и почти академично – без излишни ефекти и с много концентрация в прецизния тон. Признавам, че имам слабост към Джо Семпъл и неговите съвместни проекти с Лайла Хатауей (Lilah Hathaway), както и компилациите му Collection и The best of Joe Sample, които са незаменима часто от моята любима домашна фонотека.
Заляга здраво над пианото едва петгодишен. Пианист, аранжьор и композитор, един от основоположниците на легендарната група от края на 50-те Джаз Крусейдърс, в която си даваха среща такива имена като Лари Карлтън (китара), Уейн Хендерсън (тромбон), Стикс Хоопер (ударни) и Уинтън Фелдър (тенор саксофон). Започнал като хард-боб пианист с акустичен звук, по-късно, в ерата на джаз-фънка и фюжъна, преминава към електрическия саунд, а групата му премахва думата джаз пред името си, за да остане през 1971 г. само като Крусейдърс (Crusaders), преминавайки към по-популярен звук. Тройният сборен албум Crusaders collection, издаден през 1992 г., е признание за значението им в музикалната история.
Джо Семпъл и Лайла Хатауей (1999)
Семпъл започва соловата си кариера още през 80-те и прави записи с легенди като Майлс Дейвис, Би Би Кинг, Джордж Бенсън, Ерик Клептън и групата Стийли Дан. Първият му албум в трио Fancy dance (1969) загатва за гигантските му възможности и е последван от Rainbow seeker, негов първи самостоятелен албум като лидер. В средата на 70-те реализира с Рей Браун концептуалния джаз албум The Three. Междувременно участва и в проекти на Джо Кокер, Марвин Гей и невероятната ритъм и блус вокалистка Анита Бейкар. Става един от пионерите на електрическото пиано. Записал е 19 солови албуми и два сборни – Collection (1991) и The best of Joe Sample (1998). Независимо че не е популярен както другите му албуми, Покана (Invitation) се смята от всички за най-пипнат. За разлика от по-твърдия стил на Крусейдърс, Семпъл показва една по-топла, лирична и сантиментална музикална концепция, определена от някои като джаз-поп. Енергичен, чувствен и много харизматичен, той е всепризнат както от публиката, така и от колегите си за първокласен музикант. Заради елегантния му стил на пианото Джо Семпъл е предпочитан партньор за съвместни концерти. Съвместните му изяви с Джордж Бенсън и Ренди Крофърд са известни на познавачите, макар сред пуристите на джаза да е ценен най-вече с участието си в легендарния концерт в Монтрьо, продаван и във видео-формат с назаванието Легендите. На живо от Монтрьо (1997), където свири с джаз-гигантите Дейвид Санборн, Стив Гад, Ерик Клептън и Маркус Милър. Тези, които не са слушали и/или гледали този концерт няма да могат да ме разберат, когато твърдя, че Джо Семпъл е една от живите легенди на съвременния джаз.
Тези, които не пропуснаха концерта на Джо Семпъл в София, успяха да се докоснат и до магическото боравене с барабанните палки на Стив Гад, който ни удостои с невероятните си умения да се чувства комфортно във всеки музикален стил. Колаборацията на Семпъл с Ренди Крофърд доведе до три съвместни албума (първият през 1999 г.) и два допълнителни (2007 и 2008), парчета от който бяха представени и на концерта им в София. Великолепното чувство за самба, госпъл, блус, ритъм и блус правят от Джо Семпъл предпочитан пианист за всички съвременни стилове на джаза. Елегантен, изискано сдържан, без излишни поанти и натрапливи хоруси. Любими са ми неговите великолепни съвместни проекти с Лейла Хатауей, събрани в албума The song lives on (1999), където парчетата When your life is low” (виж превод на текста по-долу), One day I’ll fly away и When the world turns blue (виж превод на текста по-долу) са красива аура на този блестящ джаз-поп албум. Последните албуми на Джо Семпъл, посветени на родния Хюстън (The Pecan tree, 2002) и на Дюк Елингтън (Soul shadows, 2004), и двата споменати вече съвместни албума с Ранди Крофърд – Feeling good (2007) и No regrets (2008) – са превъзходни образци на съвременен ритъм и блус и джаз. Във филма на Баз Лурман Мулен Руж актрисата Никол Кидмън изпълнява композираната от Джо Семпъл песен One day I’ll fly away от споменатия албум с Лайла Хатауей.
Вдъхновението от музиката има много посоки, но ако поемете една от тях, ще се озовете при Джо Семпъл.
