Чака ни бум на хроничните белодробни болести, защото сме сред водещите европейски страни по броя на пушачи, прогнозира шефът на една от най-големите клиники във ВМА
Интервю с доц. Коста Костов, публикувано в сп. „Мениджър” – март 2013 г.
Румяна Дочева, снимка Юлиян Донов
Доц. Коста Костов е ръководител на Клиниката по белодробни болести във Военномедицинска академия и ръководител на медицински център InSpiro. Има специализации в Швейцария и Германия. Завършил е специализиран курс по „Основни качества на лидерството” в London Business School. Член на академичния съвет на ВМА, на Европейската и на Американската респираторна асоциация, председател на Българското дружество по белодробни болести в периода 2008-2012 г. Главен редактор е на InSpiro – най-популярното българско списание по респираторна медицина.
- Доц. Костов, вие сте ръководител на Клиниката по белодробни болести във ВМА. Как здравните мениджъри у нас управляват и мотивират своите служители?
- Като ръководител на академична клиника от мен се изисква висока компетентност и екип, който дава най-доброто от себе си. Това предполага висок професионализъм. За съжаление, здравната система в България не стимулира високия професионализъм, иначе би заложила на качеството, а не на количеството на вложения труд – брой клинични пътеки, направления и пр. Това създава големи препятствия за умело управление на една клиника, към която има висока степен на обществено очакване. В момента здравната ни система не предлага ефективни пазарни механизми за реализация на по-високото качество. Не е обосновано една високоспециализирана клиника като тази, която ръководя, да не е финансирана от НЗОК в размер, съответстващ на компетентностите си и отговорностите, с които е натоварена. Нивото, което поддържа нашата клиника, до голяма степен устоява благодарение на добрия мениджмънт на ВМА, който е насочен към поддържане на високо качество на структурите си, независимо от дисбаланса във финансирането на различните клинични пътеки от НЗОК.
- Как се справяте с мениджмънта и със задълженията си на лекар, труден ли е балансът между административните задължения и грижата за пациента?
- Да ръководиш клиника в държавна здравна структура от мащаба на ВМА, не е никак лесно, защото всеки ден трябва да доказваш, че си заслужаваш позицията. Всички очакват от лекарите на ВМА най-доброто и не можем да разчитаме на компромиси. Ако въобще имам някакви умения, те са в способността ми да подбирам хората, с които работя, и от всеки да взимам най-доброто, на което е способен. Затова екипът ми е железен и всеки си тежи на мястото. В екипността е силата ни. Разполагам с най-доброто и при мен работят едни от най-добрите пулмолози в България. Това ме прави щастлив и удовлетворен. Иначе балансът, за който питате, се постига с цената на ежедневен стрес. В България колкото си по-добър и по-компетентен лекар, толкова повече търпиш недъзите на системата, която е солидарна, но несправедлива, защото не мотивира най-добрите и не заплаща достойно професионализма им. Бумащината, която ни залива, отнема времето за пациента и превръща лекаря в бюрократ. В България лекарите придобиха умения на административни манипулатори, които по всякакъв начин се надлъгват със Здравната каса, за да осигурят мизерните средства от т.нар. клинични пътеки, които не само са тежък недостатък на системата, но и деморализират медиците. Това е и голямо предизвикателство за всеки здравен мениджър.
- Има ли заболявания във вашата област, които тепърва ще се развиват в България – болести, свързани с вредните навици на българите?
- Няма такива заболявания, които българските пулмолози да непознават и да не знаят да лекуват. Проблемът е във възможностите, които предоставя системата, за да го правят. Работата на пулмолозите е сведена до ограниченията на няколко клинични пътеки, в които се набутват всички белодробни болести, които в най-общия случай са десетки. Не можем да се правим, че няма такива болести, ако има боледуващи от тях. Става въпрос за хиляди болни от плеврални болести, стотици от доброкачествени и злокачествени стенози на дихателните пътища, които са принудени да заплащат стотици левове за консумативи, а клиничната пътека не покрива дори санитарния минимум. На практика държавата дискриминира едни болни за сметка на други. Що се отнася до болестите, свързани с вредните навици, България я очаква бум на хронични белодробни болести, защото сме една от водещите европейски страни по броя на пушачи.
Доц. Костов, мен ме диагностицираха с ХОББ, но никога не съм пушил или работил в агресивна среда.В провинцията пулмолозите са некомпетентни, не правят пълни изследвания, примерно възможността човек с ХОББ да е генно обременен с липсата на Alpha-1 Antitrypsin. Не се прави оксиметрия или определяне газовото съдържанието в кръвта. Да не говорим за дихателна рехабилизация