Палнах собственоръчно на шефа пурата (да се не окаже некоя самоделка), подадох му я внимателно, па му налях у кристалната чаша узо (да му се не нервира стомахът) и докладвах на уше:
Кръстник, дойдоха. Навън са, при басейна.
Шефът беше Кръстник на всички ни. Още навремето построи църква, спонсор ѝ стана. И нали беше Иван, я нарече на адаша си Св. Йоан (и оня – Кръстител, и шефът – Кръстник). Заведе ни у нея при освещаването ѝ, а ние до един минахме през кръщенето.
– Карай ме! – нареди той.
Подкарах го с инвалидната му количка през верандата и ей ни на двора. Край басейна вече се бяха паркирали Коко Множествената склероза, Цено Мускулната Атрофия и Дудо Детския паралич, а инвалидните им колички – коя от коя по-хубава и с повече екстри. Боби Комата също беше паркиран тук – с болничното си легло на колелца, барабар със системите и дежурната сестра. Трета година не излизаше от кома завалията, ама нали шефът каза всички да дойдат, живи или мъртви…
– Ей ме и мене, Кръстник! – провикна се фалцетно от края на алеята Таци Бехтеревия, тътрейки се на патерици.
– Къде ти е инвалидната количка, бе? – кресна шефът.
– Свиха ми я, Кръстник – взе да хленчи Бехтеревия. – Некви младоци. Че и откуп ми искат, мамицата им. Ама аз ще им разкажем играта…
– Напоследък младите никво уважение немат – обади се Мускулната атрофия.
– А къде го Колчо Слепеца? – строго попита шефът.
– На пусия е, Кръстник – информира го тутакси Множествената склероза. – Ще отстрелва ония катили, дето ни се пречкат по морето…
– Да не го спипат ченгетата, ей! – размаха пура шефът.
– Па и да го спипат, кво? – ухили се Детския паралич. – Мое ли некой да поверва, че човек с отлепени ретини, както му пише у диагнозата, е снайперист?
– Не искам проблеми с Темида – пак размаха пура шефът.
– С Кьоравата сме наред – ухили се Множествената склероза. – Аз даже мислим да почнем бизнес с дамски превръзки. Ще ги наречем дамски превръзки „Темида“.
– Че за чий са ти? – учуди се Мускулната Атрофия.
– Как за чий? – отвърна, подшмръквайки Множествената склероза. – С тех компаньонките ще пренасят кокаин, кога не стават за друго…
– Добра идея – рече шефът и отпи от узото. – А къде го Боре Инсулта?
– В момента е на операционната. Ще му отварят чутурата – ухили се Детския паралич. – Некъв хематом му открили.
– Бре – не можа да поверва шефът. – Значи все пак имал нещо у главата Боре…
Даде да му държа узото и си извади джиесема. Обади се не къде, а баш у операционната, на хирурга.
– Слушай, келеш – каза му много строго, – ако му се случи нещо на Боре Инсулта, ще ми станеш на донор!
Пак си взе узото, отпи и попита:
– Еййй, да немаме некви проблеми с Темида?
– Нема, Кръстник! А и нема и да има! – размаха патерица Бехтеревия и ни опищя ушите с фалцета си. – Всички дела се отлагат, както си му е редът, значи.
Шефът обходи бавно с поглед присъстващите и поклати глава:
– И като си помислим само, че целата държава трепери от нас…
Точно тогава прозвуча познат от преди доста време глас:
– А представяш ли си, Кръстник, ако бехме здрави?
Господи, ами че това беше гласът на Боби Комата!
Сълза на умиление се търкулна по бузата на шефа, капна му у узото и то побеля.