Джордж Дюк (George Duke) е име, което в съвременната музика е синоним на стила фънк. Роден е в Сан Рафаел, Калифорния, на 12 януари 1946 г. и когато е само четиригодишен, майка му го завежда на концерт на Дюк Елингтън. Той не си спомня много добре, но майка му разказвала, че след концерта буквално полудял и повтарял непрекъснато: „Купете ми пиано, купете ми пиано!” Започва да изучава пиано на седем и буквално се потапя в традициите на черната музика в близката баптистка църква. Там за първи път се докосва до истинска музика и преживява първите си музикални пориви. В църквата изсвирва първите си фънкарски тонове и по-късно признава, че в този начален период дължи много на музиката, преживяна, изсвирена и чута именно там.
Джордж Дюк
Когато е на шестнайсет, започва да свири с добри джаз-музиканти. По това време е под силното влияние на музиката на Майлс Дейвис и джаз-соул звученето на Лес МакКан. Завършва през 1967 г. консерваторията в Сан Франциско по основните специалности тромбон и композиция с втори инструмент контрабас. Заедно с младия Ал Жиро (Al Jarreau) започват да свирят в клуб Half note във Фриско. В съседния клуб (по-нагоре по същата улица с името The Both/And) свири и с легендите Сони Ролинс и Декстър Гордън. Успява да си осигури и магистърска степен по композиция в Държавния университет на Сан Франциско (San Francisco State University) и веднага след това изкарва курс по джаз и американска култура в близкия Оукланд, родно място на една легендарна джаз-фънк формация – Tower of Power (TOP). По това време прави и първите си записи, които доказват, че в света на поп-джаз културата се е появил един благороден екземпляр (обозначението G. Duke в английски се ползва като висока титла на благородник).
Една вечер в един местен клуб той чува невероятните изпълнения на джаз-цигуларя Жан Люк Понти и след като разбира, че Жан е в Калифорния, за да запише албум, изпраща на продуцентите му лента със свои изпълнения на пиано с послание: „Няма по-добър пианист от мен за този пич.” Така създава своето трио с Жан Люк Понти, което триумфално концертира и прави впечатление на джаз-фестивала в Нюпорт, американската Мека на джаз-музикантите. Първата поява на триото в един рок-клуб на Лос Анжелис през 1969 г., където се подвизават такива звезди като Джулиън Кенънбъл Алдерли, Франк Дзапа и Куинси Джоунс, предизвиква небивал възторг сред публиката със своя електрически ориентиран пиано-звук. Така групата на Дюк се присъединява към кохортата музиканти, оглавявана от Майлс Дейвис, която извършва т.нар. фюжън-революция на Западния бряг. Към тази кохорта принадлежат групата Уедър Рипорт (Weather Report) на изумителните Джоузеф Завинул и Джако Посториъс, както и Махавишну оркестра на Джон МакЛафлин. Така Дюк се нарежда сред легендарните имена на Майлс, Джо Завинул, Джако Пасториъс, Джон МакЛафлин, Херби Хенкок и Чик Кърия, които начертаха символичната пътека между поп-музиката и джаза и обогатиха по един изумителен начин музикалната традиция с форми от двете музикални концепции. Това в света на изкуството може да се оприличи само с приноса на великите импресионисти. Затова, когато се спомене името на Майлс Дейвис, всички музиканти стават прави.
Следващият период в началото на 70-те за Дюк е с откачалките от групата на Франк Дзапа (Mothers of Invention), от когото научава, че „всички революции са ставали поради недостиг на бира.” Следва двегодишен период с групата на гениалния Джулиън Кенънбъл Алдерли, където свири с музиканти, населявали детските му мечти – Дизи Гилеспи, Нанси Уилсън и Джо Уилямс. Среща бас-легендата Стенли Кларк, с който издава няколко албума (Stanley Clark & George Duke 1, 2 и 3) и свири с него на фестивала в Пори, Финландия. Там за първи път в живота си чува саксофона на Стен Гетц и пианото на Чик Кърия и бива поразен от чутото. Чрез Стенли Кларк и Алдерли се сближава с Флора Пурим и Аирто Морейра, които добавят бразилски оттенъци в музикалната му палитра. В средата на 70-те създава заедно с барабаниста Били Кобъм джаз-фюжън формация, която придобива изключителна популярност. В средата на 70-те участва в написания почти изцяло с негов почерк албум From me to you. Непосредствено след това стартира соловата си фюжън-кариера със считания за негов първи самостоятелен албум Reach for it (1976), с който качва всички на черешата. Фънкарският звук на този албум изстрелва за кратко време Джордж Дюк на върха на музикалните класации и от малки клубове започва да гастролира на големите сцени.
