Интервю с професор Волфганг Пол
Проф. Волфганг Пол е водещ пулмолог в Австрия, началник на клиниката за белодробни болести Hietzing, Виена. Изследователските му интереси са в областта на тежката астма и кистична тафиброза.
Проф. Пол взе участие в седмия конгрес на Дружеството по белодробни болести с лекция на тема: „Фасенра/Бенрализумаб/ дава нов шанс за пациентите с тежка астма“, като в рамките на своето изложение представи проучване от реалната практика с 26 пациенти на лечение с Бенрализумаб.
Професор Пол, благодаря Ви много за днешната лекция. За нас бе от изключителен интерес да разберем каква е клиничната практика в Австрия, в частност – във Вашата клиника. Бихме искали да Ви зададем няколко въпроса, свързани главно с лечението на тежка астма. Кога започвате биологично лечение при пациентите с тежка астма и какви са клиничните резултати при тази терапия?
Пациентът трябва да има типичните характеристики на тежката еозинофилна астма. Това е пациент, който е с повишен брой еозинофили, като това повишение е измерено наймалко два пъти. Това е пациент, който има няколко екзацербации годишно и приема постоянно или през определени периоди системни кортикостероиди, и, разбира се, това е пациент с лош контрол на астмата. Разполагаме с допълнителни фактори, като например наличието на носни полипи, тежко засягане на синусите, фиксирана обструкция на дихателните пътища и астма с късно начало, които също биха били полезни в определянето на подходящите за тази терапия пациенти. Съгласно вече изброените характеристики ние оценяваме дали пациентите са подходящи и стартираме лечението с биологична терапия.
Как бихте описали своя опит с биологичното лечение? Как тази терапия променя живота на пациентите с тежка астма?
Работим с много пациенти на биологично лечение и типично наблюдаваната промяна е незабавното подобряване на контрола на астмата, а от своя страна подобреният контрол на астмата означава, че пациентът има по-добро качество на живот. Тук говорим за ежедневни дейности, включително спорт – например пациенти, които не са могли да играят тенис през последните няколко години, сега играят тенис отново или пък изкачват планини, или карат ски. Смятам, че това е най-ценният знак, че пациентът получава ефективно лечение – подобреното качество на живот.
Разбира се, изследваме белодробната функция, проследяваме и други параметри. Когато пациентите имат подобрение на белодробната функция, те го усещат в ежедневните си активности. Определено биологичната терапия е нещо ново, с което не сме разполагали през последните години.
Колко важен за Вас е механизмът на действие, когато избирате биологично лечение? Различният механизъм на действие би ли определил избора на биологична терапия?
Познати са ни три съединения, които действат върху интерлевкин 5 (IL-5): Меполизумаб, Резлизумаб и Бенрализумаб. Бенрализумаб, за разлика от другите две съединения, се свързва с алфа субединицата на IL-5 рецептора (IL-5Rα), което води до апоптоза на еозинофилите и изчерпването им в кръвта и тъканите. Именно на различния механизъм на действие на Бенрализумаб се дължат клиничните му предимства. Важен аспект е и удобството, свързано с начина му на приложение – пациентът получава първите 3 дози през 4 седмици, а след това през 8 седмици.
Какви са Вашите първоначални впечатления от Бенрализумаб в реалната практика?
Ние сме първите, които направихме проучване с пациенти на Бенрализумаб в реалната практика. Данни от него са представени както на международни срещи, така и на национални срещи в Австрия, като впечатленията са еднородни – резултатите от клиничните проучвания се затвърждават и в реалния живот. Първата ни задача при тези пациенти е да установим наистина ли се касае за тежка еозинофилна астма и ако е така да стартираме с лечението с Бенрализумаб. Резултатите са налице още след първата доза и това ни уверява, че сме на прав път.
Как характеризирате клиничния отговор с Бенрализумаб на база на опита с други биологични вещества като Омализумаб и Меполизумаб?
Пациентите с тежка астма се характеризират с два фенотипа – тежка алергична астма и тежка еозинофилна астма, като тази класификация ни дава възможност да взимаме правилните терапевтични решения. Когато пациентът е идентифициран като пациент с тежка алергична астма, той получава анти-IgE терапия – Омализумаб. Ако обаче е диагностициран с тежка еозинофилна астма, той стартира с анти- IL-5 лечение. Практиката показва, че в някои случаи се налага смяна на биологичната терапия при недостатъчно повлияване. Следващата стъпка, която предприемаме, е смяна на терапията с Бенрализумаб, защото сме забелязали, а също така и данните показват, че пациентите с еозинофилна астма се повлияват от Бенрализумаб независимо от алергичния статус.
Какви ще бъдат посланията Ви към специалистите в България, които се очаква да започнат своя опит с Бенрализумаб само след няколко месеца?
Посланието ми е: „Опитайте!“ Нашият опит с Бенрализумаб се базира на проучване с пациенти в реалната клинична практика, а не на изолиран случай. Надявам се, че специалистите в България ще могат да натрупат дори по-обширен опит с Бенрализумаб.