Добрият музикант не е най-виртуозният, а този, който влага душата си в музиката

Разговор с Денис (Даниел) Ризов – музикант, телевизионен продуцент и водещ

 

Големите мъже са хаос от противоречия и остават скандално безразлични към образа, който създават за себе си. Такъв е и Даниел Ризов, известен с името Денис. Дори само „АХАТ” да е неговият житейски спектакъл, би стигнало за внуците му. Той обаче прави и музикално телевизионно шоу, разнообразен бизнес и между другото забива яко с най-истинската рок-банда в България – АХАТ. Няма да обсъждам в това официално представяне многото му подвизи в леглото и извън него и оставям това на жълтата преса, която не го оставя на мира.

Това интервю е една добра възможност да преоткриете Денис, един от малкото истински пичове, които познавам.

Коста Костов

 

Непосредствен повод за това интервю е страхотният концерт на АХАТ на нашия конгрес на 16 юни. Вие сте невероятни! Как преживявате концертите от сцената?

За нас свиренето е само удоволствие. Където и да свирим и какъвто и да е поводът, винаги е емоционално. Никога не сме свирили за пари или за кариера. А на конгреса срещаме хора, които знаят какво е работа, но знаят и как да се забавляват. Радвам се, че имаме толкова много приятели и качествени хора !

 

Откъде тръгна? Къде ти е хвърлен пъпът?

Като ученик си спомням няколко екскурзии и бригади. Тогава по купоните всеки свиреше на нещо или пееше. Аз си казвах: “Много съм зле. Не мога нито да свиря на нещо, нито да пея…” Започнах много късно. Чак в 11 клас. Срещнах моя кумир Кирил Маричков и той ми подари лепенка на Щурците. Купих най-евтиния инструмент от ЦУМ. Оказа се бас китара. След това започнахме да дрънкаме със съученици и така…

 

Как откри музиканта в себе си? Чувал съм те да говориш с възхищение за Бийтълс?

Като ученик ми попадна един сборен албум на Бийтълс, на който имаше тяхна снимка като млади на един балкон. На задната обложка имаше същата снимка, правена години по-късно. Когато чух и музиката им, вече бях заразен. От Бийтълс тръгва всичко. Те са първата група. Преди това е имало певци и оркестри. Те са философи и бунтари. Всеки рок музикант иска да е такъв.

 

Какво имаше да казваш чрез музиката? Мислиш ли, че музиката дава повече свобода за изява на духа? Някой беше писал или казал (.Тагор?), че най-великите изкуства са музиката и живописта, защото ползват най-малко думи. Музиката ли е най-великото изкуство?

Музиката ме е „вдигала”, когато съм имал трудни моменти. Единият ми дядо беше почитател на класическата музика и когато бях дете се запознах с много велики произведения. Другият дядо свиреше на тамбура и обичаше народна музика. Когато дойде време сам да избирам какво да слушам, се запознах с Бийтълс, а малко по-късно с така наречения “твърд рок”. Във времето на “зрелия социализъм” се живееше трудно, ако си свободолюбив, а в рок музиката открих начин да изразя протеста си. Другото е голямото ми его. Всеки иска хората да го харесват, а и се оказа истина мълвата, че покрай музикантите се навъртат много момичета J.

 

С кои големи музиканти си бил на една сцена и с кой искаш да бъдеш?

С Ахат сме свирили на една сцена с Дийп Пърпъл, Уайтснейк, Айрън Мейдън, Блек Сабат с Ози, Скорпиънс, Рони Джеймс Дио, Дъ Кълт, Чорной Кофи и други. Записвахме американския си албум в студиото на Пърпъл с техния продуцент Дарен Шнайдер. Смесихме го в студиото на Бекстрийт Бойс в Орландо. Там прекарах много време с Роджър Гловър и играехме билярд между сесиите. Джъстин Тимбърлейк тогава не беше такава звезда и висеше там и говореше глупости. Срещал съм Стинг няколко пъти в София и Лондон, както и Марк Оуен с когото правихме в Лондон интервюта за стар академи. Китаристът на Стинг Доминик Милър е свирил с нас “Черната овца”… Естествено съм се запознавал с много от звездите, които идват у нас по времето, когато започвахме бизнеса със „София Мюзик Ентърпрайсис”. Назарет бяха дошли и направиха концерт, който се казваше “Happy Birthday Denis” през 1993 и много се напихме в една кръчма. Помня, че Пит Егню пееше като бесен и накрая към 5 сутринта се изпусна в гащите, та купона свърши, а на другия ден Дан Маккафърти едва изкара концерта… Случки много…

 

Кой е музикантът, който истински ти е повлиял? Кои са твоите учители в музиката въобще?

Момчетата от АХАТ са единствените ми учители. Когато започвахме, те бяха в консерваторията и свиреха професионално. Аз бях нещастен ентусиаст. В началото свирех по 9 часа на ден, за да достигна нивото им. Като цяло в музикално отношение са ми повлияли Бийтълс и хард и хеви групите от 80-те.

