Коста Костов, Клиника по вътрешни болести, УМБАЛ „Света Анна”, София
Медицински център „INSPIRO”, София, ул. „Петър Протич” 4
На 4 март 1958 година музикалният свят се събужда с „първите петли” на модалния джаз. Един от найконцептуалните албуми на всички времена, вероятно най-брилянтният продукт на Майлс Дейвис, е факт – „Milestones”. Майлс се е върнал от Париж, след изпепеляваща любов с Жулиет Греко, озвучил е легендарния филм на Луи Мал „Асансьор към ешафода” (Lift To The Scaffold) и току-що е излязъл от успешна детоксикация от наркозависимостта си. Към легендарния му квинтет се е присъединил алт-саксофонистът Cannonball Adderley и магията се е случила. В трансцедентална колаборация с още 4 гениални музиканти, между които и John Coltranе, Майлс Дейвис пише музикалната история на джаза в стъпките на 6 брилянтни композиции. Майлс е започнал експериментите си в музикалните тоналности (modes), напускайки утъпкания път на мажорните и минорните гами. Положени са новите километрични камъни на модерния джаз.
По подобие на Майлс Дейвис и неговия секстет, в настоящия брой полагаме някои от основните километрични камъни в бронходилататорната терапия на ХОББ, на които можете спокойно да приседнете в уморителния маратон по стръмния път към съвършенството.
Пътят на терапията на ХОББ премина много завои, на всеки от които задължително присъстваше един километричен камък (milestone), на който беше изписано – бронходилататор. Великата Сара Бернар има една знаменита фраза: „Винаги съм се чудила защо хората си губят времето да завиват в разни посоки, като винаги могат да вървят напред”. Такива завои правихме и ние в лутанията си към най-ефективната терапия на ХОББ, докато се върнем отново там, където винаги сме били – при бронходилататорите.
Бронходилататорната терапия – максимална и ранна.
Отговорите на основните въпроси, които разискват експертите, също могат да бъдат наречени milestones. Ето някои от тези въпроси, на които всеки пулмолог трябва да си отговори и вероятно ще намери част от отговорите в материалите на броя:
· Кои са най-важните фармакокинетични и фармакодинамични характеристики на бронходилататорите, които ги правят „milestones“ в терапията на ХОББ?
· Кои са отличителните фармакокинетични и фармакодинамични характеристики на различните бронходилататори от двете основни групи – бета-агонисти и антихолинергици?
· Кога да се стартира бронходилататорната терапия и как?
· Ранна или късна терапия?
· Трябва ли да лекуваме асипмтомните пациенти или терапията трябва да стартира едва при поява на симптоми?
· Трябва ли да стартираме веднага с комбинирана терапия или постепенно да стигаме до комбинация?
· Кои бронходилататори са по-ефективни – бетаагонистите или антихолинергиците?
· Какви са фармакокинетичните и фармакодинамичните особености на двете основни групи бронходилататори?
· Как да се катерим по стълбата на терапевтичния модел?
· Какви са „подводните камъни”, на които можем да стъпим на всяка миля?
· Има ли „stairway to heaven” в терапията на ХОББ?
В това сложно време на терапевтични противоборства трябва да имаме ясна концепция, която да подпомага разумните решения, базирани на медицината на доказателствата. Тези решения трябва да са насочени към индивидуалния пациент, фенотипно обосновани, ендотипно прецизирани. Трябва да бъдем мислещи лекари, които бягат от схематичните решения, водени от концепцията, че при всеки отделен пациент трябва да търсим отделно решение. Днес по-малко успешен от всякога е принципът „one fits all”.
Затова трябва да познаваме не само видимите, но и подводните камъни на терапията, което изисква познаване на базисните характеристики на отделните медикаменти и фармакологични групи, както и данните от клиничните проучвания. При липса на достатъчно доказателства при всеки „особен” конкретен случай трябва да впрегнем опита и интуицията си, да излезем от схемата и да помним, че понякога истината не е скрита в научните факти, а в подмолите на разума.
