Шарл Монтескьо определя политическата добродетел като обич към законите на страната и съблюдаване на тези закони в постъпките. Ако към тази кратка дефиниция добавим чест, почтеност и чувство на срам, политическата добродетел ще се сдобие с принципи и ценности.
При откриване на есенната сесия на Народното събрание в казаното от мнозинството представители на политическите партии имаше недостиг на искреност и срам. Тази липса означава, че българската политика страда от дефицит на ценности и разпад на политическата добродетел. Над десетилетната българска политическа мерзост се извисява духът на най-почтения български политик – Константин Стоилов.
България е на европейското дъно не защото е бедна държава с лоши закони, а защото едрото сито на политическата корупция отся мнозинство от безнравствени политици, които са в политиката с користни цели и с поведението и действията си деморализираха народа, който ги мултиплицира. Малка държава с мнозинство от безчестни политици и корупционна вътрешна политика не може да очаква уважение от международните си партньори. В политическия „елит“ на тази държава има повече идиоти, отколкото патриоти. Това е големият риск от политическия компромис при управлението на държава, член на Европейския съюз, в партньорство и с мълчаливо одобрение на политици, които превърнаха политическата корупция в основен принцип на държавното управление. В българската политика и обществения дискурс липсва разбирането за политика, дефинирано още в края на XX век от Константин Стоилов – политиката е занятие на свободни и независими граждани, които работят за изпълнение на определена идея в полза на цялото общество. Високата нравственост е най-силното оръжие на успешния политик. На малцинството почтени политици, които милеят за България, е нужно търпение и висока нравственост, спътници на достойните и неподкупните, които служат на народа и копнеят за неговите светли бъднини. Както е служил Константин Стоилов.
Три са съдбовните етапи от най-новата ни история: Освобождение (1878), Съединение (1885), Независимост (1908). Сред тези три етапа блести независимият от външни сили акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, отворило пътя към националната ни независимост. От последното ни „освобождение“ са минали вече 33 години, но все още няма национално единение! Не може да се обединят несъвместими общности – зависими с независими, корупция с почтеност, простотия с култура, свободни с роби, патриоти с националисти, почтени граждани с политически лицемери. Затова водим живот в плитчините, на разделителната линия. Поради хроничния дефицит на доверие в политиците и държавните институции народът търси утеха все в миналото, в онези паметни събития, които са нашата национална съдба, исторически темели на нацията. Такива събития ни обединяват и смиряват и в тях са здравите корени на народното единство. Когато дискутираме кой да е нашият национален празник, трябва да се обединим именно около такова събитие, което вдъхновява и сплотява всички. България трябва да преодолее разединението по избрания път към обединена Европа. Малките държави, каквато е България, стават големи, когато народът им е приел да живее в споделени ценности, а лидери на този народ са личности с висока нравственост. Егоизмът е по-успешен за индивидуалното оцеляване, но в груповото оцеляване по-силни се оказват сплотените общности, в които обединяващата сплав са универсални ценности и лични добродетели – почтеност, достойнство, справедливост, човешка доброта, състрадание, свобода. Това е пътят за оцеляване и на българската демокрация – чрез противопоставяне на опитите за разделение и връщане към старите зависимости в нов тоталитаризъм. Народ, който се обединява само около минала слава, има трудно настояще и меланхолично бъдеще.
декември 2023 г.
