Запознах се с Кирко Кирков само преди два месеца. Направи ми впечатление огромният интелектуален потенциал на лидер и мениджър, който носи в себе си. Има няколко дипломи от престижни университети, а в момента готви докторантура, която предстои да защити в САЩ. Изпушили сме само две пури заедно, а вече го чувствам близък приятел – ерудиран, енергичен, позитивен и много амбициран за добри дела. Имаме и друга общност – и двамата сме „търкали банките” на престижния London Business school. Такива като него заслужават да бъдат на страниците на InSpiro, за да вдъхновят и другите чрез мислите и делата си.
Коста Костов
Кирко Кирков – Генерален мениджър на Sandoz за България
Кое от детството подхранва най-силно Вашата носталгия и въображение? Имате ли братя и сестри? Кое е Вашето най-ранно детско вдъхновение?
Роден съм през 1967 г. и напуснах България малко след това, през 1969 г., за да отида при майка си, която работеше като хидравличен инженер в Мароко. Родителите ми са разделени още от най-ранното ми детство и баща ми се премести в Германия, където работи до пенсионирането си като психиатър. Нямам братя и сестри, въпреки че винаги ми се е искало да имам. Най-скъпите ми спомени като дете са от безгрижните години, прекарани в Мароко от 1969 г. до 1977 г., докато не се преместихме в Канада с майка ми.
Най-ранното вдъхновение от детството ми беше един военен хеликоптер, с който имах възможността да летя над пустинята Сахара, когато бях на осем години. Това ме вдъхнови впоследствие да се присъединя към военната авиация, както и направих на 18 години като кандидат-пилот в канадската армия. Това доведе до 10-годишна кариера в канадската армия, която завърши във военноморските сили като военноморски офицер.
Разкажете за най-близките си хора, за семейството си?
Най-близките ми хора са съпругата ми и трите ми деца. Жена ми, Димитрина (лекар), също е и най-добрият ми приятел. Жена ми и трите ми деца в момента живеят в Съединените щати, тъй като преди три години решихме, че не сме доволни от възможностите за образование тук. Най-големият ми син, Алекс, учи във военно училище във Вирджиния и се справя великолепно там. Дъщеря ми Виктория и най-малкият ни син, Кирко (Младши), също се справят изключително добре в училище. Жена ми Димитрина е ръководител на проекта и върши страхотна работа да подпомага успеха на децата ни. За нас е предизвикателство да живеем далеч едни от други, но това е цена, която си заслужава да се плати, предвид положителното развитие на децата ни.
Каква е разликата в чисто духовен план между САЩ и България?
Американците са много прагматични и гледат положително на живота. Българите са чувствителни, емоционални и сърдечни… и обичат да правят живота си по-труден, отколкото всъщност трябва да бъде.
Ако трябва да определите с една дума САЩ и България, коя ще е тя?
Ин и ян! В някои случаи двете култури са напълно противоположни.
Оптимист ли сте за бъдещето на България.? Кое – ДА, кое – НЕ?
Аз съм голям почитател на страната, от която произхождам – България. Живеем в красива земя с дълга и интересна история и сме пресечна точка на култури, раси и философии. Българите са емоционални, гъвкави и интересни… може би в резултат на нашата история. Българите учат бързо, те винаги са били и ще останат важен елемент от европейското културно наследство… Има някои важни аспекти, върху които трябва да работим, и те са главно в областите на позитивната психология и етиката… (твърде песимистични сме и твърде често правим компромиси с моралните си ценности и етиката… и после резултатът е, че сме нещастни…)
Защо се захванахте с фармацевтична компания?
Интересното е, че не аз избрах да съм във фармацевтичния сектор. Бях избран от Сандоз да подпомогна амбициозен план в България. Сандоз ме впечатли като много професионална и етична компания с чудесна визия за бизнеса си в България. Имаха нужда от мениджър да им помогне да я реализират и дойдох. До ден днешен не съм много сигурен как точно се случи това, имайки предвид, че моят стаж е предимно в производството, операциите и инженерството, а не толкова във фармацевтичните продукти и продажбите… Работата във фармацевтичната сфера е чудесен образователен и професионален опит за мен.
Кое е най-важното качество, което трябва да притежава един мениджър, за да успее – да печели уважението на хората си и партньорите и в същото време да е успешен?
