BODE-индекс е нов комплексен метод за оценка на ефекта от прилагане на белодробна рехабилитация, кинезитерапия и степен на риска от смъртност при болни с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), като отразява индивидуалните особености на всеки пациент посредством четири показатели.
BODE-индекс се изчислява лесно и бързо, и не изисква специална подготовка и оборудване.
Ключови думи: BODE индекс, ХОББ, кинезитерапия, преживяемост
BODE index: a new method for assessment the effect of treatment in patients with chronic obstructive pulmonary disease and predicting the risk of death
Antoaneta Dimitrova, Daniela Lyubenova
Abstract
BODE index is a new multidimensionalgrading system for individually assessment the effect of pulmonary rehabilitation and kinesitherapy and for predicting the risk of death in patients with chronic obstructive pulmonary disease. The BODE index integrates four components: body mass index, airflow limitation(forced expiratory volume in one second), dyspnoea and 6-minwalk distance. The new method is a useful indicatorof the outcome in clinical trials.
BODE index is simple to calculate and requires no specialequipment which makes it a practical tool of potentially widespreadapplicability.
Key words: BODE index, COPD, kinesitherapy, survival
Хроничната белодробна болест (ХОББ) е хетерогенно заболяване, което освен с обструкция на дихателните пътища, се характеризира и с клинични прояви от страна на различни органи и системи. Форсираният еспираторен обем за 1 sec (ФЕО1)е показател, доста тясно свързан прогнозирането на очакваната смъртност при ХОББ. Връзката му с нивото на диспнея и здравния статус обаче е доста слаба. Практиката налага използване и на други спирометрични, антропометрични и функционални показатели за проследяване хода на болестта (инспираторна фракция, показатели на свръхраздуване и др.), както и създаване на комплексен метод за оценка на риска от смъртност, съобразен с индивидуалните особености на всеки пациент с ХОББ, базиращ се на повече показатели, освен ФЕО1 3, 9.
През 2004 г. интернационален авторски колектив съставен от Celli BR, Cote CG, Marin JM et al. за първи път публикуват концепция за комплексна скала за оценка на риска от смъртност при болни с ХОББ, наречена BODE-индекс: B – BMI (индекс за телесна маса); O – Obstruction (обструкция); D – Dyspnоea (задух); E – Exercise (тест с усилие). За целта е проведено мултицентрово проучване в САЩ, Испания и Венецуела за периода от 1997– 2002 г. Първоначално са оценени 207 болни с ХОББ. Авторите установяват, че рискът от фатален изход най-добре може да бъде преценен чрез комплексно използване на четири критерии: индекс за телесна маса (body mass index – BMI); степен на обструкция на дихателните пътища (с показател ФЕО1 %); оценка на диспнея (използва се модифицирана скала на Британския медицински изследователски съвет – MMRC); толеранс към физическо натоварване (използва се разстояние, изминато при теста с шестминутно ходене – 6 MWT).
BODE-индексът е използван за оценка на клиничното състояние при 625 болни с ХОББ. Проследени са причините за летален изход при първата група от 207 болни и при втората група от 625 болни. За първата група са регистрирани 25 смъртни случаи. При втората група с летален изход са били 162 човека, като в 61% причината е била дихателна недостатъчност, 14% са починали вследствие на миокарден инфаркт, 12% – от белодробен карцином, а останалите 13% – поради други причини. Според протокола на проучването пациентите са изследвани на всеки три до шест месеца в продължение най-малко на две години или до смъртта им. Според стойностите на всеки един от четирите показатели болните получават от 0 (минимален брой) до 3 точки (максимален брой), които се сумират. Резултатът от BODE-индекса варира от 0 до 10 точки, като по-големият брой точки е по-неблагоприятен по отношение на прогнозата на болестта и означава по-висок риск от смъртност (виж Табл. 1 и Табл. 2). Авторите доказват хипотезата, че една многокомпонентна система за оценка на преживяемостта при ХОББ ще бъде по-ефективна в сравнение със самостоятелното използване на ФЕО1 3, 10, 11.
Таблица 1. Показатели и точкуване при BODE-индекса.
|
Показател |
BODE-индекс – брой точки |
|||
|
0 т. |
1 т. |
2 т |
3 т. |
|
| ФЕО 1% |
≥ 65 |
50–64 |
36–49 |
≤ 35 |
| 6 MWD (m) |
> 350 |
250–349 |
150–249 |
≤ 149 |
| MMRC (0 т. – 4 т.) |
0–1 |
2 |
3 |
4 |
| BMI (0 т. – 1 т.) |
> 21 |
≤ 21 |
|
|
Легенда: ФЕО1% – форсиран експираторен обем за 1 секунда (% от предвидената стойност); 6 MWT (m) – изминато разстояние при теста за шестминутно ходене; MMRC (т.) – скала, оценяваща субективното чувство на задух в ежедневието; BMI (т.) – индекс за телесна маса.