 

Кои са твоите музикални предпочитания?

Обичам да слушам хубава музика без значение каква. Омерзен съм от това, че в България простотията надделя и хората масово започнаха да слушат чалга, а и медиите официализираха един толкова просташки жанр по непонятни за мен причини.

 

Мислиш ли, че добрият музикант трябва да бъде задължително музикално образован или талантът е спонтанен изблик на духа? Джордж Бенсън е например музикално необразован по общоприетите понятия.

Добрият музикант не е най-виртуозният, а този, който влага душата си в музиката и дава емоции на хората, които го слушат. Харизмата е задължително условие и е нещо, което не може да се научи в консерваторията.

 

Коя е мерната единица за музикален талант?

Единственият критерий според мен е възхищението на публиката. Познавам много добри музиканти, които не успяват. Осмокласниците в музикалното училище в София са много по-технични китаристи от Джордж Харисън. Но той е Бийтъл. Всеки би могъл да положи труд и да стане инструменталист. Важно е какво си измислил.

 

Кое е най-голямото ти музикално вдъхновение въобще?Любимото ти парче?

Вдъхновенията са много и са различни в различните периоди. Родителите ми не приемаха желанието ми да стана музикант. Когато започнаха да ме виждат на големи концерти и по медиите, видях гордост в погледа им. Това ме вдъхновяваше като малък. Да се докажа. Всеки период има свой чар. Една жена може да те окрили и да направиш велики работи… Любимото ми парче е “Whole hearted “ на Еxtreme.

 

Какво четеш и гледаш в последно време?Последното ти музикално откритие?

Заспивам с книга в ръка от дете. Миналата седмица дочетох една много интересна книга за внедрен агент в Хелс Ейнджълс. Сега чета последната книга на Гришам. В Америка се научих да гледам сериали. Знам наизуст всички сериали на НВО, произведени в последните 15 години.Няколко интересни групи в нашия стил ми правят впечатление напоследък. „Shinedown” и „System of a down” са две от тях.

 

Кой е във всичките си превъплащения – ироничен поглед върху заобикалящия ни свят или елегантна самоирония? Кое е любимото ти занимание?

Аз живея на бързи обороти. Обичам да прилагам видяното в чужбина у нас. Не правя нищо, ако не ми е забавно. Занимавал съм се с търговия на 4 континента, със строителство, първата верига магазини за електроника и първото селище от затворен тип в България (б.р. “Mountain view”) са мое дело. Продавал съм медицинско оборудване и фармацевтични продукти. Първата ми компания беше промоутърска. Имам рекърд компании във Флорида и София. Напоследък продуцирам телевизионни продукти (б.р. предаванията „Денис и приятели” и „Търси се”). Но всичко това е за разнообразие. Аз съм просто един музикант. Това е.

 

Как гледаш на брака и на моногамията въобще? Мислиш ли, че мъжете сме неверни по природа или има изключения?

Бракът в днешната си форма е измислен от църквата някъде около четвърти-пети век от н.е. Тогава средната продължителност на живота е била близо 38 години. “Докато смъртта ни раздели” е лаф, касаещ съжителство за около 18-20 години…

Относно моногамията смятам, че нито мъжете, нито жените са по природа моногамни. Въпрос и на партньор е какъв ще си. Ако не си с “твоя” човек е много трудно да си моногамен. Познавам хора, които практикуват секс като зайци. Колкото повече – толкова повече. Познавам и хора, които са заедно от около 30 години и никога не са били с друг партньор. Аз съм моногамен, когато имам сериозна връзка. Не съм изневерявал на Наталия (б.р. водещата Наталия Симеонова), когато бяхме заедно. Когато съм сам, никак не съм моногамен.

 

Най-близките ти хора по дух?

Наталия и дъщеря ни Вики, групата естествено, както и малко на брой, но много близки приятели като Амебата, Васко Василев, Петя и Албена Денкова, няколко в Америка и още шепа други, които наричам “свестните”.

 

Ти си широко скроен човек. Как живееш с целия този хаос около себе си – музика, телевизия, бизнес проекти и пр.?

Хаосът е привиден. Аз го контролирам лесно. Обичам да ми е интересно и разнообразно. Ако се занимавам само с едно нещо – скучая. Обичам да живея и на два континента едновременно. Ако трябва да съм само в София или само в Тампа бих полудял.

 

Какво мислиш за България? България липсва в класацията на 500-те най-добри университета в света?!

България се промени много и то към добро. Аз съм голям критик на манталитета и разбиранията на повечето хора, живеещи тук, но не мога да не призная, че правилата на живот вече са същите като в нормалните държави. Преди години, когато се връщах от Америка, имах чувството, че съм герой от филма “Завръщане в бъдещето”. Или по- скоро в миналото. Сега не е така. Всичко, което има в Америка, го има и тук. Правилата са същите и ако неспазването им започне да се наказва строго, всичко ще зависи от самите хора. Лошото е, че сме бедна и малка държава и всичко става по-бавно. Здравеопазването, образованието и правосъдието са важ­ни неща за оправяне. Нещо, което никое правителство не би могло да оправи, е манталитетът. Затова трябва да се погрижат интелигенцията и медиите.