Според мен мениджърът трябва да бъде също и лидер. По мое мнение, Майк Миърс (мислител в сферата на мениджмънта и лидерството) най-добре описва тези елементи, които се изискват от Мениджъра/Лидера. Мениджърът/Лидерът трябва да притежава интегритет и да може да печели и поражда доверие в екипа и партньорите си. Той трябва да има визия накъде иска да отиде и как да доведе хората си до там… и способността да управлява и хората, и процесите. Мениджърът трябва да може да поема отговорност, да взема решения, базирани на факти, да развива другите, както и себе си, да дава възможности на членовете на екипа си, да премахва бариери по пътя им и да общува… да общува… да общува…
Прочетох от вашата автобиография, че сте завършили курс по мениджмънт в London Business School. Това означава, че сме „търкали” една и съща банка, в различно време. Имам отлични впечатления от тази институция, където завърших курс по ЛИДЕРСТВО през 2010 г. Какво мислите Вие за обучението там? Това ли е най-доброто място за обучение в бизнес?
Лондонското бизнес училище е отлична институция, едно от топ десетте бизнес училища в света. Имах възможността да участвам в Програма за старши изпълнителни директори преди близо десет години. Има няколко други отлични бизнес училища по света, затова е трудно да се посочи кое на кое място е. Всяко училище си има силни и слаби страни. Моята страст е не толкова към бизнеса, колкото към лидерството и приложението на позитивната психология в лидерството и мениджмънта. Що се отнася до лидерството и приложната позитивна психология в лидерството, някои от най-добрите училища се намират в Съединените щати, а именно Мичиганският университет, Пен Стейт, Университетът в Небраска… Аз самият в момента работя над докторантура на тема лидерство и приложна позитивна психология за проектни екипи… удивителна област за изследване…
Най-голямото Ви вдъхновение – музика, поезия, филм, проза?
Хората… Хората са удивително вдъхновение… всеки човек е различен по свой собствен начин. Всеки човек има положителна и тъмна страна… именно хората са вдъхновение за различни форми на изкуството, като музиката, поезията, киното и прозата…
Любим писател и литературен герой? Кой литературен образ Ви е най-близък?
Писателите Джек Лондон, Жул Верн и Ръдиърд Киплинг са сред най-любимите ми. Като дете с часове се губех из прекрасните истории и приключения, възхваляващи човечеството, откритията и изследването на нашия свят.
Спартак, тракиецът роб и гладиатор, който не коленичи пред „мощта” на най-великата империя, управляваща планетата по това време – Рим… Един мъж, една визия, почти промени хода на историята и напомня на всички ни, че всеки човек може да промени нещата, стига да има сърце, волята да оцелее и силата да се бори за това, в което вярва…
Вашият поет? Български и чуждоезичен. Любимият Ви стих?
Поезията не е моята силна страна. Помня много малко от стихотворенията, учени в училище, с изключение на едно, с което се свързвам силно, това на Майор Джон Макрей, канадски военен лекар, написано след битката при Ипрес, по време на световната война, след като е загубил приятел – „В полетата на Фландрия”.
Кой е най-великият музикант за Вас?
Труден въпрос.. отговорът зависи от настроението, в което съм в дадения момент. Имам еклектичен и много разнообразен музикален вкус. Както бих се наслаждавал на вечните евъргрийни на Том Джоунс и Енгелберт Хъмпърдинк, точно толкова лесно бихте могли да ме видите да слушам Guns’n’Roses, Heart, ABBA или AirSupply.
Знам, че имате интереси в областта на спорта? Кое Ви привлича в американския футбол? Най-голямата разлика с европейския футбол?
Аз съм израснал в Канада, играейки американски футбол (всъщност канадски футбол, тъй като има някои малки разлики). За мен този спорт е като игра на шах с живи играчи – този спорт е много мъчителна физическа и психологическа битка, която се играе на полето… този спорт често изкарва наяве най-доброто и най-лошото у хората, точно както при истинска битка. Това е начин човек да тества физическите и психологическите си воля и граници… може би двете най-големи разлики от европейския футбол са степента на специализация и разнообразието от налични тактики и стратегии; на второ място – като цяло степента на физическо насилие над тялото е много по-голяма при американския, отколкото при европейския футбол, поради тази причина сезоните са много по-кратки и мачовете се играят на по-големи интервали (за да се възстановят играчите). Възможните игрови комбинации са стотици и всеки играч е тясно специализиран, що се отнася до движението му по полето и специалната му роля… като в шаха. Истинската игра се играе между гросмайсторите, двамата треньори.
Кой филм Ви е вдъхновил най-силно?
Филмът, който най-много ме вдъхновява, е „Офицер и джентълмен” с участието на Ричард Гиър. Чувствам се свързан с този филм и със заложената в него поука, че ако искаш нещо в живота достатъчно силно, трябва да си готов да положиш необходимите усилия и да направиш необходимите жертви. Няма безплатен обяд.
