Брой № 2 (50) / април 2019
Бронходилататорите в началната и проследяваща терапия на ХОББ
Правосъдието, господа: Има ли правосъдие, има и държава
Симеон Янев, писател Нещастие за нашия народ е, че нито веднъж след Освобождението в историята на Третата българска държава не проработи идеята за еволюцията като модел на общественото развитие. Всички значими събития и личности по един или друг начин се случваха не по еволюционен, а само по революционен път. Поради това и всичко значимо / прочети повече
Тодор Боров, радетел на модерното книгознание
Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски” Обикновено страстната любов към книгата е признак за отчуждаване от живота. Тодор Боров е ярко опровержение на тази готова истина. При него вкусът към книжното знание е неделим от живота – личния, с другите, в обществото. Този пълноценен човек е направил / прочети повече
Ирена Сендлер – полският ангел на живота
Алберта Алкалай, журналист „Ужасно ме ядосва, направо до ярост ме довежда, да ме изкарват героиня. Не съм никаква героиня, просто правех това, което ми диктуваше сърцето.” Ирена Сендлер „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Тази сентенция приковава вниманието на всеки, който разлисти Талмуда, книгата, събрала хилядолетната мъдрост на еврейския народ. Крилатата / прочети повече
Из историята на джаза – 14; БИБОП – зората на модерния джаз
Стоян Атанасов, професор, преподавател по френска литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски” Проследявайки хронологично еволюцията на джаза, аз се придържам до традиционната периодизация на това изкуство. Според нея музиката, създавана между 1880 и 1920 г. в Ню Орлиънс и Чикаго, наричаме ранен джаз, докато периода между 1920 и 1940 г. – класически джаз. / прочети повече
Панчо Владигеров – първопроходец в джаза и популярната музика
Владимир Гаджев, джазов критик и писател През тази година България отбелязва 120-годишнината от рождението на композитора Панчо Владигеров, класик на все още младото ни музикално изкуство. Вече са известни някои от проявите, които ще отдадат дължимата признателност към творчеството на този голям артист. Подготвят се и други, които предстои да се включат в културния / прочети повече
Тодор Ризников – особнякът
Никола Иванов. литературен критик В средата на 80-те години на миналия век се появи романът на Ивайло Петров „Хайка за вълци”. Получи се известно стъписване, защото гледната точка на автора бе в противовес на издаваните дотогава и познати идеологически клиширани подобни книги. Ивайло Петров хвърли камък в блатото, защото в романа си разкриваше неща, които / прочети повече
In Memoriam – Прощално слово за Стоян Цанев
Елица Терзиева, изкуствовед Сбогувахме се със Стоян Цанев, художникът, който извиси българската пластична култура до впечатляващо международно признание. Неизразимо трудно е да се говори в минало време за личност и творец, чийто мащаб словото не би могло да обхване и изрази. Повече от четири десетилетия яркото му присъствие в художествения живот е / прочети повече
Първокласен писател – Никола Радев
Никола Иванов – литературен критик Никола Радев е роден през 1940 година в с. Левски, Варненско. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Служил е във Военноморския флот и в Параходство „Български морски флот“ като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на Световния океан. Работил е още като журналист и книгоиздател / прочети повече
„Как издържах и не полудях“… (едно писмо на Иван Мешеков)
Йордан Нанчев, литературен историк Йордан Людмилов Нанчев е роден на 2 май 1955 година в Хасково. Завършил e българска филология във Висшия педагогически институт – Шумен (1979), и право в СУ „Св. Климент Охридски” (1998). Член на Съюза на българските писатели (2011). Доктор по книгознание, библиотекознание и библиография в УниБИТ (2012). Работил е като / прочети повече
Равноценни и равноправни, но не и равностойни
„Голям съм колкото това, което виждам.“ Фернанду Песоа InSpiro*, приятели! Иван Динков беше казал, че равноправието е затова, за да разберем по-ясно, че не сме равностойни. Иначе сме равноценни, защото за предназначението в природата и спрямо Бога сме еднакво необходими и еднакво обичани. В същото време сме неравностойни, защото сме различно образовани / прочети повече