 

Кое е в основата на опростачването на българина?

Бедността, внезапното и неадекватно забогатяване на необразовани и нискоинтелигентни роднини. Моделите на поведение – лесни пари, леки жени, бандити. Повечето хора у нас са честни и нормални, но простаците са агресивни и налагат своите навици. Медиите в борба за рейтинги ги официализират и ето една трудна за живеене България.

 

Какво мислиш за манталитета на българина? Кое харесваш и кое не?

Не харесвам мързела. Това е манталитет. Виждал съм българи, които работят като бесни в чужбина. Тук не можеш да ги накараш никога.

Има известен срам от работене у нас. Не е достатъчно тарикатско да работиш. Това не харесвам.

Харесвам младите. Те са плод на ново мислене. Рабо­тят на повече места, защото не са обременени от соц-мисленето и искат да имат.

 

Какво би премахнал в България, за да пребъдем физически и духовно? Мислиш ли, че от България трябва да се махнат българите, за да се придвижим напред?

Бих казал, че част от проблема е напускането на голям процент качествени българи. Много хора с качества заминаха да се реализират навън и от това страдат всички.

Иначе само чалгаджийниците бих премахнал, но ние сме се борили за свобода в това отношение и нека всеки си слуша каквото си иска.

 

Срещал си толкова интересни личности, не само в музиката. Назови едно име, което е предизвикало истинското ти възхищение.

Казва се Дон Краули. Този човек през 50-те е измислил моментното лепило, на което ние викаме Каноконлит. Аз го срещнах в средата на 90-те в Кънектикът. Той имаше половин милиард тогава и нищо материално не му беше важно. Хобито му е да свързва хора, които смята за подходящи и след това гледа какво ще стане. Нещо като филма „Предай нататък”, но не е филм. Забележителен човек.

 

Как се поражда музиката на АХАТ – спонтанно или след дълго обмисляне и работа над листа?

В първите години беше плод на таланта на Божидар Главев, китаристът ни, който сега е свещеник. След 1998 всичко правим заедно по идея на един от нас. Аз например не пиша музика, но имам 20-тина текста.

 

Кои музикални парчета са те впечатлили най-много?

Такива, които са писани от свободна душа. Нещо като”All I wanna do” на Шерил Кроу.

 

Какъв е музикалният жанр на съвременния български житейски спектакъл – блус, суинг, рок, метъл или просташки поп-фолк?

Нещо като Ъпсурт. Чужд вид музика (хип-хоп) с елементи на критика и самоирония и леко просташки.

 

Какъв е днешният средностатистически българин?

Според мен добър човек. Малко беден и много подтиснат от обстоятелствата и неориентиран как да живее хем по правилата, хем да не става за смях, хем да печели, хем да не лъже….

 

Радваш ли се, че си българин, или по-често се срамуваш?

Никога не съм се срамувал, че съм българин. Имам самочувствие и смятам, че съм качествен представител на това племе.

 

България преди десети ноември и сега – в коя искаш да живеят внуците ти? Къде искаш да живеят твоите внуци и правнуци?

България преди 10 ноември е загубена част от живота ни. Искам внуците ми да могат да избират къде ще живеят.

 

Има ли държава, на която би желал да прилича България?

Когато строях американското селище в София, казвах на Наталия, че не искам да живея в Америка, а искам да си направя Америка в България. Така и стана.

 

Знам, че обичаш Щатите. Кое те привлича отвъд океана?

Там има много въздух. Има място. Освен това Флорида е много слънчева. Сутрин като се събудиш и видиш мексиканския залив, облян в слънце, дори и нещата да не са както трябва, си казваш „Всичко ще се оправи”. От друга страна в София между Ноември и Април като погледнеш през прозореца и небето е захлупило прозореца, ти става страшно. Ако това се съчетае с кретен, който си тупа килима и слуша Азис – оптимизмът ти се изпарява в миг.

 

Нещо за манталитета на американците?Доброто и лошото?

Има правила и се спазват – добро. Скука – лошо.

 

Кое все още не си успял да кажеш за себе си?

Имам много интересен живот. Надявам се да продължи по същия начин. А ще кажа всичко, когато ме попитате J.

 

Нещо ново около „АХАТ”?

Търсим вариант да направим едно хубаво турне през юни, а от Септември нов сезон на “Денис и приятели”.

 

Ако трябва да кажеш едно изречение на българина, какво ще е то?

Хайде да се стегнем и да довършим ремонта на държавата, че не се издържа вече!

 

С кого би изпушил последната си цигара?

Сам. Без да е свързано задължително с болест. С ясното съзнание, че не искам да се тровя повече.

Въпросите зададе Коста Костов