Една земна личност, която считате за безукорна в морала и духа? Назовете един съвременен (жив) българин който бихте посочил на всички като ярък пример за подражание и/или вдъхновение.
Няма съвършени човешки същества. Всеки един от нас се бори за спасение, но много малко успяват да го постигнат. Хората, които притежават интегритета да се борят за това, в което вярват, и за човешката свобода са много малко, хора като Ганди, Майка Тереза, Нелсън Мандела. Българинът, който наистина ме вдъхновява и от когото всички може да се поучим, е моят приятел Иван Кожухаров, планинарят. Историята на живота му и лидерството му са вдъхновение за мен. Препоръчвам на всички да гледат забележителния му филм „Да изкачиш Мон Блан”, почит към човешкия дух и лидерство въпреки всички пречки… и пример за това как можем да постигнем най-невероятните си мечти… стига да планираме внимателно пътя си… и да постоянстваме в опитите си да постигнем целите си, като никога не изпускаме целта от взора си…
Разкажете ни за една Ваша среща с велик човек? Едно човешко произведение, което бихте нарекли гениално?
Преди няколко години имах възможността да закусвам с Михаил Горбачов, заедно с някои други български бизнесмени. Беше дъждовна и студена сутрин, Горбачов беше загубил наскоро любимата си съпруга Раиса. По средата на дискусията ни Горбачов погледна навън през прозореца и отбеляза как всеки ден от живота си с Раиса заедно са се разхождали дълго сутрин, независимо от дъжда и снега, жегата или студа… колко му липсвала сега, когато я нямало.
С този много простичък израз, човекът, който повлия на света най-силно през изминалия век, ми показа своята човечност и потвърди това, което много от нас знаят… че най-важните неща в живота са малките ежедневни неща… не големите постижения, на които често обръщаме твърде много внимание.
Коя България предпочитате – онази (отпреди 20 години) или тази, сегашната?
Никога не съм живял в старата България и не мога да коментирам нещо, което не съм преживял. Въпреки това, днешна България е продължение на старата България, на доброто и на лошото. Днешната морална криза не е резултат от демократичните реформи, характеризиращи новата България, а по-скоро отражение на провала ни като общество да положим достатъчно силна морална основа през изминалия век… Важното, обаче, е да се гледа напред и никога да не забравяме откъде сме дошли и защо сме там, където сме днес… Да не търсим грешки у другите, а по-скоро у себе си… където могат да бъдат открити всички отговори…
Кое Ви омерзява и кое вдъхновява в съвременна България? Кое цените и кое ненавиждате?
Страните не ме вдъхновяват, а хората, но в контекста на съвременна България, хората, които формират днешната буржоазна средна класа, са тези, които ме вдъхновяват, днешните предприемачи, които намират кураж да изпробват визията си и които смело настъпват в средата, която често е голямо предизвикателство за постигане на целите им… има няколко чудесни истории за постигнат успех, които наистина трябва да бъдат разказвани…
Какво бихте премахнали в България за да пребъдем физически и духовно? Мислите ли, както мислят някои филантропи, че от България трябва да се махнат българите за да се придвижим напред?
Алчността е елементът, от който бих се освободил на първо място… Българите са нормални човешки същества като всеки друг жител на тази планета. Дори нещо повече, бих казал, също като вас (от дискусията ни по-рано), че българите могат да бъдат много духовни и креативни, ако им се даде възможност да бъдат такива… България без българите не би била същата… Би трябвало да се запитаме… защо почти на всеки чужденец, който посети или живее за малко в България, му е трудно да си тръгне? Очевидно има много, което да предложим, освен просто красиви планини, долини и Черно море… Но алчността е нашата гибел и нещо, върху което трябва да работим, за да го премахнем.
Какво четете, пишете и гледате в последно време?
Напоследък повечето от времето ми за четене прекарвам в работа и текстове, свързани с текущата ми работа по докторантурата ми в Мерилендския университет. Темата е свързана с използването на позитивната психология и приложението й в лидерството на проектни екипи. Постигане на по-добри резултати чрез по-добре подготвени лидери и членове на екипа.
Ако трябва да кажете едно изречение на българите, кое е то?
Мислете положително, нашето бъдеще и нашата съдба са напълно в нашите ръце, да не търсим други виновни и отговорни за нашите слабости и пропуски като нация…
SANDOZ? Какво е компанията за Вас?
Сандоз е компания, която е открила чудесен баланс между корпоративната цел да генерира оборот за акционерите и да прави света едно по-добро място. Произвеждаме фармацевтични продукти от най-високо качество, осигурявайки дългосрочен достъп до здравеопазване за хората на много места по света.