Започва първите си изяви като продуцент в края на 70-те, когато записва и първия си вокален албум с джаз-примата Ди Ди Бриджуотър. Големият си удар прави с албума Taste of honey и сингъла от него Sukiyaki, който се изстрелва начело на класациите и се продава в два милиона тираж. От този момент нататък кариерата му се разраства като снежна топка. Знаменити са неговите композиции за такива имена като Смоки Робинсън (четири) и няколко за саксофониста Джордж Хауърд в края на 80-те. Удря рамо и за кариерата на Бари Манилоу. Пише парчета за Фил Пери (разбиващия хит Call me), Дайян Рийвс, Пойнтер Систерс, Нейджи, Джефри Озбърн, Еверет Харп, Гледис Найт и една от любимките ми – Анита Бейкър. През 1985 г. издава албумите си за лейбъла Електра – Thief in the night (1985), George Duke (1986) и Night after night. Наред с многобройните си изяви като музикален директор на телевизионни шоу-програми през 1992 г. в Испания той ръководи най-големия китарен фистивал в историята на музиката, където си дават среща легендите Джордж Бенсън, Лари Кориел, Джон МакЛафлин, Пако Де Лусия и Стенли Кларк. Има и колаборация с джаз-легендата Тони Бенет. През 1990 г. за втора поредна година е обявен за най-добър изпълнител на електрическо пиано. Получава няколко номинации за наградата Грами, една от които е за продуцентската му работа по големия за онова време хит We are the world.
Легендарният албум на Майлс Дейвис Tutu печели Грами през 1986 г. и част от парчетата в него са продуцирани именно от Джордж Дюк (останалите от другия голям – Маркус Милър). По-късно през 1990 г. получава като продуцент други две номинации за Грами чрез селектираните за наградата албуми на Майлс Дейвис (Amandla) и на Ал Жиро (Hearth’s Horison). Прави музика за филми, телевизионни програми и запомнящи се участия на джаз-феста в Монтрьо. В средата на 90-те върти турнета из Европа с невероятните вокалисти Фил Пери и Дайън Рийвс, саксофонистите Ней Джи и Джордж Хауърд, а по-късно – с перкусиониста Паулино Да Коста, барабаниста Честър Томсън (Сантана, Уедър Рипорт) и бас-иноватора Стенли Кларк. Една трета от парчетата на Натали Кол от нейния Грами-албум Stardust са продуцентско дело на Дюк.
В края на 90-те Джордж Дюк бележи издаването на своя тридесети соло-албум. В този период (1998) той свири в албума на друг мой любимец – саксофониста Кърк Уелъм (The gospel according to jazz). Двукратно е гост на президентските встъпителни концерти – признание за изключителната му музикална кариера. По това време записва един от емблематичните си албуми, номинираният за Грами и изцяло инструментален After hours (1998). Пише песни за Дайян Уруик и концертира със Стиви Уондър, Джо Семпъл, Дейвид Санборн и Роберта Флек. През 2001 г. продуцира наградения с Грами за най-добър джаз-вокален
Когато животът е тъжен
(LH & JS When your life was low)
Винаги помни, приятелю,
светът ще се завърне там,
където някога си минал.
Където тъжен бе животът,
когато нямаше дори кого
да попиташ за посока.
При мен парченцата събра
от мечтите ти попътни
и получи нова сила.
Сега си пак на път
и светът е твой отново
със всеки нов приятел.
И макар да нямам вест,
сърцето ми към теб прелита,
когато тъжен е животът.
При мен парченцата събра
от мечтите ти попътни
и получи нова сила.
Винаги помни, приятелю,
светът ще се завърне там,
където някога си минал,
където някога си минал…
Син свят
(When the world turns blue)
Щом светът след теб засвети
в тъжно-синьо,
аз ще трябва да се справя
с това, което знам и ми остане.
Посветих ти песен
за невъзможната любов без теб.
За начина, по който ме докосваш,
и как се чувствам жива.
И тази песен ще живее
след нас, когато няма да ни има.
Някой някому ще я запее
и в нея себе си ще разпознае.
Всеки миг и тон са истина,
когато светът засвети в синьо.
Когато светът засвети
в тъжно-синьо,
назад, към мен ще се обърнеш
и песента със непозната сила
в миналото ще те върне.
Онова от теб, което ще остане,
когато вече няма да ни има,
ще изпея в песента ми,
която някой някога ще чуе
и в нея себе ще се разпознае.
Всеки миг и тон са истина,
когато светът засвети в синьо.
Превод от английски: Елиан Козлов
Адаптация: Коста Костов
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