Таблица 2. Корелации на BODE-индекса със смъртност при ХОББ.
|
BODE-индекс (брой точки) |
Смъртност до 1 година |
Смъртност до 2 година |
Смъртност до 52 месеца |
|
0 – 2 |
2% |
6% |
19% |
|
3 – 4 |
2% |
8% |
32% |
|
4 – 6 |
2% |
14% |
40% |
|
7 – 10 |
5% |
31% |
80% |
Разстоянието, което болните изминават при теста за шестминутно ходене, се измерва в метри. Тестът се провежда съобразно изискванията на Американската торакална асоциация (ATS), 20022. Резултатите от модифицираната скала за задух (MMRC) се отразяват чрез брой точки (0–4 точки) според субективното чувство за диспнея при извършване на дейности в ежедневието6, 7: (а) 0 т. – задух само при необичайни физически усилия; (б) 1 т. – задух при бързо ходене по равно или изкчване на лек наклон; (в) 2 т. – забавен темп на ходене в сравнение с връстниците си или спира да почине, когато ходи със собствено темпо; (г) 3 т. – задух след около 100 m ходене или след няколко минути; (д) 4 т. – задух при обличане и личен тоалет (не излиза от дома си). Индексът за телесна маса (BMI) се изчислява по формула, като предварително се измерва ръст (m) и телесно тегло (kg) на пациента5, 8 [BMI = телесно тегло (kg)/ръст (m)2]: (а) под 18.5 – поднормено тегло, (б) 18.5–24.9 – нормално тегло, (в) 25.0–29.9 – наднормено тегло, (г) 30.0–34.9 – затлъстяване I степен, (д) 35.0–39.9 – затлъстяване II степен, (е) над 40.0 – затлъстяване III степен.
Според проучването на Cote CG и Celli BR, 2005 г., пациенти с ХОББ, участвали в провеждането на белодробна рехабилитация, намаляват броя та точките при изследване на BODE-индекса4. Това означава, че белодробната рехабилитация и кинезитерапията, като неин основен и ключов компонент, повлияват положително някои от компонентите, включени в BODE-индекса. Благоприятните промени са обективни и субективни. След проведен рехабилитационен лечебен курс (24 процедури с двучасова продължителност в рамките на осем седмици и включва кинезитерапевтични процедури с използване на физически упражнения за издръжливост и сила на горни и долни крайници, обучение на пациентите и психологична помощ) изминатото разстояние при шестминутния тест за ходене се увеличава, намалява чувството на задух при изпълнение на дейности от ежедневния живот, увеличава се индексът на телесна маса (поради увеличаване на мускулната маса), макар и статистически незначимо.
Авторите проследяват две групи болни с ХОББ: първата се състои от 116 болни, завършили пълен рехабилитационен курс, а втората група включва 130 болни, които са отказали рехабилитация или не са завършили рехабилитационната програма. Резултатите сочат, че при първата група пациенти болничният престой намалява с 20% за проследен едногодишен период, докато при втората група се наблюдава увеличение с 25% за същия период от време. Авторите проследяват също и показателя смъртност за двегодишен период и установяват 7% смъртност за групата, провела рехабилитация, спрямо 39% смъртност при болните от втората група.
BODE-индексът се изчислява лесно и бързо и не изисква специална подготовка и оборудване. Освен отличен предиктор за преживяемост при болни с ХОББ, BODE-индексът може да бъде полезен и удобен индикатор при различни клинични проучвания, свързани с лечение, белодробна рехабилитация, необходимост от здравни грижи и разходи, свързани с тях3, 4.
Литература
1. American Thoracic Society Statement. Lung function testing: selection of reference values and interpretative strategies. Am Rev Respir Dis 1991; 144: 1202-1218
2. ATS Committee on Proficiency Standards for Clinical Pulmonary Function Laboratories. ATS statement: guidelines for the six-minute walk test. Am J Respir Crit Care Med 2002; 166: 111-117
3. Celli BR, Cote CG, Marin JM, et al. The body-mass index, airflowobstruction, dyspnoea, and exercise capacity index in chronicobstructive pulmonary disease. N Engl J Med 2004; 350: 1005-12
4. Cote CG, Celli BR.Pulmonary rehabilitation and the BODE index in COPD. Eur Respir J 2005; 26: 630-636
5. Landbo C, Prescott E, Lange P, Vestbo J, Almdal TP. Prognostic value of nutritional status in chronic obstructive pulmonary disease. Am J Respir Crit Care Med 1999; 160: 1856-1861
6. Mahler D, Wells C. Evaluation of clinical methods for rating dyspnea. Chest 1988; 93: 580-586
7. Nishimura K, Izumi T, Tsukino M, Oga T. Dyspnea is a better predictor of 5-year survival than airway obstruction in patients with COPD. Chest 2002; 121: 1434-1440
8. Schols AM, Slangen J, Volovics L, Wouters EF. Weight loss is a reversible factor in the prognosis of chronic obstructive pulmonary disease. Am J Respir Crit Care Med 1998; 157: 1791-1797
9. Pauwels RA, Buist AS, Calverley PM, Jenkins CR, Hurd SS. Global strategy for the diagnosis, management, and prevention of chronic obstructive pulmonary disease: NHLBI/WHO Global Initiative for Chronic Obstructive Lung Disease (GOLD) Workshop summary. Am J Respir Crit Care Med 2001; 163: 1256-1276
10. http://www.eperc.mcw.edu
11. http://www.icumedicus.com/clinical_criteria/bode.php
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.