Визията на Сандоз е:
Ще бъдем основният доставчик на висококачествени, достъпни лекарства, като помагаме за осигуряването на дългосрочен достъп до здравни грижи за хората по света;
Ще отидем отвъд традиционните широко разпространени продукти и ще внесем иновативни технологии и системи за доставка на пазара, като променим изключително сферата на традиционните лекарства;
Ще бъдем водачи в нашата индустрия с превъзходство на пазара;
Ще пренесем грижата и страстта, които нашите служители имат към работата си, до клиентите, пациентите и общностите.
Сандоз, здравословно решение!!
Как виждате бъдещето на SANDOZ в България и с какво най-много допринасяте за развитието на пулмологичната общност?
Сандоз е компания с утвърдено и добре познато портфолио в областта на пулмологията. Разполагаме с 14 различни молекули (антибиотици). Едни от най-познатите на българския потребител антибиотици са Оспамокс, Оспексин и Оспен, но всяка година имаме и нови продукти. През 2010 година представихме на българския пазар Флексид (левофлоксацин). Очакваме през 2011 нови антибиотици от групата на цефалоспорините.
Вие сте от малкото шефове от този ранг, който ръководи фармацевтична компания, но не е медик? Позитивното и негативното?
Здравеопазването и фармацевтичните продукти са много сложна индустрия, изискваща различни типове хора и различни умения. Работата на мениджър за страната е да води и да управлява хората си и свързаните с това бизнес процеси (продажби и маркетинг, вериги за доставка и административни процеси, отнасящи се до Сандоз в България). Тези процеси не изискват умения, присъщи единствено на лекарите, а по-скоро са по-близко свързани с бързооборотните стоки с допълнителен фокус върху здравеопазването. Това, което може да ми липсва като медицинско или фармацевтично знание, компенсирам повече от достатъчно с много талантлив, мотивиран и ефективен екип от мениджъри по маркетинга и продажбите, повечето от които имат медицинско и фармацевтично образование, чиято работа е да се уверят, че медицинското съдържание остава такова, каквото трябва да бъде. Аз ги слушам, те ме слушат, обединяваме силите си и винаги намираме по-добри решения за предизвикателствата пред нас като екип… Разнообразието винаги взема връх над хомогенността.
Новости около SANDOZ, които бихте искали да споделите пред читателите на InSpiro?
Това е вълнуващ период за Сандоз в България… през последните две години сме разширили портфолиото си и сега предлагаме продукти от световна класа за повечето основни анатомо-терапевтични химични класове в България. Освен утвърдените и добре известни линии от противоинфекциозни и гастро- продукти, сме разработили фантастична линия от лекарства без рецепта (OTC), които се предлагат във всички аптеки. През 2009 г. стартирахме нашия кардиологичен сектор. През 2010 г. стартирахме нашия неврологичен и психиатричен сектор и установихме силно присъствие в сферата на онкологичните инжекционни продукти. През 2011 г. ще представим биоподобни продукти на българския пазар. Разширеното ни портфолио от продукти ще направи здравеопазването по-достъпно за българските ни сънародници и ще помогне за разбиването на монополистичната крепост на пазара, която се държи от някои добре утвърдени конкуренти. В края на краищата, пациентите ще бъдат най-облагодетелствани!
И накрая – кой е Кирко Кирков?
Гражданин на света, който дава всичко от себе си, за да направи света едно по-добро и по-здравословно място…
Въпросите подготви Коста Костов
По време на втората битка при Ипре, артилерийският офицер от Канадската армия, лейт. Алексис Хелмър, е убит на 2 май 1915 г. от снаряд. Той е бил приятел на военния лекар от Канадската армия, майор Джон Макрей.
Джон е трябвало да проведе погребалната церемония, тъй като армейският свещеник е бил извикан на друго място. Смята се, че по-късно същата вечер Джон е започнал да пише черновата на своята прочута поема „В полетата на Фландрия”.
In Flanders Fields
by John McCrae, May 1915
In Flanders fields the poppies blow
Between the crosses, row on row,
That mark our place; and in the sky
The larks, still bravely singing, fly
Scarce heard amid the guns below.
We are the Dead. Short days ago
We lived, felt dawn, saw sunset glow,
Loved and were loved, and now we lie
In Flanders fields.
Take up our quarrel with the foe:
To you from failing hands we throw
The torch; be yours to hold it high.
If ye break faith with us who die
We shall not sleep, though poppies grow
In Flanders fields.
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
