- Кажете, този път води ли към храма?
- Не, тази улица не води към храма.
- Тогава за какво е нужна тя? За какво е един път, ако той не отвежда към храма?
От филма „Покаяние”, режисьор Тенгиз Абуладзе
Хвала на бургаската община, че подобрява урбанистично-архитектурната инфраструктура, включително някои нейни културни измерения, като построявенето и функционирането на Културен център “Морско казино”, Дом-музей “Петя Дубарова” и Галерия-музей “Георги Баев”. Признават го много българи. И на нас, древните бургазлии, естествено ни става много приятно – дори се гордем с това..
Но!
От няколко години виждаме тревожни симптоми за замърсяване на бургаската ноосфера (гръц. nous – разум, който – според Платон – води към душата). Тревожна за нас е настъпващата духовна катастрофа в Бургас – артистичната столица на България и трикратен носител на титлата “Най-добрият град за живеене в България”.
Някои от симптомите на тази катастрофа са скандалите с конкурса “Бургас и морето”, тези с “Тоника” и Стефан Диомов, и наскоро с фотефоби, които дадоха наградата “Христо Фотев” на постмодернистичния анархист-фотефоб Йордан Ефтимов.
Още по-тревожното е, че вече 2-3 години Духът на мястото (латински, genius loci) – Катедрален храм “Св. Св. Кирил и Методий”, Училище (СОУ) “Св. Св. Кирил и Методий” и Концертна зала – се превърна в най-тъжното място в Бургас. Една урбанистична годзила в сремежа си да стане подземен паркинг руши и храма, и училището, и залата – символи на нашата религия, образование и изкуство. Тържествено урбанистично престъпление в центъра на града!*
„…Пристанището, гарата, морската градина, театърът, „Тройката“, часовникът, Храмът “Св. Св. Кирил и Методи”…” – така започва очарователното есе “Бургас е като лунен лъч в чаша мискет”, написано от Вивиана Асса през 2013 г. в списание InSpiro. Сега “Тройката” я няма (навярно временно) и Храмът е безмилостно ранен, а проектите за възстановяването му са все още неосъществени.**
Тогава за какво е един град, ако той няма храм?
Докога ще плачат иконите, особено тези на Св. Св. Кирил и Методий и на Света Богородица, пред които повече от век стотици хиляди бургазлии са отправяли най-съкровените си молитви за здраве и благополучие? И кога ще успокоим Светлия Дух на първостроителите на Храма – арх. Рикардо Тоскани, свещеник Георги Стоянов, кметът Димитър Бракалов и на дарителите Хаджипетрови, Йови Воденичаров, д-р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други бургазлии?
Вярваме, че отговорите на тези тревожни въпроси ще бъдат дадени в най-скоро време – и лунните лъчи отново ще се отразяват в позлатените куполи на Храма. За да има хармония на материалната и духовната инфраструктура в родния Бургас.
Иначе легионите бесове ще се множат и няма Кой да ги удави в морето (Матея 8: 28-33).
_____________________________________________________________
* Преди години комунистическите годзили сринаха сградите – уникалната архитектура – на Старата община и Халите.
** Професор Тодор Кръстев е бургазлия и световно известен архитект, реставрирал стотици обекти на културното наследство в много градове в България и света. Ние не видяхме името му в проектите за възстановяването на Храма “Св. Св. Кирил и Методий”.
Проф. Иван Карайотов
Васил Лаков, Доц. Йордан Радков
Капитан Васил Дачев
Адв. Иво Баев
Доц. Коста Костов
Инж. Георги Силенов
Никола Проданов
Проф. Георги Чалдъков
Д-р Стоян Стоев
Д-р Дичо Палазов
Април 2014